Толкова дълго чакана среща. Бях толкова щастлива в този момент.

Но пък се убедих, че не си струва. Нещо пак ме дразниш. Няма смисъл. Трябва да насоча мисленето си към нещо ново.

А този страх, така сковаващ цялото ми същество. Искам да викна майната му на всичко, дори на този живот. Не може човек толкова да се тормози вътрешно.

Затова ти казах, че ти се възхищавам. Защото си праволинеен и знаеш за какво се бориш. Аз незнам. В мен има само несигурност и кошмар. Малко е тъжно, нали?

А всичко е пред мен. Наистина всичко. Само да успокоя вътрешното напрежение.

Подари ми спокойствие…

Франк Хърбърт

Лесно е да бъдеш против нещо,

от което се страхуваш.

И е много лесно да се страхуваш от нещо,

което не разбираш.

Сет Годин

"Нещо" можете да замените с "някого". После погледнете какво пише в българските медии и в блог-пространството и ще видите колко е вярно това твърдение.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Защо обаче потърпевшият Огнян Стефанов е бил с Евелин Банев – Брендо, когото пресата нарича „крупен играч в подземния свят”, дясната ръка на Маргините, и за когото пак пресата споменава, че е получавал „секретна информация от министерството на Румен Овчаров”. Не е ли знаел О.С., че освен физическата опасност да седиш с такива особи на една маса, хората могат да си помислят какви ли не работи и за самия теб. Например, че също си част от играта.

Някои ще кажат, ами такъв му е занаятът на журналиста, да общува с всякакви типове. Други ще опонират: е, да, и ние общуваме с бандити, защото работата ни го изисква, но не караме джип BMW X5, не вечеряме в скъпи ресторанти, а съдружниците ни не са оръжейни търговци.

Най-различни версии могат да бъдат предложени за побоя над Огнян Стефанов, но в случая не за това ми е приказката. По-скоро искам да поразсъждавам върху думите на един човек, който също се води журналист, при това „от стара коза яре”. Като преразказва инцидента във вестник „Монитор”, „ярето” завършва дописката си по следния начин: Почти в центъра на София бива пресрещнат журналист и най-напред вежливо запитан как се казва. И когато отговорът потвърждава предположението за името му, му е нанесен побой. Предупреждение към кого е всичко това? Със сигурност е към всички онези, които не мълчат и не се страхуват. Един опит за сплашване, който обаче трябва да бъде посрещнат не със страх, а още повече смелост.

Схващате ли: не със страх, а със смелост трябвало да посрещнем подобни сплашвания. Кой го казва ли? Казва го най-безстрашният, най-пострадалият от сблъсъците си с властта, най-безкористният радетел за истината, българският Робърт Фридман и Анна Политковская взети заедно. Иначе речено - Георги Коритаров.

Да паднеш от смях. И от гняв. Гняв, че точно такива персони никога не пропускат да се възползват от всяка ситуация, дори трагична, за да демонстрират „будната си гражданска и журналистическа съвест”. Но най-вече себе си, разбира се. По-точно: предимно себе си.

Ами да даде личен пример този безстрашен пич, като предизвика разследване срещу собствениците на Нова телевизия, да речем. Как е създадена, с какви пари, как се разпределят средствата от рекламата...? Или да събере в „Здравей, България” босовете на мафията и да ги подложи на кръстосан разпит за връзките им с държавната власт. Или да напусне хранилката, да излезе на улицата и да поведе народа срещу мафията и Държавна сигурност, от която самият той най-вероятно все още не се е отказал. Тогава може да призовава към смелост. Но така, скрит зад диванчето в студиото, някак не е прилично. Даже никак не е прилично.

Ето такива ми ти работи с породата „Коритаров”, а сега да поразгледам форумите. После може отново да се върна към темата.

]]> http://maximtop.wordpress.com/?p=47 Sat, 02 Aug 2008 05:29:05 +0000 Maxim Nikolaevich http://maximtop.ru.wordpress.com/2008/08/02/alienworld/ Перечитать свой блог, наверно, было некой ошибкой, а хотя может просто уроком. Это (чтение) было около 3 месяцев тому назад, а может и больше. Около 3 месяцев назад меня стал мучить вопрос о том, что я пишу этот блог не своим языком. Мне не нравилось все, что было написано в нем. Несовершенство мыслей, и речевых оборотов меня стало пугать. И я стал писать реже. Я вроде того, что находился в творческом поиске.

Я чувствовал во всех своих постах, что я писал, чужие слова, услышанные мною где-либо или прочитанные из разных источников. А если там и были мои мысли, то слова были чужими.

Все те слова, словосочетания, фразы придуманы не мною. Мне доставалась только участь раба, связывающего их. Я понял, что не я владею словами, а они владеют мною. Мне не нравилось то, что слова не принадлежали мне. Мне не нравилось, что этот язык не мой. На самом деле я так не общаюсь. У меня возникало ощущение, что я просто начитался книг великих писателей и был под влиянием их слов. Именно поэтому, я на некоторое время и перестал писать в блог.

Но мне нравится писать. Таким образом, я пытаюсь найти себя. Понять себя. Так я могу проследить свое развитие. Мне нравится, когда кто-то говорит, что у меня хорошо получается писать.

Я уже, кажется, писал, что у меня всегда были проблемы с русской литературой, а вернее с сочинениями по этой дисциплине. Вот бы почитать свои школьные и лицейские сочинения теперь. Сделал бы это с удовольствием. Я думаю, с тех пор я немного вырос в отношении своего речевого оборота и письма. Их чтение, вызвало бы у меня даже улыбку, думаю. Потому что мои простые мысли, смикшированные со словами различных критиков не могут не вызвать улыбки на лице. (слово смикшированные не подчеркивается, как ошибка в word, забавно). Их стиль письма, который читали задолго до моего рождения и мой деревенский, сельский стиль письма, а вернее его, в некотором роде, отсутствие. Нужно будет дома порыться в своих старых тетрадях. 

Теперь по истечению времени некоторого затишья, мой самокритицизм немного поостыл. Я долго думал о кажущемся мне моим, чужом языке. Попытки его совершенствовать привели меня к тому, что теперь, прежде чем, что-либо опубликовывать, я перечитываю написанное, совершенствуя его до тех пор, пока не почувствую, что лишнего нет. Пока не почувствую, что именно вот этот текст мне было бы проще читать, чем тот, который был до этого.

Я стал чувствовать в последнее время, как мне сильно нравится русский язык. Чистый русский язык. Я пытаюсь перестать употреблять в своей речи матерные слова (это пока не очень получается). Читать пытаюсь больше, чтобы я моем лексиконе появлялись новые слова, которых я раньше не употреблял. Но в то же время у меня есть некоторый тормоз в моем совершенствовании языка. Он заключается в том, что тот мир, в котором я живу, привык к более простой жизни. Им всякое мое употребление слов со значением несколько более научным, чем то, которое есть, кажется понтами или моим желанием выглядеть более умным. В общем, это немногим напрягает меня. Таким образом, ощущение, что ты находишься не в своей тарелке, тебя постоянно преследует.

Может стоило мне родится в другое время?

1.   Вспомните, что произошло с вашими детскими страхами?! А со страхами прошлых пяти лет?! Подумайте об обоснованности тревоги, скорее всего вы беспокоитесь по пустякам.

