Comments

Това, което наричаме образование, Марк Твен дели на schooling (днес по-често наричано training и обучение) и education (образование). Обучението (schooling / training) те подготвя за служител във вече съществуващ и утвърден тип организации, където да практикуваш вече съществуваща и утвърдена професия, да изпълняваш нечий замисъл. Баш-образованието (education) те подготвя да създаваш от нищото и да утвърждаваш – сам или в сътрудничество с равнопоставени.

Съществуващите и утвърдени организации, обаче, не са вкаменени и неизменни. Те (най-вече стопанските) непрекъснато говорят за промени и ги практикуват – в противен случай не бихме виждали в книжарниците толкова много книги на “Класика и Стил” и “Harvard Business School”, чиито заглавия да съдържат думите “промяна” и “иновация”.

Това означава, че в тези организации работят хора, за които не можем да кажем, че практикуват само съществуващи професии. Там има такива, които замислят и управляват промените или поне улавят промените извън организацията и я хармонизират с тях.

Ако организацията е малка и не многоетажно-йерархична, промените се случват бързо и не само засягат всички служители, но често самите служители са активни участници в осъществяването й, а дори и инициирането й.

Ако организацията е голяма и многоетажно йерархична, промените по-често започват отгоре, а от служителите, които не участвят в замислянето на промяната се изисква да се приспособят към нея.

Ако работиш сам, се налага сам да усещаш тенденциите и да инициираш и осъществяваш промените.

Ето още един мой текст, който би било добре да прочетеш във връзка с темата.

Философският въпрос ЗАЩО организациите се променят, а оттам прагматичният вътпрос какво се случва с тези, които не го правят, ще оставим за друг път. Сега само обобощавам, че непрекъснатата промяна е факт и ще се върна на нашата тема: образованието.

Очевидно е, че щом почти всички участници в организации или работещи сами не остават незасегнати от промените, то на тях са им нужни знания и (най-вече) умения, свързани с управлението на промените – всички трябва да умеят да се приспособяват, а на някои ще им е нужно да могат да творят.

Проблемът, обаче, идва с обучението (schooling, training). Този образователен подход превръща обучаваните в продукти, които в определен момент са нужни на организациите – или както някои казват “винтчета и гайки в голямата машина”.

Институциите, които предлагат обучение, би следвало да са в крак с промените, че дори и да ги изпреварват, за да подготвят навреме нужните на организациите кадри (ЕС обяви това за приоритет). В действителност, обаче, повечето от тях се променят твърде бавно, и година след година изкарват на пазара демодирани продукти.

Въпросът е дали тези продукти подлежат на промяна. Голяма част от тях не подлежат, защото не искат. Те са избрали обучението с цел след завършването му да не им се налага да учат повече. Начинът по който повечето обучителни институции се позиционират, често подхранва илюзиите за стабилност, неизменност и сигурност – един вид обещание, че ще вземеш занаят и оттам нататък няма да си губиш времето с учене, а ще правиш пари.

Ироничното е че ако светът се променя, а ти не, просто си оставаш като закъсала кола на магистралата, а с всеки изминат ден покрай теб профучават все по-нови модели.

Докато описвах обучението, у читателите вероятно се създаде впечатлението, че описвам някой техникум (професионална гимназия). Всъшност по този начин бих могла да опиша повечето университети. Някои от тях са се окопали добре зад престижните си имена, които още повече засилват илюзията за стабилност. В същото време много от тях се позиционират като предлагащи модерно обучение, което ще постави обучаваните на гребена на вълната. Ще ги постави – дръжки! Вълната се разбива и идва нова, тогава каква е ползата от това да те поставят на който и да е гребен?

Не е ли по-добре да се научиш сам да се прехвърляш от вълна на вълна, че дори и да създаваш вълни? Но как да го направиш и кой да ти помогне? Струва ли си да учиш в университет за тази цел?

