Тут буде і «Дострокові вибори ВРУ – 7 грудня 2008 року», і «Політика», і «Політичні партії, громадські рухи» і «Поради сучасним політикам», і «Критикуємо владу», і «Мова», і «Історія», і «Україна-Росія», і «Україна-НАТО», і «Моя Полтава», «…Без гальмів», і інші розділи, які запропонуєте Ви.

Увага! Підхід до обговорення вище перелічених тем досить своєрідний. Зайдіть на форум і переконайтеся самі.

Користуючись нагодою, нагадаю Вам адреси моїх блогів:
http://tarastokar.livejournal.com/
http://tarastokar.blogspot.com/
http://tarastokar.hiblogger.net/
http://tarastokar.wordpress.com/
http://blog.nso.org.ua/user/961/
http://blog.i.ua/user/655045/

До зустрічі на форумі http://tarastokar.uaforums.net/ ! Давайте разом зробимо його гіпер-активним! Задля цього пишіть, давайте поради та запрошуйте своїх друзів.

Уж са се събрали да протестират срещу беззаконието в изпосталялата ни държавица, пък очичките им шарят ли шарят насам-натам: зер да не изпуснат, кой е тук, кой го няма.

Както винаги е било, тъй и сега: пристига нашего брата уж да протестира за нещо си, пък всъщност истинският му мотив е моабет да става. Че и да се преброят – кой още мърда и кой е хвърлил топа.

Освен че е мутренска, България е неспасяемо клюкарска. Клюкарска и сеирджийска. А това е не по-малко страшно от милиционерския произход на 80 процента от населението.

Изходът? Намирам го в един вестникарски форум. Там човекът си пише: „Вземате стара двуцевка. Вземате нова ножовка. Режете на 35-40 см пред патронника (ако е по-назад рита като магаре). Накрая огън по гадовете, докато намалеят до поносимо количество”.

Остава да се прецизира, кои точно са гадовете и къде точно трябва да се търсят? Но това правим вече близо 20 години, нали така?

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори... Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях - swg пенсионер на 68 години - поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето...

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по - официално. Избрах значимата за българската история дата - 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. :)

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален - 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно - редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица.... Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова...

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най - чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от "Панорама", дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър - шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше "виновен" наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто - тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. :) По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в www.bg-best.com и с един придобит от там домейн "платих" на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 - те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен... Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да "живне обществено". Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение - Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

• Комбинацията от пролетна умора и летен мързел ми идват в повечко;
• На даскало е напрегнато, дори повече от колкото в самото министерство на образованието;
• Имам много "увиснали" дела, иначе казано винаги отлагам нещо и за да си оставя възможност да го направя не се захващам с нещо по - ангажиращо. Обикновено загубвам времето си в неангажиращи действия...
• Не ме радват промените в админ профила на wordpress'
• Така и не се наканих да направя няколко от заплануваните ми блог статии
• Не чета блогове, не ми остава време, а от това и музата ми се изпарява по малко
• Опитвам се да се обръщам повече внимание на www.horata.eu , място в което каня всички вас. :)

Това бе и едно от най-очакваните събития тази пролет след успеха на миналогодишния форум с лектори Серджо Зийман, Лари Хокман и Гай Кавазаки. Тази година организаторите бяха поканили Сахар Хашеми, Питър Дрейпър, Джей Конрад Левинсън и Шон Корнуел – имена, които предвещаваха един интересен ден. Организацията на мероприятието не се отличаваше с особена стегнатост, презентациите закъсняваха, а паузите се проточваха повече от необходимото. Но да кажем, че това е било време за social networking и да продължим нататък.

Първа сред презентаторите бе вдъхновителката Сахар Хашеми, създател на Coffee Republic. Тя определено зареди залата с историята на своя живот и приказката за съзадаването на Coffee Republic. Историята, която поднесе беше земна и в същото време наистина вдъхновяваща, залата попиваше всяка нейна дума и задремалият предприемачески дух на българските маркетолози може би бе поразбуден в този момент. Слушах историята на Сахар и се чудех дали в този момент присъстващите в залата се чудят как да приложат малките истини от нея в големите компании, за които работят понастоящем, или чертаят планове как да започнат свой собствен бизнес и да повторят историята на приказната Сахар и нейната одисея с аромат на кафе.

Сахар бе презентаторът, който изпълни денят с вдъхновение, моят фаворит! Форумът определено би могъл да носи името Marketing Inspiration Forum, при наличието на презентатори като нея.