Когда я еще то ли не ходил в школу, то ли тусовал в первом классе, мне довелось побывать на чьей-то свадьбе. Было весело, все отжигали, понравилось даже детям. А уже дома, засыпая, я со страхом думал о том, что настанет время, когда и мне придет пора жениться и сидеть во главе стола на своей свадьбе. И кто окажется рядом под фатой?, - отчаянно очковал шестилетний я. Откуда она возьмется?! Хули с ней делать?!

Прошли годы, я знаю ответы на все эти вопросы и понимаю, что на самом деле весь ужас ситуации заключался не столько в невесте (хотя количество возможных адских подач с ее стороны тоже не будем недооценивать!), а в том, что жених должен еще и за ресторан платить...

2.   Вспомните и запишите пять вещей, которые вызывают в вас чувство благодарности. Скажите себе: "Если до этого момента я со всем справлялся, то и с новой задачей тоже справлюсь"

С возрастом я особенно понял одно - почему в молитвах люди просят у Бога сил. Это действительно единственное, что имеет смысл просить!

3.   Многое из того, чего мы боимся, может произойти в будущем, а может и не произойти. К сегодняшнему дню это не имеет никакого отношения.

Почему мы должны страдать сегодня?!

4.   Убедите себя, что сегодняшний день закончится благополучно, а за ним еще один. Жизнь состоит из последовательности отдельных дней.

5.   Если страх силен, то обсудите его с тем, кто вселит в вас уверенность. Выслушайте, что бы сделал этот человек.

6.   Займитесь делом. Страх силен тогда, когда вы не заняты.

7.   Никогда не задавайте себе вопрос, справитесь ли вы с заданием. Формулируйте его правильно: "Каким образом я справлюсь с ним?!".

Вы всегда найдете верное решение, если действительно этого захотите и не сложите лапки раньше времени.

8.   Подкрепляйте свои положительные представления. Придумайте о себе сказку со счастливым концом и обдумайте ее более серьезно.

Это наиполезнейшее упражнение, которое заменит вам любой "тренинг".

9.   Слушайте музыку, которая вам нравится.

10.   Вспомните свои успехи и обратите внимание - какой вы удачливый человек!!!

Помните одну важную вещь бай Фима: "Если я не испытываю страха перед тем как сделать новый шаг, это говорит только о том, что этот шаг для меня слишком мал!"

© http://fima-psuchopadt.livejournal.com/

Отсюда

Оригинальное название: Knocking on heaven’s door
Производство: США
Режисер: Томас Ян
Сценаристы: Томас Ян, Тиль Швайгер
В главных ролях: Тиль Швайгер, Ян Йозеф Лиферс, Мориц Бляйбтрой,Тьерри ван Вервеке, Хууб Штапель, Рутгер Хауер
Дата выхода: 1997 год
Жанр: Боевик / Драма
Продолжительность: 87 минут

“Бояться - глупо.”

Стоишь на берегу и чувствуешь
Соленый запах ветра, что веет с моря,
И веришь, что свободен ты и жизнь лишь началась.
И губы жжет подруги поцелуй, пропитанный слезой...

А на небе только и разговоров, что о море и о закате, там говорят, как чертовски здорово наблюдать ...за огромным огненным шаром, как он тает в волнах и, еле видимый свет, словно от свечи, горит где-то в глубине... Стоя на берегу ты чувствуешь, как обдувающий лицо ветер несет с собой соленый запах моря... Чувствуя прохладу, в голову тебе лезут мысли, что это пожалуй, единственное, ради чего можно жить. Но иногда это последнее, ради чего нужно жить...

немного видео для тех кто смотрел..

Не съм аз. И не съм там.

И никога не съм била. Докога ще надничаш в очите на всяка срещната...

Не са зелени, казах ти. Само понякога позеленяват, като ми е тъжно и плача. И кафяви не са, не винаги – само когато съм добричка и гальовна.

Ако видиш златните точици в очите ми – да знаеш, че съм влюбена.

Сега пак ще хукнеш да ме търсиш, нали...

Страхливец...

Страх те е какво ще кажа, ако...

А ума ми? В ума ми изникваха образи от разни сериали, като Али Макбийл, или Момчетата от Медисън Авеню, където обикновено по двама мъже си стоят на балкона в удобни столчета и с уиски в ръка се наслаждават на свободата си. Тук дойде и думичката, за която се хванах "СВОБОДА".

Стоейки на този балкон се чувствах свободен. Свободен да направя всичко, всичко което моята индивидуалност ми позволява и което не е в пререкание с законите на (не в) природата. Можех да сляза долу и да открадна нечия кола, а защо не и нашата и да замина нанякъде, друг е въпросът, че нито имам опит с крадене на коли, нито щях да издържа без да се блъсна някъде... Мога да замина за Аляска, или години наред да тренирам усърдно и да стана супер спортист, или дори някакъв богаташ. Мога го, никой не ме спира да го направя. Никой не може да ме спре и ако пожелая и да убия човек, по един или друг начин ще го направя. Единствения който може да ме спре съм самият аз. Моите психически, или физически възможности и моите морални възгледи. А да и моят страх какви ще са последствията от това ми мое свободно действие. Няма да замина за Аляска, именно защото ме е страх от новото и промяната. Нито ще стана супер спортист, защото не познавам думи като усърдно или тренирам, а и не вярвам да имам нужните качества да спечеля значителна сума пари. Да убивам, вече е друго, това го мога и въпреки това не бих го направил, всяка доза разум в мен ще се бунтува, било то заради това, което отнемам на него и хората около него, или на себе си и на хората около мен.
Това е, всеки е свободен да прави всичко, стига самият той да го може, а дори страхът е неможене.

Това е, всеки е свободен, но до един ден.

Свободни ли сме?

Допълнение - а ако го нямаше страхът?

(cc by-sa) Fritz Geller-Grimm

Допреди няколко дни даже не знаех, че се казва и така, гадината ми беше известна под името „скрипя“. Но десет минути след като се върнах от Боровец видях такова нещо да ходи необезпокоявяно в стаята ми. ОТВРАТ!!! Мразя повечето гадини с 4+ крака, а ако са с около 40, дълги една педя и с големи „ногочелюсти“ ми се обръщат червата. Имам страх от някои паяци и насекоми, за многоножки да не говорим. Чудя се как да се излекувам от него. Дотогава всяка близка среща с тях ще е едно малко изпитание за мен.

За капак с мен беше и баба ми, която е хапана от такова нещо като малка, и когато го видя се паникьоса много, което ми повлия допълнително. Всъщност, аз си бях направо спокоен в сравнение с нея. Пратих я за лопатка, за съжаление докато ми беше връчен инструмента сколопендрата сви зад едни саксии, с което вся допълнителен смут. Тъй де, ще вземе да се мушне някъде, пък после иди я търси. Слава Богу, животното имаше повече крака, отколкото акъл, и се показа отново, при което беше защипано с лопатка, насметено в друга лопатка, изхвърлено на двора и тъпкано на воля. Спокойно може да играе подържаща роля в „Умирай трудно“, твърдата му хитинова обвивка е трудна за чупене, но в крайна сметка след доста гърчене си умря.

