Утром, после туалета, добрался до ванны и там долго отмокал. В процессе обнаружил, что новый, свежевкрученный кран смесителя смотрится очень даже ничего. Пока душем вымывал себя снаружи и внутри провел пару раз языком по хромированной железяке. Хм... Кран был не изогнутый книзу, а просто как немного сплющенная палка и торчал горизонтально. Переключил воду на кран и смазал себе попку. Хотя она и так уже "текла" - на удивление у меня выделяется много природной "смазки". Аккуратненько насадился на свой "металлический член". Бьющая в кишку вода создавала дополнительный сладкий эффект, а вытекала она довольно свободно - попка хорошо разработана. Ммм.... Изумительные ощущения от скольжения ануса по хромированной поверхности!!

Как же мне захотелось секса!!! Но пока перспектив нет, поэтому пришлось просто поехать на работу.

На улице был косой дождь мои легкие штаны промокли почти до пояса. Дождь... Дождь опять навевает мысли о недоступном... Поехать на такси, что ли? Сколько той жизни?

На такси я сел не со своей остановки. Мужик попался говорливый, рассказал что тут недавно, сам не местный, восхищался Минском и девушками и т.д. Дороги он уже знал неплохо, объяснять как ехать не пришлось. И то хорошо.

Ехали медленно из-за пробок. По дороге было уже две небольшие аварии, поэтому и медленно тянулись унылые авто. Ближе к концу пути я обнаружил, что у меня совсем нет денег. Совсем!! Вовсю про себя чертыхаясь я стал панически решать, что делать... Ехать на работу и там отдолжить? Или сразу все сказать, авось простит? Вот же блин...

И вдруг словно молния мелькнула бредовая идея, стремительно повышающая свой рейтинг. Я попросил тормознуть слегка недоехав до работы, как раз возле какого-то парка. Мужик стал и вопросительно посмотрел на меня. Я сбивчиво объяснил, что обнаружил отсутствие денег. Мужик заметно огорчился и, судя по лицу, стал думать что со мной делать. Я выждал пару мгновений и решился: "Но я могу у вас отсосать, если вы не против. Я не пидор, но пару раз такое делал в групповухе." Глаза мужика в первый момент округлились до размеров пятаков и я уже успел засомневаться в успешном завершении начинания, как вдруг он произнес: "У хуя нету глаз. Давай, девочка, соси". При слове "девочка" я даже вздрогнул - не ожидал такого быстрого перехода. Я еще раз посмотрел на льющий дождь и, пока меня не выгнали, полез дрожащими руками расстегивать ширинку.

Его член был не готов к такому обороту дел, но уже пару касаний и поцелуев стали приносить свои плоды. Мужик откинул спинку сиденья я получил удобный доступ к его хую. Не знаю как кого, но меня слегка прикалывает заигрывать с еще вялым членом. Я взял его весь в рот и стал там мять язычком. Буквально в несколько секунд он превратился в могучее орудие ебли - сантиметров 18 и довольно толстый, как раз как я люблю. Водила издал хриплый стон. Я обхватил ладонью его ствол и взял в рот головку, второй рукой лаская его волосатые шары. Двигая головой я постепенно насаживался все больше и больше и наконец, достиг предела которого позволяла поза. Но, как оказалось, это я так думал. Мужик положил мне на затылок руку и стал с силой насаживать на свой еле влезающий в рот хуй. Он проникал до горла, забивая мне дыхание и несколько раз я отрывался, успокаивая рвотный рефлекс. Я уже энергично подрачивал его ствол и с бешеной скоростью работал головой, хотя уже неимоверно болела шея.