Последва презентацията на Питър Дрейпър, бивш Маркетинг Директор на Манчестър Юнайтед. Г-н Дрейпър направи добра презентация на интересна тема: Маркетинг иновации чрез спорта, като говори по-конкретно за спонсорствата на спортни събития и новия вид партньорство между спонсорите и организаторите на събития. Лекторът предизвика много въпроси от участниците, както заради впечатляващото си CV, така и заради голямата популярност на марката Манчестър Юнайтед. Да се грижиш за passion brand като този може и да изглежда вълнуваща и лесна задача на първо четене, но всъщност май не е съвсем така.

Следобедните презентатори поприспаха аудиторията за съжаление. Бащата на guerilla маркетинга, Джей Конрад Левинсън изнесе доста академична презентация, в стил „лектор пред студенти”. Съветите му звучаха сухо и леко ретро, съвременният guerilla marketing борави и с по-иновативни подходи от представените от него. Нямаше примери, нямаше success stories, а просто теоретично изброяване на опорни точки върху които се базира guerilla marketing-a в стил проповед. „Рекламата е мъртва”, а това вече сме го чували много пъти. Времето не достигна на г-н Левинсън, а и презентацията бе доста монотонна като цяло. Очаквах повече от този лектор наистина.

Шон Корнуел, продуктов мениджър на Google за Европа, беше възпрепятстван и присъства в залата чрез видеозапис на своята презентация.  Шон Корнуел постави интересни за мен въпроси за размисъл. Като цяло неговата лекция разискваше нарастващата сила на интернет маректинга и неговите разклонения. Търсенето на информация, комуникацията, общуването, споделянето и забавлението като основни аспекти на онлайн потреблението бяха разгледани заедно с маркетинг възможностите, които те предоставят за представяне на продуктите или услугите ни. През следващите няколко години се очаква забавлението и общуването в онлайн общества да нарасне значително като процент от интернет потреблението като цяло, прогнозира Шон Корнуел. Със сигурност ще се случи, а ние като маркетолози, трябва да сме там, за да търсим начините за представянето на продуктите ни на точното място и в точния момент (Launch fast and often).

Презентацията на Шон можеше да бъде по-добре структурирана и поднесена, но леко скучноватия тон може би се дължеше на липсата на жива връзка.

Трябва да призная, че останах неприятно изненадана от отегчени и забързани колеги, които по средата на последната презентация започнаха да напускат залата. Не всеки ден слушате презентатор от Google, колеги, а и най-вероятно работодателите ви са платили не малка такса, за да обогатите своите знания по темата. Съжалявам, нямаше да го спомена, ако не беше доста масово измъкването „по чиновнически” от залата накрая, но просто не можах да се сдържа. Следващият път си вземете day off.

И още нещо – дали някой ден ще се изправи пред нас някой българин, успешен колкото Сахар Хашеми и така простичко и увлекателно ще разкаже историята на своя живот? Бихме ли му повярвали, така както се доверихме на нея, или ще потърсим под вола теле и ще се усмихнем скептично? А историята на този човек може да започне ето така:

„През май 2008ма година една среща със Сахар Хашеми в Народния театър, в София, преобърна живота ми....”

Движок форума также обновлен до последней версии. На этом форуме по Фотошопу вы найдете много полезных уроков Фотошоп, я еще все не изучил.

На этом форуме по Photoshop много классных уроков по Photoshop, кистей, стилей и шрифтов. В разделе "Заказы Фотошоп", где можно разместить бесплатный заказ любителям Фотошоп на изготовление аватара или баннера.

Хората са най-честият ни фотографски обект, а навярно и най-сложният. Сполучливите снимки на човек, близък или непознат, предават както външността, така и характера му. Те оставят у нас впечатление за този човек.

Голямо предизвикателство е да се направят добри снимки на толкова подвижни субекти, като децата, но може да бъде голямо забавление за всички участници (дори и за тях) и отделеното време да си заслужава. Могат да се направят доста забавни снимки, но никога не се знае какво ще е следващото нещо, което едно дете ще направи.