Което обаче не е успокоение, сега ми е донякъде смешно и интересно, но още се озъртам из стаята и не ме блазни идеята да бъркам под леглото, чудя се откъде се е взело. Дали е дошло отвън (ще взема да си херметизирам стаята), или отвътре (с какво се е хранило, по дяволите)? Търсих из Мрежата, само за да попадна на видео на сколопендра, ядяща мишка... Изобщо, голяма лудница. Ще взема да си купя АК-47, или поне ще си обзаведа стаята с дебел метален прът, който да ми е под ръка за бъдещи срещи с подобни гости.

Отец работал врачом. И я верил ему, когда он говорил, что мне нельзя делать эту прививку. Какие-то антитела в моей крови… Уникальная индивидуальная особенность… Что-то еще… Я мало что понимал. Кроме того, что прививку делать нельзя. Ни в коем случае. Иначе я умру. Так сказал отец. И часто повторял это. И я верил. Ведь он врач.

Он просил выучить наизусть телефон. Его телефон. На который нужно сразу же звонить. Самому или попросить взрослых. Потому что мне могут не поверить. И решат, что я просто боюсь и выдумываю про свою уникальность. И я выучил этот телефон. Который помню до сих пор…

Мне все равно не поверили. И решили, что я просто боюсь и выдумываю…

Вначале я плакал от обиды, что мне не верят. А потом я начал кричать и вырываться. Позвали повариху, и я понял, что с тремя полными женщинами мне не справиться. Но выхода не было. Точнее был. Но только один. И он мне не нравился. Меня собирались убить, а просить помощи было не у кого. Потому что тут были только эти три женщины.

Я бился, как только может биться человек, которому нечего терять, кроме жизни. Я не чувствовал боли. Я уже не боялся этих взрослых. Я не думал о том, как это выглядит со стороны, и что мне потом за это будет. Я вдруг понял, КАК я хочу жить! Я хотел жить так сильно, что готов был отдать жизнь за это. И отдавал… Только что я мог против трех полных женщин?...

Они вжали меня своими потными телами в кушетку, так что я не мог пошевелиться. Я начал задыхаться… Если бы это были мои враги, было бы проще. Было бы понятно и как-то даже нормально. Но я точно знал, что ко мне не испытывают даже злости, не то, что желания убить. Меня убивали по простоте и заботе. И от этого было особенно жутко…

Наверное, это был первый раз, когда я испытал отчаяние. И с непривычки погрузился в истерику. Я помню только начало той истерики…

Страшно было не то, что тебя заперли. И не то, что в кладовке, где ты один, а вокруг какие-то ведра, швабры, веники, матрацы… И даже не то, что ты сидишь в одних мокрых трусах на корточках на холодном и влажном кафеле. И даже не твои монотонные всхлипывания, которые не остановить, ни хотя бы изменить. Они уже живут своей самостоятельной жизнью в твоей груди… Страшно было другое. Одна единственная мысль, которая так же монотонно пульсировала в еще разгоряченной голове: «Меня убили… Меня убили… Меня убили… Меня убили… Меня убили…»… И больше ничего… Вообще ничего. Только эта мысль… Подряд несколько часов, оставшихся до конца дня…

Я потом мало что помню. Больше по рассказам. Температура за сорок… Потеря сознания… Скорая… Реанимация… Отец скандалит с женщинами… Я снова дома… Почему-то долго не хожу в садик…

Я не знаю тех людей, которые спасли мне жизнь. Но я благодарен им. Наверное, они сделали все возможное. Только… Конечно, они не могли этого сделать. Даже, если бы захотели…

Я хотел жить. А они хотели меня спасти. И спасли. Они вывели из моей уникальной крови то, что было для меня ядом. То, что убивало меня. Но они ничего не могли сделать с моей головой. Было слишком поздно…

До сих пор я чувствую, как внутри моей головы монотонным пульсом бьется мысль: «Меня убили… Меня убили… Меня убили… Меня убили… Меня убили… »…

На номер 10 се подрежда Некрофобията

Това е страх от смъртта като цяло или от нещо мъртво - човек, животно, насекомо.

Позиция номер 9 за Бронтофобия

Познато още като Астрафобия, Кераунофобия, Тонитрофобия. И ако тези фобии не ви говорят нищо - това е просто страх от гръмотевици и светкавици и почти всяко дете е минало през това.

Номер 8 е мястото на което се е отредила Кансерофобията

Или по-известна като страх от рак. Хората стигат дори до там да си втълпят, че имат рак.

Номер 7 - Акрофобия

Страх от височини

Номер 6 - Еметофобия

Страх от повръщано...

Номер 5- добре известната от филмите Клаустрофобия

Или страх от затворени, в повечето случаи малки постранства

Номер 4 за Агорафобия

Определя се като противоположна на Клаустрофобията - страх от отворени пространства. Всъщност се състои в напрежение, паника или просто избегване на места и ситуации от които измъкването/избягването може да е трудно.

Бронзов медал за Аерофобията

Страхът от летене малко не го разбирам, защото на мен ми се струва хиляди пъти по-безопасно със самолет, отколкото с кола. Сигурно някои хора просто обичат да са здраво стъпили на земята.

Сребро за Социофобията

Това е страх от хората и близо 4% от населението страдат от тази фобия.

И първо място за Аракнофобията

Половината жени и десет процента от мъжете по света изпитват страх от паяци. Някои повече, други по-малко, но около 27% от населението си е направо космическа стойност.

А сега под линия малко странни фобии:

• гленофобия, болестен страх от погледа на кукла
• гeнофобия, болестен страх от сексуални актове
• кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания
• хинофобия, болестен страх от китайци (...)
• гинефобия, болестен страх от жени (дали може да се нарече ниско самочувствие и защо е отделено от социофобията...)
• педофобия, болестен страх от деца
• философобия, болестен страх от философията
• томофобия, болестен страх от хирургични интервенции
• имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия (колко мекушав трябва да е човек, за да има тази фобия)
• сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите (С други думи, яростен антоконформист)
• сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
• сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи
• ринофобия, болестен страх от носове (и какво я правим тази фобия?! живеем с маска??)
• орнитофобия, болестен страх от птици (сигурно заради филма...)
• никтофобия, болестен страх от тъмнина (дали има фобия от Торбалан?)
• бетафобия, болестен страх от височина или дълбочина
• оксифобия, болестен страх от остри предмети
• офиофобия, болестен страх от змии
• мисифобия, болестен страх от замърсяване (май че тази я имам донякъде)
• мусофобия, болестен страх от мишки
• инсектофобия, болестен страх от насекоми

И за финал, следвайки поговорката "Призната фобия - половин фобия" :) представям и моята мъъъничка фобия.

От вчера до днес успях да прочета една книжка - "Първичната сила на мотивацията" (Макс Ландсбърг). Научих зашеметяващи неща, но най-шокиращото старо-ново / ново-старо (както искате) откритие беше състояние, озаглавено "Страх от успех".

Maлко интро:
1) Книжката може да се разглежда като ръководство за самообучение на тема "Мотивация". Да, има супер много несъвършенства, но все пак... полезна е
2) Описани са прости модели на поведение, които ще отворят мозъчните ви вратички и сами ще се научите как да запалвате своята мотивация и тази на другите.