Защо да не си струва? Освен че някои професии няма как да бъдат практикувани без университетска диплома (хирург, архитект), университетът (не всеки) може да ти предостави скъпи материални ресурси като лаборатории, които не можеш да си позволиш да притежаваш у дома като Декстър. Освен това, университетът събира на едно място хора, които наистина искат да учат и имат време да го правят. Така че университетът все още си струва. И все пак, от изброените дотук, единственият уникален прерогатив на университета остава издаването на дипломи, а много хора днес се справят чудесно и без тях.

Тогава защо да не превърнем университета в седалище на акредитираща институция, която да проверява знания и умения и да издава сертификати, щом светът продължава да се нуждае от тях? Защото университетът може да бъде много повече от това, защото той е създаден да бъде друго. Хартийките са по-късно развитие. Не знам кога точно са придобили важност, но за някои от най-образованите хора, те никога не са имали значение. Не знам дали Сократ и имал диплома, дали някой се е интересувал от “кетапа”, който Константин Кирил Философ е получил от Магнаурската школа. Дали Александър Македонски е държал SAT, за да покаже, че домашният му учител Аристотел е свършил някаква работа?

Университетът може да се върне към изначалната си философия – да помага на възпитаниците си да израстват като влюбени в знанието и умеещи да учат. Тъй като никой не може да предвиди какво ще е нужно да се знае след 20 години, няма и как да го преподаде, така че не е нужно да се преструва че може.

Разбира се, университетът не следва да се откаже от преподаване на откритото до този момент, но важното е да не го преподава като неизменни истини, а да кани възпитаниците си на дебат с признатите авторитети. Това предполага четене и дискутиране на трудовете им, а не зазубряне на професорските интерпретации. Професорите следва да бъдат равнопоставени на студентите интерпретатори.

Когато от професорите се свлече тежестта на преподаването на догми, те ще се почувстват свободни да творят. Точно така ще се чувстват и студентите, когато се избавят от задължениет да зубрят свещените книги.

Ето как отдавна покойните учени, действащите професори и студентите ще седнат заедно на кръглата маса.

След няколко години, след като хвърлят във въздуха шапките и стиснат под мишница дипломите, студентите ще се разпръснат по света, смирени, че не знаят всичко, вдъхновени, че ги очаква откривателско приключение, и уверени, че ще откриват сами части от неоткритото, че ще създават още несъществуващи неща, че по света има още много подобни на тях, с които могат да работят заедно.

А нуждата от обучителни (training, schooling) програми няма да отпадне, но те ще бъдат поставени на подобаващото им място – като нещо допълнително, което ни е нужно от време на време, когато се оказва, че за момента е по-ефективно от самообучението. Университетът ще продължи да предлага и такива програми, но те не следва да изместват основната му функция – да създава универсални творци.

P. S. Друг път ще пиша за това как да се образоваме без да следваме за диплома в университет и за какво друго освен за изкарване на пари ни подготвя университетът.

Гласувай, за да съм напред в класацията.

Мои длинные волосы могут кому-то нравиться или не нравиться. Кто-то может быть к ним терпим, кто-то – равнодушен. Когда мне говорят, что у меня чересчур длинные волосы, я могу согласиться. Но когда ко мне подходят и рекомендуют постричься, я ничего не говорю. Но молча посылаю нахуй.

Я не из той породы, которая может сетовать на неожиданную популярность Катечкиной и жизненную несправедливость к истинным пахальцам. Я не из тех, кто завидует молоденьким студенткам-второкурсницам, катающимся за рулем RAV4 и Qashqai. Я не тот, кто будет пакостить другому из-за неприязни. Но я же вполне могу не понять, когда на меня реагируют криками и скукоженным ебалом, правильно?

Вот ну не нравится мне.

 

Алберт Айнщайн

Ако A е успехът в живота,

то тогава A е равно на x + y + z. 