Я очень жалел, что не мог запустить такого красавца с свою чистую и растянутую попку - но что поделать, размер машины не позволял это делать. Мужик участил дыхание и весь напрягся, с силой вогнав в меня почти весь его стояк и замер. Я с усилием оторвал голову от его паха как раз настолько, чтобы можно было принять его сперму в рот - кончил он бурно, она вся еле влезла в рот. Проглотив в несколько глотков я даже непочувствовал её вкуса, зато ощутимо обонял ее резкий запах. Я еще некоторое время пососал его постепенно теряющий стойкость член, выдавливая все остатки его жидкости, пока не оторвался и посмотрел на мужика. Тот еще блаженствовал, но ширинку застегнул сам. Я улыбнулся: "Ну как?" Мужик обалдело посмотрел на меня: "Знаешь, а тебя бы я еще и в жопу выебал бы..." Какие проблемы, говорю, давай телефон, созвонимся. Мужик сунул в руки бумажку с номером и через пару минут подъехал к моей остановке. "Надо будет куда-нибудь ехать - звони, договоримся". Я пообещал позвонить и вышел из машины.

Дождь все еще лил, но я чувствовал себя уже более замечательно чем с утра. А там смотришь - к концу дня и вовсе все будет хорошо.

Въпреки умерения ми оптимизъм за живота в София, продължавам да намирам таксиметровия превоз ужасяващ и вбесяващ. Съществуват внимателни и съвестни шофьори, но юнаците, третиращи клиентите си като особено неприятен багаж са повечко. Та преди таксиметровите шофьори да излязат с искания, ето какво, си представям че типичният клиент, би си пожелал:

1. Третирай ме като клиент: Не пуши, сложи ароматизатор в колата, не ми говори на "ти", както и аз не правя (освен за целите на този пост), смени радиостанцията ако те помоля. Колата не е територия, на която незаконно нахлувам, тя е оръдие на труда ти и в колкото по-приятна форма е това оръдие толкова по-голям шанс има да остана щастлив и да ти оставя бакшиш.

2. Връщай ресто и носи дребни: Никъде и по никакъв повод 4 лева и 3 стотинки не се закръглят до 5 лева. Ако пътуването е минало добре, сигурно ще искам да ти оставя бакшиш, но решението за това е мое. Не се изненадвай, че си искам рестото и не ми казвай, че нямаш дребни да ми върнеш. В София има сигурно 200 банкови клона, всеки от тях може да ти даде колкото искаш дребни. Ако все пак нямаш, не очаквай аз да ходя да преговарям с продавачките от будките да ми развалят парите, качил съм се при теб за да пестя време.

3. Не ми говори за пари: Лизинга ти не ме интересува. Повечето ти клиенти имат двайсет годишни ипотеки и по два потребителски кредита, които връщат без да се оплакват на непознати. Не ми казвай, че "накрая на месеца ти остават едни 1500 лева", защото една медицинска сестра получава 300, един професор трудно прави 700.

4. Не ми говори за секс: Имам приятели за такива разговори. Похожденията ти, реални и въображаеми, не ме вълнуват. Анатомическите особености на последната ти приятелка също. Ако искам да разбера колко са добри в оралния секс студентките от УНСС, няма да питам теб.

5. Приемай къси курсове: Не е нормално клиентите да те питат със страхопочитание "До Орлов Мост?" а ти да кимаш неопределено и отрицателно с глава. Късите курсове всъщност са изгодни заради началната такса. Дори и да откажеш курс, направи го човешки- не ме гледай на кръв само защото в тоя конкретен ден не искам да пътувам от Младост до Обеля.

6. Преборете се с ментетата: В повечето големи градове цените на всички таксита са еднакви. Това е разумно: таксиметровият превоз е един вид commodity. Не е ясно защо големите таксиметрови компании не направят нещо срещу ментетата, които возят на десеторна цена и общо взето се гаврят с недоразбралите, недовиделите и чужденците.

7. Не блокирай центъра на града, когато си недоволен: Никое друго съсловие не си го позволява. Преди време когато убиха таксиметров шофьор, колегите му с право се уплашиха и изнервиха. Но това не обяснява защо трябваше да паркират колите си пред парламента и да обездвижат центъра на града. Нито обяснява защо трябваше да обърнат протеста в изнудване за пари.