Наред с много изброени причини защо хората или не могат да се мотивират или убиват мотивацията си, вниманието ми най-много беше привлечено от "Страх(ът) от успех". Реакцията ми беше: Печатна грешка? Май иска да каже - страх от НЕуспех. Не, не може да е страх от неуспех, при положение, че се говори съвсем отделно за страха от неуспех. Как тогава може някой да го е страх да успее? Къде е логиката?

Логика има... ето я моята.

~

Защо? Номерът със задаването на стъпаловидни въпроси наистина действа - накрая стигаш до почти очевиден отговор, който никога нямаше да видиш. Така...

Защо (хората се страхуват от успех)? Не знам.

Не се ли страхуват от неуспех? Да, страхуват се от това.

Защо тогава се страхуват от две напълно противоположни неща? Може би в съзнанието им те не са противоположни.

Значи неуспех=успех=страх? Да.

Кога хората ги е страх? Когато не се чувстват сигурни.

Чувстват ли се несигурни ако не успеят? Да.

Как биха се чувствали постоянно сигурни? Ако постоянно успяват.

Могат ли постоянно, само и единствено да успяват? Не.

Значи ги е страх, че няма постоянно да успяват? Да.

~

ЗАЩО ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ ОТ УСПЕХА? - ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ, ЧЕ НЯМА ПОСТОЯННО ДА УСПЯВАТ.

~

Тази книжка я препоръчвам горещо. Препоръчвам я и за пре-пре-препрочитане. Може да се използва за мозъчна профилактика от време на време.

For approximately 24 hrs I managed to finish reading a book - "The TAO Of Motivation" (Max Landsberg). I learned stunning things, but the most shocking old-new / new-old (whatever suits you better) discovery was a state of mind, labeled as "Fear of Succeeding".

Some intro:

1) The book can be viewed as a self-course manual on "Motivation".

2) The book (the author) describes simple behaviour models, which will open your brain doors and thus you will get to learn (maybe) how to fire up your own motivation and the others'.

Together with numoerous reasons why people can't motivate themselves and/or kill their motivation, my attention was drawn by the "Fear of Succeeding"-factor. My reaction: Print mistake? Maybe he (the author) wants to say - fear of failing? No, he talks about the fear of failing seperately. How can then somebody be scared to succeed? What's the logic?

The logic is simple... here's mine.

~

Why? The trick with asking simple questions works full-power here - you get to reach an obvious answer, which you couldn't have seen at all.

So... Why (are people afraid to succeed)? I don't know.

Aren't they afraid to fail? Yes, they are.

Why are they then afraid of two totally opposite things? Maybe in their minds, those two are not opposing each other.

So failure=success=fear? Yes.

When are people scared? When they don't feel secure.

Do they feel insecure if they fail? Yes.

How would they feel secure all the time? If they succeed all the time.

Can they succeed all the time? No.

So this means they are afraid of not succeeding constantly? Yes.

~

WHY ARE PEOPLE AFRAID TO SUCCEED? - BECAUSE THEY ARE AFRAID OF NOT SUCCEEDING CONSTANTLY.

~

I recommend this book. I really recommend it. I recommend it for re-re-reviewing. It would be wise to use it as a prophylaxis tool once in a while.

Публикувам го нередактирано. Може да помогне на хора, които се двоумят дали да започнат работа в Китай:

Hey, Lidka. Pak stana suma ti vreme, prez koeto ne sum ti pisal. Sorry za tova. Za sujalenie niamam dostup do bloga ti, predpolagam, 4e kakto mnogo drugi stranici, su6o e blokiran. Taka da sum iadosan na cialata obstanovka tuk i da sum 4esten dosta me dostrashava samo kato si pomislia,4e Kitai e novata svetovna sila...Vijdam, 4e si v krak s ne6ata, koito se slu4vat tuk, no vse pak 6e ti spomena i az niakolko interestni fakta (ot poslednite dni):

1. Partiata izprati onzi den masov sms na vsi4ki kitaici, "suvetvaiki" gi da ne kupuvat ni6o ot Carrefour (nai-golemia hypermarket tuk, French btw). I poznai - ot 1 Mai nikoi ot kitaicite niama da pazaruva tam. 6e ti poasnia i pri4inata. Govorih s ot kolegi (toi e ot Singapore) po temata i toi mi kaza, citiram:"Moiata priatelka e protiv tazi iniciativa na Partiata, no i tia niama da pazaruva v Carrefour, za6oto ako niakoi ot neinite kolegi razbere, vednaga 6e ia namraziat. Da ne govoria,4e ima mnogo zlobni hora tuk, koito sa gotovi da pokajat omrazata si na tezi, koito ne vurviat s bolshinstvoto". Shvashash shemata nali, Lidka?!Kitaicite sa tolkova brainwashedl,4e e prosto trudno za viarvane!

2. Partiata zav4era, izprati masov e-mail na kitaicite, s koito obiasniava kolko zlonamereni Western European people are i prika4i snimki (ultra manipulira6i) na kitaici v Paris pla4eiki zaradi tova koeto stana tam s Olympic fire. Citiram "Vijte nashite GEROI"...

Jesus...napravo mi se povdiga ot tezi ne6a..Komentara na moia boss otnosno obstanovkata"We are the strongest and most powerful nation in the world, nobody has the right to stand against us". Mojesh li da si predstavish, tova idva ot ustata na obrazovan kitaiski grajdanin, s mnogo international experience...Predstavi si kak "misli" edin obiknoven kitaec, koito s goliam kusmet e uspial da zavurshi treti klas...

I tova e naciata, koiato idva na preden plan...stra6ni4ko,a?!

Ne znam dali si osuznala,4e az sum mnogo komplicirana li4nost.. I kolkoto i da e sum komersialen ot edna strana, tolkova takiva ne6a (koito ti spomenah me mu4at adski) i zatova vzeh re6enie, 4e Kitai ne e za men, pone ne v momenta. Niakade kraia na Juni 6e otlitam ot tuk. Moje bi 6e se vurna, kogato tazi nacia uzree malko pove4e, no za poslednata polovin godina se ubedih,4e e nujno duuulgo vreme (ako vuob6e se promeni) dokato Kitai porasne duhovno,ako moga taka da se izrazia.

Smiatam da tursia rabota ili v Capetown, South Africa ili v niakoe kitno mestence v Evropa...Imam nujda ot malko po-normalno miasto, mnogo me izto6iha tezi kitaici...

Haide, tova e ot men za sega...Umnata i pishi, kogato mojesh. Az 6e te durja v te4enie na ne6ata tuk.

Celuvki,

Vankata

Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани. А да се справя с променящите се технологии и изобретателните дисиденти, му е нужен огромен ресурс – технологичен, човешки, информационен. Решението е евтино и ефикасно – сплашване. Мрежовите технологии позволяват страхът да се разпространи бързо.

Когато започнаха проблемите в Тибет, писах за собственото си поведение, продиктувано от страха. Припомням, че бях оставила коментар, съдържащ думата “будист” под снимка във Фейсбук акаунта на бивш мой ученик, който сега работи в Китай. От притеснение да не би нещо да се случи с Ванката, се върнах след ден-два, за да изтрия коментара, който бях написала на кирилица.