Провокиран от Lyd  с подкрепата на Wikipedia

Также начал делать с товарищем блогосервис, назвали «Коммуна». Сделал версточный HTML-макет, залил на http://devhelp.rxfly.net/docs/commune/.
P.S. Замечания запишу, но пункт 2 в силе. Это наперед, чтобы необидно было за отложение исправлений до окончания работ.

Профессионал - это (в одном из определений) тот, кто гарантированно выдает на-гора работу не ниже определенного уровня. Как уточнение часто добавляют - "в гарантированный срок".

В этом его отличие от пишущего гениальные тексты (в редкие моменты вдохновения) любителя.

Нельзя путать это определение, например, с "профессиональный ассенизатор" и т.п. Последнее подразумевает наличие профильного образования.

Тема очень обширная- корпораций много, подразделений в них еще больше- условия труда также отличаются- где-то есть жесткая политика, где-то всё зависит от конкретных руководителей на местах.

Может быть вы привыкли сидеть где-то на стуле и тихо работать, несмотря на все недостатки и спросите- для чего это всё?? Ситуации бывают разные, и многие свой выбор молча смирится аргументируют так:

Зачем я буду что-то делать что бы изменить ситуацию? Это вызовет недовольство начальства, меня могут уволить. А у меня семья, двое детей. Посижу-ка я еще, там и повышение ЗП обещали.. Или так- Я только закончил институт, мне подойдёт любая работа. Пару месяцев посмотрю, освоюсь, научусь многому.

Причины конечно, важные. Не следует уходить с рабочего места после недели труда из-за каких-то мелочей- задержаться просят иногда, а иногда и настаивают, и выходит не 5 дней в неделю по 8 часов, а 6 и по 10, а может и 5 по 12. Это же, как говорит начальник- временные трудности на нашей фирме. Подожди неделю, две, всё наладится. Вы ждёте, проходит месяц, круглая дата. Вопрос встаёт ребром- " За то время которое я провожу на работе, мне недостаточно платят" . Повышения ЗП нет, вы увольняетесь. Приходит вместо вас новый человек. С такими же надеждами на хорошую работу. И опять всё повторяется. У каждого конечно есть свои примеры таких работодателей.

Что предлагаю я? После горького опыта работы в какой-то компании, вы, я, все участники сообщают в специальном месте всё, что вам понравилось\непонравилось. Потом, человек который ищет работу, может заранее узнать о всех подводных камнях в конкретной компании. Работодателю на руку то, что уволившись, вы находите другую работу, а о своих неприятностях рассказываете разве что друзьям, знакомым. А имея информацию по конткретному месту вы идёте например на испытательный срок, видите всё то, что вам кто-то работавший там ранее, любезно сообщил, и не ведете себя наивно, не слушаете враньё начальства о том что это временно, что скоро всё изменится, мол оставайтесь работать и всё будет хорошо.

]]> http://taxilambda.wordpress.com/?p=80 Thu, 15 May 2008 11:57:21 +0000 Rishat Muhametshin http://taxilambda.wordpress.com/?p=80 Чтобы клиенты знали от разработчиков, чем занимаются разработчики, разработчики сделали блог разработчиков. В блоге разработчиков Такси-Мастер разработчики в стиле блога пишут о разработке.

Сегодня трудоголизм не в почете, ибо неожиданно стало принято быть ГАРМОНИЧНЫМ.

Ваш выбор сегодня определит набор доступных вам опций завтра. Если вы выбираете карьеру, отдавайте себе отчет о последствиях для личной жизни.

Женщина и мужчина теперь автономны. Большинство из вас путают и по жизни окончательно перепутают автономность с самым обычным эгоизмом.

В своем блоге Даша может размышлять о чем угодно - от статуса, который может обрести в ее глазах собственная сестра, собравшаяся выйти замуж за сына Дашиного гипотетического мужа, до новостей mail.ru отбираемых для созерцания только по одним ей известным критериям )

Ну чтож, надеюсь, что ей понравятся не только наши истории, но и совместный сказочный бизнес (кхе..кхе.. закашлялся с непривычки). Заношу страницу в Избранное.