Какво правим ако в това време някъде има пожар и пожарната не може да мине? Ще влезе ли някой от протестиращите в затвора за възпрепятстване на животоспасяваща операция? И до днес не разбирам защо в оня труден ден полицията не защити правата на останалите 2 милиона жители на града, защо не арестува никого и не сложи глоби за неправилно паркиране.

Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате за него в Svejo.net.

]]> http://taxilambda.wordpress.com/?p=67 Tue, 06 May 2008 11:30:47 +0000 Rishat Muhametshin http://taxilambda.ru.wordpress.com/2008/05/06/%d0%92%d0%be%d0%b4%d0%b0/ Вот так мусор уходит на свалку.

Вода.

Не мога да се начудя на желанието на някои хора да изглеждат като недохранени. В крайна сметка, за да постигнат заветния външен вид (нямащ никакви допирни точки с естетиката) наистина стават недохранени! И мен не ме кефи рубенсовият тип, ама нужно ли е да се умира от глад!? Каквото и да си говорим не считам за нормално човек над 170 см да тежи по-малко от 50 кг. Сега ме убийте с камъни.

Другото, което ме убива е свързано с киното: Във филмите, в които някой от героите спортува (каквото и да било) се намира винаги друг герой, който да го прекъсне, защото трябва да го разпитва за нещо. В такива случаи първият ни герой започва да се размотава лежерно, да лъже, че няма представа за нищо и посяга да пие вода от нарочна бутилка. Ами това ме убива! Никога не се пие нищо веднага след като си спрял да тренираш. Ама никога! Това си е опасна практика и толкова ли в Холивуд нямат консултанти по тези въпроси?

Същото го има и във филмите, в които се води разговор, докато единият от участващите в него шофира. Той през цялото време гледа към събеседника си и почти никога към пътя. Ама как взема завоите само! По интуиция! И аз искам така!

Какво бихте си помислили, ако видите такси с "У" отгоре? Вчера видях такова...

ДОБРЕ ДОШЛИ В СОФИЙСКИ ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

„Кой не е чакал автобуса, кой не е питал за него?" Мисля си това, докато чакам това социализиращо средство да ме прибере от спирката. Българската спирка- място, на което можем да четем афишите за кино, коя певица къде ще се изяви, да гледаме измъчените физиономии на актьорите от театъра и ако това не ни стигне- прибягваме към странична литература / некролози /. Можем да заговорим мадама, да чоплим семки, да питаме за часа, дори да се облекчиш с някоя прегладняла жрица.

Возилото пристигна. Качвам се до шьофьора. Як гьобек, мирис на чорапи и евтини цигари. На следващата спирка се качва контрола. Естествено, че нямам билет, защото е късно. Контролните органи обаче са три вида и ти имаш варианти за реакция.

1- известни са като „народни хора"- взимат, колкото им дадеш.

2- с бабаитски прийом те заставят да платиш.

3- обикновено са над 60г. Четат морал с добре познатия мит за добрите хора от миналото. Обясняват ти, че съсипваш икономиката и те с разширените си вени се опитват да догонват авантаджийските изчадия на новото време.

Слизам и се отправям към такси за да мога да допълня впечатленията си. Този вид транспорт се ползва само в спешен случай. Белязани са прозвището БАКШИШ. Това са хората, които все не са спали, не са яли, но най-много от всички са ебали. При отварянето на вратата, очакват лек поклон и изречението „Извинявайте, може ли да ....". Ако си от женски род, сканират интимните ти части и ако са набъбнали ти се предлага удобно и приятно пътуване. Все пак съм срещал и готини измежду тях. В този случай вземете им мобилния номер и се возете само с тях.

Минава кална маршрутка- хитът на обществения транспорт и същевременно най- псувания обект на платното, заради сервитьорските маневри. Отвън понякога са прилични, ако са облепени с реклами. Но отвътре винаги са вмирисани. Спират дори и ако се размахаш от радост.