Сигурно съм споменавала, че избягвам да пиша разни думички в писмата си до приятелката ми Шапи, докато се намира в Иран или Афганистан. Същото правя и когато е в САЩ.

Преди време написах съветите на Кума Лиса, и признавам, че се автоцензурирам, когато пиша в този блог. Ето защо тук никога не съм писала по теми, които иначе съм обсъждала разпалено с часове и продължавам да го правя, но без да оставям следи.

Ето този страх използват хитрите диктатори. Евтино и ефективно. В Китай, Египет, Виетнам и Близкия изток продължават да филтрират съдържанието, но е ясно, че не можеш да спреш достъпа на милиони потребители до “опасно” съдържание. По-добре е да създадеш атмосфера, в която никой няма да смее да потърси или публикува такава информация. Китайци и араби, виетнамци и българи, всички сме хора и се страхуваме за кожата си. Щом аз тук, в свободната ЕС страна, се плаша, какво остава за живеещите в откровена диктатура?

Методите са различни – от задължителна регистрация с издаден от правителството номер (в Интернет кафета и ... навсякъде), през получаване на sms, до появата на аватарите на двама аниме-полицаи при отварянето на някои страници.

Бих искала да разкажа и други неща, които правим тук под въздействието на страха, но засега не съм измислила подходящия начин. Предполагам, че ще достигна изтънчени висоти на иносказанието, подобно на литературната интелигенция по времето на соца. Страх лозе пази.

Често имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става. Не е ли така, Григоре?

Ако те кефя, гласувай за мен тук

]]> http://limpster.wordpress.com/?p=468 Fri, 04 Apr 2008 11:25:26 +0000 mitafa http://limpster.ru.wordpress.com/2008/04/04/phobia/ Това, от което се страхуваме

Онзи ден с най-добрата ми приятелка се заговорихме за това, от което се страхува.

Сетих се от колко хиляди неща се страхува човекът и разгърнах един учебник на майка ми, за да видя колко видове страхове (фобии) съществуват.

Резултатът от това мое малко проучване беше изненадващ.

Вижте колко и какви видове фобии съществуват и притисняват човека в ежедневието му :)

• Айхмофобия - Страх от остри предмети

• Арахнофобия - Страх от паяци

• Акрибофобия - Страх, че няма да разбереш смисъла на прочетеното

• Апопатофобия - Страх да влезеш в тоалетната

• Бетафобия - Страх от височини или дълбочина

• Генофобия - Страх от полови актове 

• Гефирофобия - Страх от мостове

• Гинефобия - Страх от жени

• Гленофобия - Страх от погледа на кукла 

• Декстрофобия - Страх от предмети, падащи ни се вдясно

• Имофобия - Страх от разногласия

• Инсектофобия - Страх от насекоми

• Керауфобия - Стах от гръмотевици

• Кардиофобия - Страх от сърдечни заболявания

• Клаустрофобия - Страх от затворени пространства

• Климакофобия - Страх от стълбища

• Копофобия - Страх да не се преумориш

• Кристалофобия - Страх от досег със стъклени предмети

• Латерофобия - Страх да лежиш на едната си страна

• Лисофобия - Страх да не загубиш разсъдъка си

• Металофобия - Страх от метални предмети

• Мисифобия - Страх от замърсяване

• Мусофобия - Страх от мишки

• Никтофобия - Страх от настъпващата нощ

• Омброфобия - Страх да не попаднеш под дъжд

• Онанофобия - Страх от вредните последствия от онанизма

• Орнитофобия - Страх от птици

• Педофобия - Страх от деца

• Пеладофобия - Страх да не оплешивееш

• Психрофобия - Страх от студа

• Ринофобия - Страх от носове

• Сидеродромофобия - Страх да пътуваш във влак

• Скопофобия - Страх да не изглеждаш смешен

• Сколецифобия - Страх от червеи

• Сотериофобия - Страх от влиянието на другите

• Спектрофобия - Страх от огледала

• Тафефобия - Страх да не те прогребат жив

• Тредекафобия - Стах от числото 13

• Томофобия - Страх от хирургични интервенции

• Тунелофобия - Страх от минаване през тунели

• Уранофобия - Страх да гледаш в небето

• Фазмофобия - Страх от призраци

• Философобия - Страх от философията

• Фобофобия - Страх от страха

• Хайрофобия - Страх да не се засмееш на погребение

• Хинофобия - Страх от китайци

• Хрематофобия - Страх от докосване на пари

Има някои доста абсурдни, нали? :)

Но нека не забравяме, че фобията е болестно състояние.

Ако страдате от някоя фобия (колкото и абсурдна да ви се струва) - опитайте се да я преодолеете, а ако не успеете сами - потърсете помощ при специалист.

Няма нищо срамно в това. Не позволявайте на страха да контролира и пречи на животa ви ;)

автор: mitafa

Един от любимите ми кошмари е връщането ми в училище да уча математика. След твърде дълго отсъствие съм забравила / пропуснала твърде много неща и се надявам учителят да не ме изпита.

Ако си мъж, сигурно ти е позната тревогата, че ерекцията ти може да се провали и жената тайно да ти се присмее.

Ако си древногръцки герой, би предпочел да умреш в битка за кауза която не те интересува, отколкото да се радваш на живота, но да те смятат за страхливец – нещо като герой от американски филм, готов да се хвърли напред с бойния вик “Don’t call me chicken!!!”

Страхът да не се изложиш, да не ти се присмеят, усещането че си на изпит или на сцена са не само стресиращи и изтощителни. Освен че в много случаи ти помагат да се провалиш, те избират битките ти вместо теб. Благодарение на това се захващаш с неща които всъщност не са ти на сърце и се отказваш от такива които биха ти донесли радост. Създават ти врагове там където би могъл да имаш приятели.

проваляш се

Когато си на изпит, по-често те движи страхът от провал, отколкото предвкусваната радост на успеха, а радост от самото действие просто няма. Когато си представяш че се проваляш, шансът да го направиш е висок. Добрите спортисти се справят с това като си се представят успяващи, в отлична форма – колкото по-жива и ярка е картината на успеха, толкова по-добро е представянето. Когато се вживееш в това, забравяш за изпитващия / публиката, дори забравяш за себе си – просто си в играта и се забавляваш.

Забеляза ли, че вече не си на изпит? Щом не си на изпит, няма как да се провалиш.

влизаш в чужди битки

За да покажеш че си добър, се заемаш с неща които са популярни – иначе кой би ти обърнал внимание. Всъщност повечето хора дори не знаят какво искат, защото им е внушено че искат това което иска стадото и от бъхтене да го постигнат, не са чули зова на сърцето си. Когато не се докоснеш до това което иска душата ти, оставаш вечно неудовлетворен – каквото и да си постигнал, колкото и да си преуспял. Колкото и повече придобиваш от същото, празнотата в теб ще си остане, а може и да расте, защото не може да бъде запълнена с това, с което се опитваш.

отказваш се от наистина желаното

Понякога се отказваш от желанията си съвсем съзнателно. Казваш си (казват ти), че никога няма да си достатъчно добър в това, че винаги ще има по-добри от теб. Ако се замислиш, това важи и за най-добрите в каквото и да е – никога не са съвършени и винаги се появява някой още по-добър. В крайна сметка защо се захващаш с нещо – за да се радваш че го правиш или за да ти е гадно, но да докажеш че си добър?