P.s. - Брати та сестри, забув попередити - Даша веде свій блог на український мові. ;)

....в далекой жаркой стране много лет тому была колония советских специалистов, помогавших строить этой самой стране социализм. Для понимания картины необходимо пояснить следующее: могучий Советский Союз, прослышав о том, что какой-нибудь обезъянник развивающаяся страна объявила о своей "социалистической ориентации", тут же кидался яростно столбить территорию и тащил в вышеупомянутую страну полные пригоршни гуманитарной помощи всех видов. Помощь эта не только взрывалась и стреляла залповым огнем по площадям, но иногда имела и вполне себе мирный характер - поставка специалистов для обучения местных кадров. Потому как социалистическое самосознание вещь, конечно, хорошая, но вот чтобы проделать в земле дырку и получить из нее нефть, или там, к примеру, трактор починить - мало цитат полного собрания сочинений товарища Ленина: надо еще какую-никакую техническую подготовку иметь.

Но отпускать своих специалистов вот просто так - "езжай, работай" было совершенно невозможно, и народ ездил организованно: заключалось межгосударственное соглашение, и в страну въежала группа народу, с семьями и детьми. Их более или менее компактно селили, создавали для них какую-то инфраструктуру (школы для детей, например) и начинал работать золотой насос.

Почему золотой насос? Рассказываю: СССР за своих специалистов брал примерно в 3-4 (в три-четыре раза) дешевле, нежели страны проклятого капитала. При этом с оплатой труда происходили крайне примечательные вещи: государство откусывало от этой суммы в виде подоходного налога еще 50%, а остальное выплачивалось из рассчета 70% - чеками Внешпосылторга, а 30% - на месте, "на жизнь", валютой страны пребывания (пропорции варьировались).

Часть 1, Часть 2, продолжение обещано

Они не ищет путей быть более эффективными. Трудоголики обычно стараются просто создать себе больше работы.
Отличный совет для тех, кто хочет быть более эффективным. Если вы часами бьетесь над маленькой деталью, остановитесь и задайте себе вопрос, действительно ли это стоит того времени, что вы тратите. Если нет, то придерживайтесь принципа "лучшее — враг хорошего" и продолжайте работать над следующей задачей.
А еще, компании, которые думают, что выигрывают от людей, работающих сверхурочно должны задуматься.

Большинство компаний полагают, что трудоголики приносят им дополнительную выгоду, работая сверхурочно даже на бесплатной основе. На самом деле, труголизм может навредить как компании, так и сотруднику.
Человек может казаться героем, помогая решить одну кризисную ситуацию за другой. Хотя на самом деле кризисов можно было избежать. Иногда трудоголики сами несознательно могут создавать проблемы, что бы было над чем работать и потрепать нервы в режиме аврала.
В то время как трудоголик еще на работе, настоящий герой уже дома, так как он уже нашел способ решить все задачи.

Ваканцията мина и замина и настана шок и ужас. Като че ли цялата икономика, всяка фирма и фирмичка бе чакала първия работен час, за да настъпи педала на газта. Вече няколко дни поред не може да се отлее работата и да се възстанови ритъма. Да не говорим, че и идващата седмица ще бъде 6дневна.

Какъв бе смисъла от прежните 6 дни?

• Вам хотелось бы, чтобы Ваша страница в Интернет была не только интересной, но и приносила прибыль?
• Вы ищете подходящее наполнение?
• Вы интересуетесь бизнесом в Сети?

И не хотите оказаться коммерсантом со скучным товаром?

Тогда становитесь сказочным блоггером !!!

Магическое объединение Сказки Солнца собирает друзей, для которых интересны новые, перспективные проекты, возможности для увеличения собственного дохода и совершенно другая, удивительная реальность!

Любопытно?

Тогда загляните сюда: http://suntales.wordpress.com/why

и узнайте ОБ ЭТОМ больше!