Ето няколко полезни съвети при снимането на тези малки чудеса, за да може Вие и Вашите деца да се забавлявате по време на създаването на някои прекрасни снимки и спомени.
1. Снимайте, колкото се може повече – нищо не може да замести правенето на купища снимки и малко други неща са толкова забавни. Освен това, една от най-добрите страни на цифровите фотоапарати е лесното изтриване на лошите снимки, както от самия апарат, така и, след свалянето им на компютъра.
2. Запознайте се с апарата си. Прочетете инструкциите от книжката и научете всички функции и възможности, които предлага. Научете се да държите здраво фотоапарата, докато натискате спусъка, защото всяко движение ще доведе до неясно очертание на предметите и хората. За целта дръжте ръцете си прилепнати до тялото или намерете опора, където да поставите апарата.
3. Слезте на тяхното ниво. Нека снимката да показва света от детска гледна точка. Това също помага за по-равномерно разпределяне на светлината от светкавицата върху лицето на детето. Запълнете кадъра с Вашият модел и със сигурност ще подобрите снимката.
4. Обмислете купуването на малък автоматичен фотоапарат за бързи снимки (‘сапунерка’) за импровизирани снимки. Тези фотоапарати винаги правят страхотни снимки, когато става въпрос за деца. Не им показвайте, че сте извадили апарата. Само гледайте и чакайте да направят нещо интересно, което обикновено отнема доста време. Този метод също показва индивидуалността на детето (или една хубава гневна снимка също може да послужи за доказателство, когато след време, като тийнейджър, детето Ви твърди че е много послушно и желае да му бъде купено нещо).
5. Портретите понякога могат да бъдат изтощителна задача, дори когато снимате възрастни. За да мине тази процедура по-гладко, оставете децата да позират, както желаят. За тях това е по-удобно и ще ги направи по-щастливи. Настроението на детето ще бъде предадено на снимката, а никой не желае портрет на собственото му дете гледащо втренчено във фотоапарата. Позволете на детето да участва в изграждането на портрета. Ако детето Ви се почувства отегчено и започне да се изнервя, направете почивка и продължете по-късно.
6. Подготовката преди действителната снимка е много полезна. Решете къде искате да направите потрета, преди да вземете детето и апарата си. Реквизит, като шапки, шалове, цветя, кошници, различни дрехи, както и играчки биха били много полезни за композицията на интересни снимки, особено, когато не знаете как ще ги използват децата. Не търсете усмивката за всяка снимка, уловете гама от различни емоции.
7. Снимайте децата си в естествената им среда. Може би си имат любима играчка, която можете да използвате като реквизит? А може би това е домашния Ви любимец? Снимайте ги в техните стаи, заобиколени с играчки, в двора, на площадката, когато са омърляни или нацупени, както и когато да облечени в най-новите си дрехи. Тези фотографии ще станат по-сполучливи от тези, с нагласени пози и изкуствени усмивки.
8. Правете снимките, когато има достатъчно естествена светлина. Разсеяната светлина идваща от прозореца е най-подходяща за правенето на портретни снимки, снимайте по възможност без светкавица, тя прави снимката “плоска”. Многократното използване на светкавица може да ядоса всяко дете (или възрастен). Избягвайте източника на светлина да бъде зад детето, защото резултата ще бъде само един силует, в такъв случай използвайте запълваща светкавица. За външни снимки, малко по-облачното време е по-добре от слънчевите обедни часове, (които създават неприятни сенки).
9. Избягвайте хаос и бъркотия на заден фон и се опитайте детето да запълва кадъра, колкото се може повече. Огледайте фона за премети, които не са толкова очевидни, но биха развалили снимката. Сменете позицията си, ако не можете да промените позицията на детето или обърнете верикално апарата, за да избегнете нежелани части от фона, а така също ще избегнете и ‘отрязването’ на части от главите или краката на своите модели.
10. Спортни и снимки, показващи движение. Ако фотографирате дете, което върви, бяга или дори само гледа в кадъра, обичайният подход е да се остави повече пространство пред детето, отколкото зад него, за да има място за извършване на движението, което снимката предава. Можете да използвате висока скорост на затвора, но това ще замръзи движението, макар снимката да бъде ясна, но ще се загуби динамиката. Вторият метод е да проследите детето с апарата. Фокусирайте на мястото, където детето ще пристигне и проследете действието, като натискате спусъка много плавно и задържите, продължавате да следите детето като се стараете да запазвате разположението му в кадъра. По този начин детето на снимката ще бъде ясно заснето, а фона леко размазан, придавайки чувството за движение.
11. Море, пясък и небе. За да избегнете получаването на морски снимки с черни силуети на фона на перфектно небе, когато голямото количество светлина в гръб е ‘излъгала’ фотоапарата, че цялата сцена е добре осветена, но лицата остават в сянка, се използва запълзваща светкавица, за осветяване на сенките. Проверете в ръководството на фотоапарата си, защото някои апарати имат функции за компенсация на светлината в гръб, за решаването на такива проблеми. Избягвайте да снимате по обед, тъй като сенките ще бъдат резки и се опитайте, ако е възможно, да преместите детето си, така че светлината да пада от една страна.
12. Бъдете търпеливи! Не викайте по децата, ако са много активни или притеснителни. Реагирайте и се дръжте естествено по време на снимките.
13. Отпечатайте снимките или ги качете на компютър. Изберете най-добрите и ги поставете в рамки, за да им се наслаждавате всеки ден. Направете си скрийсейвър или тапет за десктопа на компютъра. Можете също да използвате най-сполучливите снимки за направата на картички, покани, календари, постери, пъзели, дори върху фланелки или чаши. Радвайте се на резултата и децата си!