Ако се отдадеш на това което обичаш и не ти пука дали го правиш по общоприетия начин за да постигнеш общоприетите стандарти, не само се радваш, но и правиш нещо уникално, а ако си забелязал, уникалността печели. Силиконовите чалга-хубавици са много, но Азис е един :) . Ако примерът не е достатъчно изтънчен за теб, сравни класическите танцьорки с Айседора Дънкан и Жозефин Бекер.

Когато си уникален, всъщност нямаш конкуренция. Това го знаят добрите специалисти по маркетинг и брендинг.

създаваш врагове вместо приятели

Когато не влизаш в конкуренция, т.е. не се стремиш да отнемеш нечие парче от баницата, нямаш и врагове. Не казвам че няма да ти завиждат, да те имитират и да влезнат в конкурентна борба с теб, но ако следваш вътрешните си пориви, ще се развиваш, ще си различен, и винаги ще се изплъзваш.

Ако си алтруистично настроен, можеш да отвориш очите на конкуренцията и да я насърчиш да бъде себе си. А ако си егоист, можеш да споделиш тайната на успеха си срещу заплащане. Освен пари, ще получиш благодарност и възхищение – без да си ги търсил и да си треперил в сценична треска.

Толкова е лесно да бъдеш себе си ;)

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

Познавам много жени, с които не бих искала да си имам работа и които не пожелавам за съпруги никому. Никога, обаче, не ми е хрумвало да предупреждавам Стоян да се пази от жени.

Всъщност, понякога съм се опитвала да си представя какво ли би било да си избере простовато момиче, с което няма какво да си каже или пък някоя нарцистична принцеса, на която е невъзможно да се угоди. После съм прибавяла и утежняващи обстоятелства като раждането на деца преди осъзнаването, че въпросната жена не е тази, с която би искал да остарее. И после какво?

После си казвам, че каквото и да се случи, ако е честен силен и емоционално интелигентен, ще се справи, без да причинява ненужни рани. След дъжда пеква слънце – стига да ти стиска. Да, по-приятно е да не минаваш през поредица от несполучливи връзки, но все някак трябва да пораснеш и да се научиш.

Тук родната ми майка би повторила знаменитата си фраза, че животът ми е низ от грешни стъпки, с изключение на завършването на университет. После би добавила, че съм безотговорна майка.

А какво прави отговорната майка? Огражда ябълковото дърво с бодлива тел? Е, това и Господ не се е сетил да направи.

(Картината е на Гоген - един мъж, на когото му стиска)

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

{ Рисунка, Гоя, Сатурн поглъща едно от своите деца }

Когато написах "Не просто извънземен, ами и блондинка" се случи нещо интересно:

Една жена, имаща отношение към хомеопатията като нечий пациент и попаднала в Skype листата ми с контакти в тази връзка.. хората питат, аз отговарям.. беше прочела написаното от мен в блога и по този повод ни в клин, ни в ръкав ми каза:

"Струва ми се, че си малко доста взискателен към жените.”

На моя въпрос, защо смята така, тя отговори:

"Оставам с впечатление, че ги имаш за глупави същества.”

Когато попитах защо все пак мисли така, отговорът беше, че просто "така чувства(м) нещата”.

Нарочно удебелих някои ключови думи, ще разберете защо след малко.

Да уточним, това за мен е един много интересен пример за това как хората формират своите мнения и много ми се иска да го разчопля на глас, за да ви покажа някои принципни положения в астрологията. Също така, трябва да имате предвид, че аз не познавам лично тази жена, нито тя мен.. всички разговори са били "професионално" ориентирани към хомеопатичното лечение.. и евентуално се добавя и това нейно впечатление за мен, изградено на базата на прочетеното в блога.

Хайде сега да си поговорим малко за астрология.

Първо някои общи положения:

Астрологията борави с един символен метаезик, който има отношение от една страна към някои математико-астрономически факти от нашата видима, разбирайте физическа Вселена, и от друга страна към различни психологически, исторически, митологически, философски, религиозни и други елементи от нашата душевно-духовна Вселена, нашия вътрешен свят.

Когато астролозите казват Луната значи това и това, и онова, те наистина правят референция към една "планета", която е и външно видима, но трябва да имате предвид, че все пак същественото по отношение на значението на Луната в астрологията е вътрешното съдържание, а не външното небесно тяло.

Винаги е било така, но не винаги това е изрично подчертавано и хората остават с погрешно впечатление, чудейки се защо астролозите наричат Луната или Слънцето, или Хирон, или Плутон планети и как изобщо ги използват при условие, че всеки знае, че Луната е сателит, спътник на Земята, Слънцето е звезда клас G, Хирон е планетоид или бивша комета, а Плутон очевидно не е планета в крайна сметка. В тези астрономически факти обаче няма никакъв проблем за астрологията, защото тя работи с нещо, което е отвъд физическата реалност.. не пряко, а посредством символите на астрологическия метаезик.

Този език е красив. Красив е, защото в него има простота.. вие имате не много на брой астрологически сигнификатори *, с които можете да опишете повечето явления в живота; той е универсален в смисъл на общоползваем.. дори да не знам японски, ако един японски астролог ми покаже една квадратура ** аз ще сбърча чело и той ще ме разбере.. ако ми покаже един голям тригон аз ще се усмихна и той пак ще ме разбере.. и това ще е така, защото символите, които посредничат в общуването носят и за двама ни общо взето една и съща информация. И не само красив и универсален, но и прецизен: когато подадате на входа точни данни, на изхода на черната кутия можете да получите наистина впечатляващи резултати. Черната кутия в случая, разбира се, е умната глава на някой практикуващ, достатъчно опитен астролог.

* сигнификатор = в случая, астрологически символ, натоварен с конкретно значение, независимо дали става дума за небесно тяло, зодиакален знак, астрологически дом или фиктивна точка;
** квадратура = аспект между два сигнификатора, де факто дъга в ° от 360° еклиптика; мажорни аспекти - съвпад = 0°, опозиция = 180°, квадратура = 90°, тригон = 120°, секстил = 60°;

Сега малко по-конкретно:

Ако имате един хороскоп, хороскоп на един човек, то този хороскоп освен всичко друго дава и един психологически портрет на дадения човек. Как точно?

По принцип, когато се прави анализ на един хороскоп идеята никога не е да се работи на парче, а да се има предвид винаги цялото, така че този пример е само за унагледяване на логиката:

Имате един сигнификатор. Нека да вземем Луната за пример. В конкретен хороскоп тази Луна ще се намира в някой от 12-те зодиакални знака. Това зависи от това кога сте родени, от датата на първо място. Освен това Луната ще се намира в някой от 12-те дома. Домовете в един хороскоп зависят от часа и мястото на раждане. Освен в знак и дом, тази Луна като сигнификатор е възможно да има някакви аспекти с други сигнификатори, примерно да се намира точно там, където е Слънцето. Казваме, че този човек е роден със съвпад Слънце-Луна, т.е роден е по Новолуние.