Когато децата са малки, те тичат насам натам, играят си, изразходват енергия. Когато има кой да ги наглежда, те изразходват енергия. Когато няма, те търсят някакво занимание/игра, с която да се занимават. След това ги вкарват в училището, някои родители нямат време за тях и т.н. Децата трябва да изразходват енергията си някъде. Представяте ли си да дръпнете ръчната спирачка и да натиснете педала! Нещо подобно е и с децата, тази енергия, трябва да се вложи в нещо. За щастие като малки има телевизия и телевизионни игри (навремето)/компютърни игри и psp сега. Още повече сега има и интернет. Но това няма как да се хареса на всички деца и още повече то е един виртуален свят, който си има плюсове и минуси.

Каква е работата на енергията в случая?

Когато се появи интереса към цигарите децата, ако нямат къде да вложат енергията си, то това макар и неподхощо „място”, може да се окаже единственото, в което да вложат енергията си. Ако на едно дете не му се даде някаква работа (разбирай – дребни задачи, малки отговорности и други, които да го занимаят и да види смислени резултати от работата си) той ще потърси място, където да вложи енергията си. И друго не може да се очаква, това е като чаша, която пълните с чай и в един момент започва да прелива, защото няма кой да изпие чая. Вероятно леко глуповат пример, но когато енергията е в повече, това е излишък. Няма излишък, който да е полезен, защото тогава от възможен актив, той се е превърнал в пасив. Това е един вид „пасивна” енергия, която търси отдушник, за да се изразходи. Това могат да бъдат цигари, алкохол, трева, амфети и всякакви социално-познати ни ритуали и доказвания пред групата/множеството/семейството и т.н.

Когато децата поотраснат, възрастните очакват от тях да могат да се справят с живота, най-малкото, за да не ги хранят само. Да си намерят работа, да започнат сами да се грижат за себе си и ред други врели некипели, които са съвсем естествени, но при едно естествено развитие на детето. Възможно ли е един ученик, завършващ някоя от гимназиите (не визирам техникумите умишлено), да излезе напълно подготвен, за да се справи сам в нашата икономическа среда, ако никой не го е научил или изисквал да прави нещо, да извършва някаква работа?

Колко е лесно на родителя, възпитателя, страничният наблюдател, да констатира с клиширани демотиватори от рода на „за нищо не ставаш”, „никога няма да се научиш”, „за какво те пращах на училище”, „на нищо ли не съм те научил”, „така не се прави”, „голям си вече, трябва да се научиш да поемаш отговорност”, „от теб нищо не става” и т.н. наивни само-извинения.

Обратното положение също е неестествено. Да натовариш детето с много неща, с които да искаш да се справи, за да го „подготвиш”. От една страна, детето трябва да избере, само какво да прави. От друга да се опиташ да го вкараш в някакви рамки и да го направиш, какъвто искаш да бъде, може да причини огромни вреди и да доведе до проблеми за детето. Една майка ми сподели, че синът й е син на 2 мафиотски фамилии и трябва да свиква. Прекалено големите очаквания и налагането на възрастните, могат да доведат до притеснения у детето, да не разочароват родителите си, да не би да сгрешат и т.н. Това от своя страна ги прави не само неестествени, но и притеснителни, тревожни и т.н.
От една страна, не можеш да оставиш детето си (един човек) без да му дадеш някаква смислена работа, защото то/той ще насочи енергията си към нещо друго. След което да искаш да работи, да се правя с дейности, задачи и ситуации, за които е неподготвен. В някои случаи той би се справил, ако това е нещо, което му се отдава. Но дори и в тези случаи, не можеш да го хванеш от позицията на забавленията, телевизията и социалния живот, да го спуснеш да работи някъде и да очакваш от него да се справи (особено, ако работата изисква опит, компетенции, знания и други). Нещо повече, веднъж насочена енергията в дадена област (например пушене), колкото по-дълго енергията работи там, толкова по-трудно става да се откажат цигарите. Един от начините, е когато вече можеш и да го правиш и да не го правиш. Но това не е функция на мисълта, а на опита. Ако се чувстваш добре след като спреш да пушиш за един по-дълъг период (1 месец например), значи можеш без цигари (алкохол, трева, амфети, екс, кекс и др.). Но ако не се чувстваш добре, то определено не можеш все още без това „нещо”. Тогава имаш проблем.