Дойде ред и на трамвая- често споменаван като отличителен белег на столицата за разлика от провинцията. А всъщност това е средството, за което чакаш най-много и пристигаш най-бавно. Повечето машини са от времето, от което се измисли песен за тях. Купове железария, много студени, с пет пъти по- малко седящи места отколкото правостоящи. Издават звук, подобен на този от тенекеджийски цех.

За метрото може да се говори най- положително. Бързо е, станциите са приятни. Остава само да дочакаме да опаше цялата столица, и тогава можем да забравим дори за личен автомобил.

Виж подобен материал в рубриката КОМЕНТАРИ- ДИАГНОЗА: ШОФЬОР

Виктор ПЕНКОВ

С приетата и публикувана Наредба за определяне на размера на местните данъци СОС определи размера на "Данък недвижими имоти" – 1.875 хилядни от данъчната оценка на съответния недвижим имот.

Този данък се "събира" от данъчнозадълженото лице (в приход на съответната община по местонахождението на имота), по принцип, на четири равни вноски в съответните интервали от годината, за която се дължи: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината. Който плати целия данък в първия срок плаща 95 стотни от дължимата сума. Така е по принцип.

През настоящата (2008) година, преходната разпоредба от § 20 на ЗИД на ЗМДТ разпорежда (и СОС се съобразява :) ) "първата и втората вноска" да "се внасят от 31 март до 30 юни" и, съответно, "На предплатилите за цялата година" в този срок "се прави отстъпка 5 на сто".

Данъкът върху софийските недвижими имоти се заплаща по един от следните начини:

• в брой – в касите на общината;
• по банков път – по банковата сметка на съответния отдел "МДТ" по местонахождение на имота;
• с пощенски запис.

Касите и номерата на съответните сметки могат да се намерят, освен в Приложение №1 към наредбата, и тук – на файла mdt_kasi.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

СОС определи размера на "Данък наследство" – за тези от наследниците или заветниците, които дължат такъв данък (според чл. 24 от Наредбата), както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Този данък се заплаща в срок от 2 месеца след връчване (на задълженото лице) на съобщението, съдържащо дължимата сума.

Касите и номерата на съответните сметки – на файла mdt_kasi.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

Размерът на "Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин" е определен в раздел III от Наредбата:

Чл.35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:
а) 0.7 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
б) 5 на сто – при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Ако данъкът е за сдобиване с недвижим имот се заплаща в общината по местонахождението на имота, а в останалите случаи – по постоянния адрес/седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

Касите и номерата на съответните сметки – на файла mdt_kasi.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

"Това е капитализмът! Евтин алкохол! За да може народът да е вечно под наркоза и да не се усети какво става!"- чичото наистина използва думата "наркоза"

"А какво става"- питам с премерен интерес.

"Експлоатират народа. Превърнали са хората в машини. Така е в България, работиш, нищо не ти плащат, нямаш какво да ядеш, ама алкохолът е евтин и така пиеш всеки ден и не мислиш, защото ако хората почнат да мислят ще пометат всичките иван костовци и ще върнат комунизма. Виж какво е в Китай! Ред! Чистота! Ама там има смъртно наказание ако крадеш. И хората са доволни. А тук пием за да не мислим, щото ако почнем да мислим..."

"Някои не мислят и без да пият" - отбелязвам и тайно се чудя колко правителства трябва да се сменят докато Народът спре да обвинява Костов за всичко.

"Ами, всички пият. Знаеш какво има в тая бутилка?" - смигва човекът.

"Надявам се лимонада"- в гласа ми има толкова студ, че дъжда навън обръща на сняг.

"Не"- в тоя момент се усещам, че в колата мирише не само на цигари.

"Спирай тук" -моля учтиво, а човекът ме гледа с недоумение.

