Я ОТЛИЧНО ЗНАЮ, ЧЕГО ХОЧУ, КОГДА И КАК ИМЕННО.

Хотя, всё же, основные моменты его и структуру развития лучше записать, чтобы не сбиться или не забыть в ответственный момент, но это будет всего лишь нечто наподобие описания определённого отрезка пути, не более )). Самое главное - цели я держу только при себе.

Оригинальный подход предлагают авторы сайта http://www.notgettingthingsdone.com/. Если есть задача, которая не дает вам покоя, запишите ее в список и... забудьте.

Здорово, не правда ли?

Първо слагате детето да спи час по-късно от нормалното. За целта му давате да се дегизира с разни подръчни материали, играете с въображаеми играчки и накрая му показвате как можете да си събирате очите на носа. Следващите 15 мин. се хилите, гледайки го как вдига вежди и се кокори, докато се опитва да направи същото. В крайна сметка го карате да спре, притеснени, че очите му най-накрая няма да издържат и ще изкочат от усилието.

Втора стъпка е да сложите мъжа си да спи. За съжаление обаче има мач и телевизора губи част от приспивните си свойства. Затова кротко си четете разни блогове, без да коментирате, за да не трополите по клавиатурата. След като чуете зад гърба си равномерно хъркане, можете да му отпуснете края и да си початите с вируалните другарчета.

В един момент всичките ви познати се изнизват да си лягат (тъй като са по-отговорни от вас) и започвате да скучаете. Сега е момента да си "Гугъл-нете" разни интересни неща, да прочетете няколко статии. И тъкмо, когато здравият ви разум започне да надделява и решите да гасите попадате на много интересна "главоблъсканица". Естествено след няколко стъпки, започва да ви става сложно. Казвате си: "Хайде, де! Щом някой го е измислил, значи аз мога да го реша", което е изключително глупав аргумент, тъй като практиката многократно го е опровергавала. Но този път (неочаквано) свършва работа.

И така, в 3,05 часа, с чувство за изпълнен дълг (съвсем неоправдано) и вътрешна удовлетвореност, най-сетне гасите компютъра. Докато се вмъквате в нощницата си, се чудите наум как стана така, че ПАК си лягате толкова късно. В този момент бегло поглеждате през прозореца, от където ви се блещи абсолютно кръгла Луната. "А-а-а, от пълнолунието е!" - си казвате и успокоени от тази мисъл се шмугвате под завивките.

Когато децата са малки, те тичат насам натам, играят си, изразходват енергия. Когато има кой да ги наглежда, те изразходват енергия. Когато няма, те търсят някакво занимание/игра, с която да се занимават. След това ги вкарват в училището, някои родители нямат време за тях и т.н. Децата трябва да изразходват енергията си някъде. Представяте ли си да дръпнете ръчната спирачка и да натиснете педала! Нещо подобно е и с децата, тази енергия, трябва да се вложи в нещо. За щастие като малки има телевизия и телевизионни игри (навремето)/компютърни игри и psp сега. Още повече сега има и интернет. Но това няма как да се хареса на всички деца и още повече то е един виртуален свят, който си има плюсове и минуси.

Каква е работата на енергията в случая?

Когато се появи интереса към цигарите децата, ако нямат къде да вложат енергията си, то това макар и неподхощо „място”, може да се окаже единственото, в което да вложат енергията си. Ако на едно дете не му се даде някаква работа (разбирай – дребни задачи, малки отговорности и други, които да го занимаят и да види смислени резултати от работата си) той ще потърси място, където да вложи енергията си. И друго не може да се очаква, това е като чаша, която пълните с чай и в един момент започва да прелива, защото няма кой да изпие чая. Вероятно леко глуповат пример, но когато енергията е в повече, това е излишък. Няма излишък, който да е полезен, защото тогава от възможен актив, той се е превърнал в пасив. Това е един вид „пасивна” енергия, която търси отдушник, за да се изразходи. Това могат да бъдат цигари, алкохол, трева, амфети и всякакви социално-познати ни ритуали и доказвания пред групата/множеството/семейството и т.н.

Когато децата поотраснат, възрастните очакват от тях да могат да се справят с живота, най-малкото, за да не ги хранят само. Да си намерят работа, да започнат сами да се грижат за себе си и ред други врели некипели, които са съвсем естествени, но при едно естествено развитие на детето. Възможно ли е един ученик, завършващ някоя от гимназиите (не визирам техникумите умишлено), да излезе напълно подготвен, за да се справи сам в нашата икономическа среда, ако никой не го е научил или изисквал да прави нещо, да извършва някаква работа?