Можем ли да очакваме, от един човек, на който не сме създали работа, в която да влага енергията си, да се откаже от горепосочените дейности и да скокне и да се справя сам в живота, да поема отговорности, да се развива и т.н.? Ами не не можем! Какво би било, ако изискваме от някого, да направи нещо, което ние самите не можем да направим? Огромна част от учениците (преди, а и сега), пушат. Много от родителите им също. И много от същите родители не знаят, че децата им пушат. Как тогава, родителят да изиска от детето си, да откаже цигарите, ако въобще разбере, че пиши?

Енегията е интересно нещо, когато се насочи в дадена посока, ние си мислим, че всичко е механично. Когато преценим НИЕ големите авторитети, можем да се променим бързо и да направим, каквото искаме. Реалността показва съвсем друга картинка. Това именно е много хора, които им е трудно да откажат цигарите например. Много недоволни от работата си и т.н. Реалността ни показва, че взаимодействията не са само механични. Но човек трябва да си отвори очите и да поеме отговорност за собствените си действия и въздействието върху останалия свят.

Някои по-тежки случаи относно горе-написаното:

1 Детето има много енергия, тича насам натам, лудува и си изразходва енергията. То вероятно е по-буйно, импулсивно, енергично от повечето деца. Това плаши възпитателите/учителите, защото разваля „дисциплината”. Всички трябва да спазват определените правила от големите „авторитети”. Така детето с много енергия, не само, че трябва да търси нови дейности, в които да изразходи енергията си, но и остава неразбрано. Новите дейности, могат да са бой над съученици, доказване и т.н. Също така алкохол, цигари и други копирания на по-големите и елита, който „всички харесват”. От толкова много енергия, как да очакваш от едно дете, да стои на едно място и да решава задачи или да учи? Така съвсем неестествено, но логично, може да изостане от уроците (които толкова и подготвят за живота!), но и да остане неразбран от останалите, с ниско самочувствие поради наказания, скарване от учители, родители и други.

По този начин, едно иначе енергично дете, може да стане озлобено, с ниско самочувствие, лоши оценки, неразбрано от повечето хора и уплашено (агресията, е в следствие от страха), т.е. и агресивно.

И после детето било, непослушно, буйно, проблемно и т.н. Колко само-извинително и наивно. Впоследствие, родителят ще иска, детето му да се справя в живота и да работи, като често търси вината в детето, а не у себе си!

2 Дете, на което му се дават задачи, но които то самото няма желание да изпълнява. В това няма нищо лошо. Децата са любопитни и искат да се занимават с нещо. Но не можеш да вземеш едно дете, което е добро в математиката и да искаш от него да направиш музикант или балетист, когато то иска да стане математик или физик например! Как да дадеш на едно дете да извършва работа, изискваща сръчност, ако то е несръчно и да му казваш, че „за нищо не става”, след, като не може да се справи с това, което за родителя е толкова лесно. Просто, всеки си има положителни качества и на сила хубост не става. Все едно да накараш някого да ти решава сложни задачи, а той да си няма и понятие от математика и още повече, никакво желание да се занимава с това, а ти да очакваш от него да се справи безпогрешно! Истината е, че не можеш да го направиш такъв, какъвто не му се отдава да бъде. Детето трябва да намери собственият си път. Да го караш да върши нещо, което не иска и му е трудно, е демотивиращо. Това от своя страна, е подходяща страна, да прави умишлени грешки, да се инати, да го прави и да се чувства все по-неудовлетворен/нещастен от свършеното. Това е нещо, което съвсем логично, може да го доведе до нежелание за работа или да го разболее дори. Една моя позната, за да се хареса на родителите си, започна да работи работа, която направи родителите и доволни. След няколко месеца, беше толкова изтощена и изнемощяла и то без видима причина.