"Що, още не сме стигнали до Гарибалди"- Явно не му минава през ум какъв е проблемът.

Все пак успявам да се измъкна от колата. Обаждам се на таксиметровата компания, те казват че няма какво да направят по въпроса- ако някой кара пил, казват, да си носи последиците.

Започвам с ясното убеждение, че всички хора на наемния труд у нас са бедни. С някои дребни изключения, разбира се. Човешкият труд е най-евтината производствена суровина по тези географски ширини. След нас са само Албанците. Изоставаме дори от държавите на Западните Балкани, които попаднаха в политическа изолация и останаха извън европейските интеграционни процеси. Който иска да се рови из статистиката. Цените се вдигат, социалноито напрежение и общественото недоволство растат. Ножът опря до кокала. Това са факти.

Оттук натаък сценариите са два - а) Постепенно уеличаване на цената на труда във всички сектори или б) Свръхинфлация, политическа и икономическа криза. По-вероятно ми се струва второто. Все пак, досега не е имало случай социалистите да седнат зад държавното кормило и държавата да не катастрофира, нали така? Очевдино тези хора не могат да управляват. Но да не политизираме темата излишно.

Днес прочетох в нетинфо, че без много-много шум на бакшишите им вдигнаха заплатите с 25%.  Причината: в момента били принудени да карат по 12 часа на ден и това водело до преумора. Уважавам техния труд и много добре знам, че лесна работа няма. Друго ме вади от равновесие: получава се така, че щом никсоквалифицираните работници у нас зинат, веднага им запушват устата с пачка. А хората на интелектуалния труд са принудени да гладуват.

Един майстор с основно образование, който лепи  плочки в банята, изкарва 5-6 пъти повече пари от един учител, ако щете ми вярвайте. Тва може лесно да се провери - повикайте си майстор да ви смени плочките в банята. Циганите по строежите заработват надница от 50 лв на ден. И всичко това все пак си има логичното обяснение: правилата на пазарната икономика са такива, че когато една стока се търси, а няма достатъчно предлагане, нейната цена се увеличава. И понеже куцо, кьораво и сакато се  е юрнало да строи и да прави ремонти, нормално е бачкерът да изкарва пари. Да е жив и здрав. Неговата също не е лесна.

Лошото, е, че правилата на пазарната икономика нещо ми се губят в обществения сектор. Когато шофьорите от градския транспорт и таксиметровите шофьори пожелаят повишаване на цената на труда си, това винаги изглежда резонно и те винаги получават това, което искат. А когато учителите и лекарите стачкуват, надъхват болните, родителите и децата срещу тях.

Чий труд е по-важен, питам аз? Този на човека, който те вози до работа или този на човека, който ти спасява живота на операционната маса? И дали необразованият, нискоквалифициран бакшиш се уморява повече от преподвателя, който ти гледа децата, възпитава ги, носи отговорност за тях и им налива акъл в главата, докато ти правиш кариера, строиш и ремонтираш?  

Айде стига. Писна ми. Ако питате мен, дори учителите да провалят цялата учебната година, за да получат своето, никой няма право да им се сърди. Положението на тези хора е отчайващо. Те нямат какво да губят, защото така или иначе отдавна работят без пари. Трабва да си глупак, за да не осъзнаваш този факт. Трябва да си плиткоумен кретен, за да не си даваш сметка колко полезен е техният труд и колко важна обществена мисия изпълняват тези хора. А какво искат в замяна? Ами просто да се наядат. С 500 лв в България за момента можеш само да се наядеш. НО те не излизат да бойкотират Парламента, те не блокират движението в целия град. На пръв поглед малко хора са засегнати от техния протест. На втори - от учителите зависи съдбата и бъдещето на проклетата ни, шибана страна.

Извинявам се за острия език, но наистина ми писна на шоферите номерът винаги да им се получава, а на учителите - никога. Трябва да има поне малко справедливост на този свят.

Тихомир Димитров