Ако трябва да опишем една индивидуална душевна Вселена трябва да използваме поне основните 7 "планети", макар че те няма да изчерпят нашия анализ. В класическата астрология се работи със септенера: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. Всеки от тях дава своя принос за формиране на нашата душа и го прави в съответствие с поне тези три фактора: разположение по знак, по дом и аспекти с другите сигнификатори.

Разбирате, че това е много далеч от съжденията на широко популярната, булевардна астрология, която работи с единия само Слънчев знак, т.нар. зодия. Това е толкова част от астрологията, колкото и математиката от 2-3 клас е част от цялата математика. Да, Слънцето е съществена част от анализа, да, в характеристиките на т.нар. зодии има много истина, но това е една много, много малка част от цялото. И както винаги има философи, които се изказват за астрологията в случая, познавайки само астрологията тип Линда Гудман ;)

Така, сега още по-конкретно:

Нека да разгледаме една примерна карта, умишлено съм оставил само част от сигнификаторите, а именно тези, които са свързани с темата и с разговора в началото.

Предполагам, че дори тези от вас, които не са чели нищо за астрологията, все пак няма да имат проблем да я открият (Луната) на картата: символът и е Лунен сърп и виждате, че в случая тя е в знака Телец, в 7 дом на хороскопа. Под нея са Венера и Марс в съвпад, отново в Телец, съвсем в началото на 7 дом *. Срещу тях е Уран, който е в Скорпион, в 1 дом. А в "най-високата" точка е Сатурн, в Лъв, в началото на 10 дом. Виждате също, че Венера и Марс са в съвпад, че този съвпад е точно срещу Уран, т.е имаме аспект опозиция между Уран и Венера, респ. Марс, а също така - ако използваме по-широк орбис ** - и между Уран и Луната. Също така Сатурн е в аспект квадратура с Луната от една страна, с Уран от друга, а също така може да се приеме, че квадратира съвпада на Венера и Марс. Дълго е за обяснение и звучи може би странно за тези, които виждат за първи път нещата, представени така, но всъщност за един астролог тази динамика се набива на око още при първия поглед.

* 1, 4, 7, 10 дом = ъглови домове; Asc, IC, Dsc, MC или Асцендент, Имум цели, Десцендент, Медиум цели; това са ключови точки във всяка една карта, това, което ви е нужно да знаете засега е, че всяка "планета" в близост до началото на ъглов дом е в съвпад с Asc, IC, Dsc или MC и определено заслужава нашето внимание - в конкретната карта имаме Уран на Asc, Венера и Марс на Dsc, и Сатурн на MC.
** орбис = допустимото отклонение в ° от точния аспект, в рамките на което все още се приема, че аспектът е налице; пример: квадратурата е 90° дъга и ако работим с орбис от 4° за квадратурата, то ако между два сигнификатора ъгловата дъга е между 86° и 94°, то имаме налице аспект квадратура между тях; големината на орбиса варира в зависимост от много фактори, от 0.5° или 1° до n°;

И така, това, което един астролог вижда в хороскопа посредством тази динамика е някакъв сбор от психологически характеристики. Няма значение дали това ще са проблемни горещи точки или показание за талант или някаква добродетел в общия смисъл, обяснено на конвенционален език е дълго, а същото с няколко астрологически символа може да се предаде в рамките на един ред:

Накратко, този ред описва една Тау-квадратура: имаме две или повече планети в опозиция и всяка от тях е в квадратура с трета. На това, както казахме съответства някаква душевна динамика. Да опишем в едър щрих, няма да ви обяснявам защо това е така, приемете го като работна хипотеза:

Венера, Марс, Луна в 7 дом (“ти"): имаме човек за който връзките са много важна част от неговия живот, той ще иска на всяка цена да има някаква удовлетворителна трайна връзка (7 дом); ако няма такава, това ще бъде неговата житейска драма;
Уран на Асц (1 дом, “аз"): от друга страна този човек е бунтар по природа, не понася рамки и ограничения, егоцентричен е (всяка планета на Асцендента прави човека его-ориентиран, докато такава на Десцендента го прави социално отворен към другите), свободолюбив и неконвенционален, капризен, импулсивен, трудно предсказуем, ексцентричен - нарочно давам така характеристите за да видите полярността и да схванете проблема на тази опозиция;
Сатурн на MC (“призвание"): от друга страна този човек има определени цели, той знае какво, как и кога го иска и ще направи необходимото да го постигне, макар и това винаги да става по-трудно и по-бавно, отколкото му се иска; разбирате, че тази амбиция също трудно ще търпи воденичния камък, в който се превръща понякога една връзка, нали?

Така имаме първо един бърз поглед на хороскопа, който грабва тау-квадратурата, след това имаме един ред със символи, имаме на трето място някаква тяхна интерпретация и воала, вече знаем повече за този човек, отколкото той може да си представи! Много ми е трудно да предам на неастролог какво е усещането да имаш подобно познание!

Разбира се, познание без практическо приложение, т.е такова, което не помага не е нищо повече от душевен его-гъдел.

Само че, трябва да имате предвид, че да знаеш не винаги означава, че можеш. Аз знам за тази проблемна динамика още от 1993, което не значи, че знам как да се справя с нея. Играта е доста сложна!

Ако дадете превес на страстта на Венера-Марс съвпада в Телец и търсите връзка на всяка цена.. имам предвид, ако това е като някаква патологична фикс-идея, това означава да потъпчите, т.е да изтласкате на заден план, някъде там в несъзнаваното, принципа на свободолюбивия Уран и/или на амбициозния Сатурн на MC. Ако пък дадете превес на Уран, това означава да погребете своята нужда да бъдете част от едно "аз + ти = любов".

Когато имате някаква квадратура или опозиция в хороскопа си, и повярвайте ми, повечето от нас имат, и то не една и две, това изисква от нас да се променим, да търсим компромиси, едно за сметка на друго, да балансираме и да жонглираме. Още по-трудно е жонглирането, когато говорим за цели конфигурации от взаимно напрегнати аспекти като Тау-квадратурата или Кръста.

Ако познаваме хороскопа си, т.е знаем нещо за себе си от тази гледна точка, това не означава автоматично гарантирана победа в играта, но поне част от правилата и кое как и защо ни се случва ще ни бъде донякъде ясно. В противен случай, което към момента е и общия случай, хората играят тази игра почти изцяло на сляпо. Аз естествено изобщо не твърдя, че единствено и само астрологията дава подобен род светлина, не, но тя е един от ефективните начини това да бъде направено. Иначе хората не осъзнават, че това си е тяхна вътрешна битка и че проблемът винаги е вътре в тях и постоянно несъзнателно го проектират във външния свят, намират си изкупителни жертви. Няма значение дали това ще е друг човек, ситуация, бездомните кучета, циганите, политиците, жените, мъжете и т.н. - всички външни битки, породени от някакво недоволство, от елементарен семеен скандал до Световна война се дължат на екстериоризирани, нерешени вътрешни проблеми.

Такава е теорията. Това не означава, че ако знаеш това, ще можеш да промениш ситуацията. Хората (понякога) се променят. Но бавно, трудно, в някои отношения изключително трудно. Ако наблюдаваме този процес в рамките на един живот дори можем да не видим никакви разлики. Предпочитам да живея с тази нагласа, отколкото да си слагам розовите очила и да си мисля, че виждаш ли с едно махване на някаква магическа пръчка и човек се променя. Не става така..