На сила хубост не става.
Когато един човек работи и обича работата си, енергията е с него. Като върши работата си с удоволствие, няма как да е по-изморен, от онзи, чиято работа не му харесва. Дори работата да е тежка, подобна работа се харесва на именно онези с повече енергия, защото могат да я изразходят и да се почувстват по-добре от това. Както всеки е различен, така и за всеки си има различни подходящи дейности, които да извършва. За онези, които не работят, дори да се водят, че работят, е по-трудно да си намерят нова работа. Същото се отнася и до безработните. Тези, които сами трябва да си създадат работа, трябва да намерят какво точно искат да правят, да открият собственият си път.

Напълно е възможно да съм допуснал грешки в текста по-горе. Ще съм благодарен на конструктивна и градивна критика. Статията е относно енергията и нейното влияние и насочване. Относно, самата работа и реализация, съм добавил разсъждения, колкото за ориентир на основната тема. Поради това, извън основната тема, по отношение на работа и реализация нямам никакви претенции за безпогрешност и ще се радвам да споделите вашето мнение.

Gavin Kennedy

Вот собственно что они и пишут:

Мы заплатим Вам за регистрацию пользователей на PentaVideo.RU!
У Вас есть, как минимум, три причины, по которым Вам следует стать нашими партнерами:

• Больше, чем платим мы, не платит никто в Рунете!

• Мы платим за БЕСПЛАТНУЮ регистрацию пользователей на PentaVideo.RU!

• Легко привлекать новых пользователей на PentaVideo.RU, так как наш сервис видеочатов (PentaChat) единственный в Рунете! У нас нет конкурентов.

Итак, мы платим Вам:
4 рубля за регистрацию каждого нового пользователя, который пришел от Вас.
50% от стоимости приобретенной пользователем услуги сайта PentaVideo.RU.
10% от заработка привлеченного Вами партнера.
Выплаты партнерских вознаграждений 2 раза в месяц.

Сделайте 3 простых шага и начните зарабатывать с нами деньги:

• Зарегистрируйтесь в нашей партнерской программе.

• Зарегистрируйте Ваш сайт на PentaVideo.RU.

• Установите наш видеочат (PentaChat) на Вашем сайте с указанием Ваших партнерских ссылок.

Если у Вас возникнут вопросы, то наша служба поддержки на них всегда ответит.

Желаем Вам больших заработков!

П.С. думаю что Вам во всём всё удастся! Удачи!

Завел Гугл-календарь и отметил на нем все занятия и работу. Вынудило так сделать новое плавающее расписание в универе - на одну пару каждую неделю поставлены разные занятия. А необходимо сочетать его еще с работой (там тоже плавающее расписание). Потратил 20 минут. Однако просто разобраться с расписанием на каждую неделю без календаря я пробовал 5 раз - безрезультатно. Экономия пока что налицо.

Теперь рабочая неделя выглядит так:

Лепота! Работа специально не ограничена снизу =)))

Теперь не буду каждый день просыпаться и гадать, куда же щас ехать - на работу или в универ (такие случаи бывали). Тем более, зная мою безответственность, можно легко предположить, что я забил бы однажды либо на работу либо на многие занятия в универе (как это было в прошлом модуле). С рук бы конечно сошло, но пользы бы стало меньше. Второе скорее всего. Теперь первым делом как проснусь - бежать включать ноут и смотреть =). А если забуду что-нибудь, можно залезть в интернет и из любого места посмотреть (Это не реклама Гугл, просто календарь и правда удобный).