Димитър Карабойчев

Роден: 31.01.1967 в гр. Панагюрище
Образование:
1982 - 1986 - Техникум по механотехника, гр. Панагюрище
988 - 1994 - Институт по точна механика и оптика, гр. Санкт Петербург, Русия, специалност: Оптически прибори и системи, специализация:Оптико-електронни прибори, квалификация: Инженер оптик разработчикРаботил като инженер-конструктор на оптикоелектронни прибори, някои от които: уреди за нощно виждане, оптичен тест за зачеване и др.
Любител-фотограф - повече от 20 години.

Источник на статията
http://www.biberonbg.com/specialisti/photo.htm

От същия документ научаваме, че "през месец юли 1662 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково."

Неговото присъствие в това българско село не се понравило на турската власт. В неговото лице турците виждали стожер за опазване на християнската вяра в Райково и околните села и вероятно това е причината, подтикнала ги да го погубят. Ето как "Исторически бележник" описва жестокото убийство на епископа:

"В ранното утро на 29 юли 1662 година Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Ала ненадейно между къщите на Ревача и воденицата на Сурото в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители - Момчил Глухо, Гего Сухар, Найден Гривински, Дечо Рутан, Белко Мечкаря, Страхил Бойчо,Грудьо Грънчо, Вълчо Гроздан, Стойко Мирчо и Райчо Райо. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолян, да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолян по заповед на Абди бей най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си, като приеме мохамеданската вяра, понеже мислеха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще го последват. Ала епископът отказа да приеме исляма. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол. Отначало почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени щипалки, които гдето хванеха късаха парчета живо месо и кръвта бликаше. След това биха го най-немилостиво с пръчки до забрава и до пълна несвяст. Мушкаха го с копия по различните части на тялото. Надянаха му на главата нажежена пиростия и други жестокости направиха и поругаха го, но той с голямо смирение понесе всичко. Най-после един турчин от тълпата излезе и с меч го прониза в гърдите и след това архиерея се повали на земята, като изговаряше думите "на тебе Христе предавам душата си, аз се радвам на страданията си...". Мнозина от тълпата хвърлиха камъни върху него и го направиха подобно на пита. Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището (място за хорото) в Смолян, там заровиха трупа на епископ Висарион Смоленски. Така на 29 юли 1670 година в Смолян умря мъченически епископ Висарион".

За страшната гибел на епископ Висарион Смоленски пише в романа си "Време разделно" и писателят Антон Дончев (с.136-137). На 2 юли 2006 г., 336 години след неговата смърт в гр. Смолян тържествено бе осветен от Негово високопреосвещенство митрополит Арсений катедралният храм "Свети Висарион Смоленски". Това е първата нова църква в града за последните 130 години и вторият по големина храм в България след храм-паметника "Александър Невски". Отсега нататък, на всеки православен християнски празник 11-те му камбани, изработени в Русия, ще огласят Родопа планина и ще напомнят за епископа запазил вярата си в името на Бога.

Всяка година на 29 юли Православната ни църква отбелязва този ден с богослужебна прослава на св. свещеномъченик Висарион епископ Смоленски. На този ден в православните храмове се пее тропар на св. свещмчк. Висарион Смоленски, глас 4: Днес празнуваме паметта на светилника на нашата земя и с любов възхваляваме страдалец - той посрами злобата на безумните и верните в благочестието утвърди; нему сега всички с ликуване зовем: "Радвай се, отче наш Висарионе, молитвениче на българския род!"

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? - рядко те достигат по - далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!