Но темата за решаването на проблемите е друга, така че сега я оставяме настрана. Знам, че изложението стана много дълго, но искам да ви покажа как стоят принципно нещата, вкл. и на тези от вас, които не знаят почти нищо за астрологията.

Значи хвърлихме бегъл поглед върху един хороскоп, но това е само началото. Първо, този човек след раждането претърпява някакво развитие, попада в някакви ситуации, и тук ред идва за тази част от астрологията, която - след анализа на рождената карта - отива по-напред и разгъва тази карта в динамиката на времето. Говорим за прогностика и за възстановяване на отминали събития. Методи разни: транзити, прогресии, различни дирекции, революции и т.н.

И не само това, второ, всеки от нас взаимодейства с други хора.

Ако аз нося в себе си някакъв неразрешен проблем, това няма как да не се отрази и в общуването ми с хората около мен, нали? Друг е въпросът дали едната или и двете страни осъзнават какво се случва и дали правят нещо с това. И стигайки до тази част, с контактуването с другите, се връщаме към разговора в началото.

Мисля, че всеки психолог ще потвърди, че при общуването между двама души съзнателната (осъзнатата) част от комуникацията е като върха на айсберга.. по-голямата част винаги остава под водата, под прага на съзнанието. Има ли проблем с тази теза? Питам, защото аз не съм психолог. Астрологията не само, че посочва същото, но дава и някои конкретни отговори.

Ето го пак разговора, в резюме:

"Струва ми се, че си малко доста взискателен към жените.”

"Оставам с впечатление, че ги имаш за глупави същества.”

Когато попитах защо все пак мисли така, отговорът беше, че просто "така чувства(м) нещата”.

Ще ви го преведа на езика на астрологията:

Сигнификаторът, който е свързан с ограничения, забавяне, структуриране, рамкиране; респект, авторитет; подтискане, супресия, фрустрация; страхове е Сатурн. Думичката "взискателен" се превежда така: 1. като лична характеристика, т.е аз наистина бих могъл да съм и съм в някои отношения жестоко взискателен, както към себе си, така и към другите; тези, които ме познават могат да потвърдят, но тя не е от тях, следователно 2. като отразена характеристика! Аз усещам как твоят взискателен Сатурн попада в моя чувствителна зона, аз не знам (не осъзнавам) това, следователно ще те натоваря с ролята на подтисник, защото това ми е необходимо за да отработя някаква моя hot spot зона. Не казвам, че е задължително винаги да е този сценария, но той се среща доволно често, така че това, което в следващия миг изгрява в съзнанието ни като работна хипотеза е:

"Тя хваща моя Сатурн, попада в някакво отношение с него." Сега остава само да разбера в какво и с какво, т.е с коя част от себе си. Става въпрос да намерим точния сигнификатор.

Аз питам, защо мислиш така. Да мислиш не е като да усещаш или да чувстваш. В астрологията едното е Меркурий, а нашите инстинктивни реакции, нашите непрояснени в достатъчна степен от будното съзнание представи, усещания, чувства имат отношение към Луната. Т.е питайки какво мислиш, а не какво чувстваш спрямо мен аз правя референция към Меркурий, но за съжаление човек трудно бяга от инстинктивната реакция на Луната. В крайна сметка ние всички сме израсли от Луната, от майчината гръд, от едно инстинктивно, сънно съзнание, нали? Това е част, много важна част от нашата по-дълбока природа..

Т.е да преведем отново: "С моята Луна аз усещам твоя Сатурн и това ме гнети."

Казах си, за да ми каже, че смятам жените за тъпи, при условие, че не ме познава, нещо трябва да и е дало повод. Бас ловя, че Луната и е в кофти аспект с моя Сатурн. Това беше в края на работния ден и разговора временно приключи. Като се прибрах вкъщи я помолих да ми каже кога е родена. И знаете ли какво? Сигурен съм, че вече се досещате: да, нейната Луна в случая беше точно срещу моя Сатурн и без да го искам отнасяше яки плесници от него..

Какво имаш предвид?

Обяснявам. Аз имам проблем. Астрологически той е отразен в тази Тау-квадратура. Някой художник спокойно би могъл да нарисува това като картина от приказката за рак, орел и щука. Пак астрологически има една точка в която напрежението, създавано от тази конфигурация, се разрежда, или там където то може да се реши.. но и там, където е фронтовата линия на битката. Това е една идея, която ми е преподадена лично от Иван Станчев (лека му пръст) преди 8 години. Няма значение дали е негова оригинална концепция, но аз знам за това от него. И предвид конкретните хороскопи, които сме разглеждали тогава с него и това, което аз съм научил след това, смятам тази теза за много логична и за практически важна. В случая "точката на разреждане" на тау-квадратурата се пада във Водолей, на моя IC. Там е фронтовата линия.

Я вижте сега. Уран е сигнификатор на модерните технологии, IT сферата е една сфера, управлявана от Уран. Интернет, в частност, също. Уран е управител на Водолей (със съуправител Сатурн, ако използваме само септенера на класическата астрология). Аз имам Уран на Асцендента, аз съм уранианец. Това е почти като марсианец, само че аз не съм тъп като Марс, а гениален; и скромен, естествено, също. Добре де, не съм гениален, само съм мозък, както ми каза една приятелка едно време :) Приятно ми е, аз съм Кранк Мозъка :) Та, да видим, вярно ли фронтовата линия в живота ми е свързана с Водолей-Уран влиянието:

Asc, 1 дом, "аз": как изразявам себе си и има ли това нещо общо с компютрите, с интернет; имам ли сайт, форум, блог; доколко ползвам всички тези технологии за да изразя себе си?
Dsc, 7 дом, "ти", "връзки": каква част от познатите ми са "виртуални" познати; каква част от любовите ми са тръгнали покрай интернет?
MC, 10 дом, "призвание", "професионална реализация": какво работя, с какво се занимавам, има ли това нещо общо с IT сферата, с компютрите?

И разбирате ли, на мен Водолея ми е една точка на постоянно кипене, голяма част от живота ми е концентрирана там, съответно и много от проблемите ми са точно там. Е няма как човек, който влиза в моята душевна Вселена точно през Водолея (Луната на тази жена) да се чувства кой знае колко комфортно, няма значение дали го осъзнава или не, и как и в какво трансформира това си неосъзнато усещане.

Това е само един пример!

В реалния живот никъде няма толкова прости синастрии. Синастрия означава партньорски хороскоп и не става дума само за интимно партньорство, може да е майка-дъщеря отношения, шеф и подчинен, фен и артист и т.н. Артистът може и да е мъртъв вече, но фенът си пада по него не заради друго, а защото в творчеството на този вече починал човек открива нещо, което е в някаква интимна връзка с по-дълбоката му природа.

По повод последното искам да допълня нещо: някои хора изкуствено слагат чертата между "виртуалния" и "реалния" живот. Искам да ви кажа, че това е именно една изкуствено сложена черта. Дори и да сложите някаква маска, да се пишете с някакъв ник и да се кефите на анонимността на интернет (има ли такава!?), човекът отсреща пак ще усети каквото трябва. Дали ще го осъзнае е друг въпрос. Но ако не останете в рамките на a priori допускането, че реално е само т