Учеба важна =). Это факт. И на нее не надо забивать особенно. Только вот я, к сожалению, не умею учиться. Как до 3 класса не научился - так и щас не умею. Можно конечно винить других - мне было просто, но никто не ставил передо мной сложных целей, поэтому приходилось держаться в общей массе. А это было Очень просто и потом стало неохота учиться. Но винить других - не способ развиться. Теперь вот не хватает организованности в учебе, собранности. К тому же когда нет конкуренции (я имею в виду ежедневный challenge), то охота что-либо учить пропадает вообще.

К тому же в Вышку я поступил вообще не приложив усилий. Даже пальцем о палец не ударил. Засчитали ЕГЭ и медаль была. И опять нет стимулов учиться. То есть головой-то я конечно понимаю, что это нужно, и полезно, но...

В общем буду управлять временем =)). посмотрим.

Кофе и тело.

• Что кофе помогает вам увеличить работоспособность.
• Что кофе помогает вам увеличить выносливость.
• Что кофе помогает уменьшить ощущение усталости.

Кофе и мышление.

• Что кофе и кофеин дают возможность увеличить нашу короткую память и умственную работоспособность.
• Что кофе помогает улучшить реакцию, внимание и обучаемость.
• Что кофе дает энергию.

Здоровье и кофе.

• Что антиоксиданты, присутствующие в кофе, помогают защитить против свободных радикалов которые вызывают рак, болезни сердца и старение.
• Что потребление кофе снижает риск некоторых болезней, например Паркинсона.
• Кофе положительно влияет на функции печени.

Вольный перевод с nescafe.com

Съвременното робство е свързано с работа в индустрията, селското стопанство и риболова. Много от вас знаят що е sweatshop – цех, в който са наблъскани много работници, които работят за малко пари, дълги часове, и не могат току-така да отидат до тоалетната или да напуснат работа. Такива местенца има не само в Китай: има ги и у нас ( преди години за пръв път четох за тях в “Егоист” – обикновено се намират в затънтени родопски селца; когато споделих откритието си с тогавашните ми ученици, едно момиче сподели, че майка й работи в точно такава гръцка фирма някъде в тоя край), има ги и в САЩ (според Наоми Клайн в No Logo, книга преведена и издадена и у нас), има ги и е ЕС (майката на друга моя ученичка се премести от бг sweatshop в немски такъв наскоро).

Има места, от които е по-лесно да се измъкнеш, предполагам, но като цяло става все по-трудно, особено ако си в страна, чийто език не знаеш, а личните ти документи са у работодателя (в някои страни това се изисква от закона), дължиш пари, понеже си платил солидна сумичка, за да ти намерят тая работа или пък имаш да плащаш под формата на процент от заплатата.

Ето така се произвежда голяма част от достъпните за нас стоки – от пластмасовите химикалки, чорапите и рибните консерви до хард дисковете. На хартия съществуват всякакви закони, но на практика в началото на веригата някой си затваря очите, а в края ние се радваме на приемливи цени.

Светът е пълен с гладна евтина работна ръка, която ще върши все по-голяма част от работата – от най-нискоквалифицираната (бране на банани) до високотехнологична (производство на компютърни компоненти). Не бива да забравяме и сферата на услугите, в която млади, добре изглеждащи и говорещи чужд език кадри от третия свят ще заемат работните места, за които мечтаят по-мързеливите ми ученици.

Време е последните да осъзнаят, че не могат да продължават да се надяват, че простото преместване в страна с по-висок стандарт за тях ще означава повишаване на стандарта. За “мързелива” осемчасова работа, изискваща посредствени знания и умения има твърде малко предлагане и твърде много кандидати. Много от тях идват от страни с по-нисък стандарт, а освен това са по-добре образовани и боравят по-добре с компютри и чужди езици.

Докато Стоян спи или играе Counter Strike, хиляди негови азиатски връстници решават задачи, четат на английски и програмират. Отвъд Атлантика, в частните гимназии, бъдещите господари на света мислят и пишат есета. Нани-на.

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

]]>