Колко е лесно на родителя, възпитателя, страничният наблюдател, да констатира с клиширани демотиватори от рода на „за нищо не ставаш”, „никога няма да се научиш”, „за какво те пращах на училище”, „на нищо ли не съм те научил”, „така не се прави”, „голям си вече, трябва да се научиш да поемаш отговорност”, „от теб нищо не става” и т.н. наивни само-извинения.

Обратното положение също е неестествено. Да натовариш детето с много неща, с които да искаш да се справи, за да го „подготвиш”. От една страна, детето трябва да избере, само какво да прави. От друга да се опиташ да го вкараш в някакви рамки и да го направиш, какъвто искаш да бъде, може да причини огромни вреди и да доведе до проблеми за детето. Една майка ми сподели, че синът й е син на 2 мафиотски фамилии и трябва да свиква. Прекалено големите очаквания и налагането на възрастните, могат да доведат до притеснения у детето, да не разочароват родителите си, да не би да сгрешат и т.н. Това от своя страна ги прави не само неестествени, но и притеснителни, тревожни и т.н.
От една страна, не можеш да оставиш детето си (един човек) без да му дадеш някаква смислена работа, защото то/той ще насочи енергията си към нещо друго. След което да искаш да работи, да се правя с дейности, задачи и ситуации, за които е неподготвен. В някои случаи той би се справил, ако това е нещо, което му се отдава. Но дори и в тези случаи, не можеш да го хванеш от позицията на забавленията, телевизията и социалния живот, да го спуснеш да работи някъде и да очакваш от него да се справи (особено, ако работата изисква опит, компетенции, знания и други). Нещо повече, веднъж насочена енергията в дадена област (например пушене), колкото по-дълго енергията работи там, толкова по-трудно става да се откажат цигарите. Един от начините, е когато вече можеш и да го правиш и да не го правиш. Но това не е функция на мисълта, а на опита. Ако се чувстваш добре след като спреш да пушиш за един по-дълъг период (1 месец например), значи можеш без цигари (алкохол, трева, амфети, екс, кекс и др.). Но ако не се чувстваш добре, то определено не можеш все още без това „нещо”. Тогава имаш проблем.

Можем ли да очакваме, от един човек, на който не сме създали работа, в която да влага енергията си, да се откаже от горепосочените дейности и да скокне и да се справя сам в живота, да поема отговорности, да се развива и т.н.? Ами не не можем! Какво би било, ако изискваме от някого, да направи нещо, което ние самите не можем да направим? Огромна част от учениците (преди, а и сега), пушат. Много от родителите им също. И много от същите родители не знаят, че децата им пушат. Как тогава, родителят да изиска от детето си, да откаже цигарите, ако въобще разбере, че пиши?

Енегията е интересно нещо, когато се насочи в дадена посока, ние си мислим, че всичко е механично. Когато преценим НИЕ големите авторитети, можем да се променим бързо и да направим, каквото искаме. Реалността показва съвсем друга картинка. Това именно е много хора, които им е трудно да откажат цигарите например. Много недоволни от работата си и т.н. Реалността ни показва, че взаимодействията не са само механични. Но човек трябва да си отвори очите и да поеме отговорност за собствените си действия и въздействието върху останалия свят.

Някои по-тежки случаи относно горе-написаното:

1 Детето има много енергия, тича насам натам, лудува и си изразходва енергията. То вероятно е по-буйно, импулсивно, енергично от повечето деца. Това плаши възпитателите/учителите, защото разваля „дисциплината”. Всички трябва да спазват определените правила от големите „авторитети”. Така детето с много енергия, не само, че трябва да търси нови дейности, в които да изразходи енергията си, но и остава неразбрано. Новите дейности, могат да са бой над съученици, доказване и т.н. Също така алкохол, цигари и други копирания на по-големите и елита, който „всички харесват”. От толкова много енергия, как да очакваш от едно дете, да стои на едно място и да решава задачи или да учи? Така съвсем неестествено, но логично, може да изостане от уроците (които толкова и подготвят за живота!), но и да остане неразбран от останалите, с ниско самочувствие поради наказания, скарване от учители, родители и други.

По този начин, едно иначе енергично дете, може да стане озлобено, с ниско самочувствие, лоши оценки, неразбрано от повечето хора и уплашено (агресията, е в следствие от страха), т.е. и агресивно.

И после детето било, непослушно, буйно, проблемно и т.н. Колко само-извинително и наивно. Впоследствие, родителят ще иска, детето му да се справя в живота и да работи, като често търси вината в детето, а не у себе си!

2 Дете, на което му се дават задачи, но които то самото няма желание да изпълнява. В това няма нищо лошо. Децата са любопитни и искат да се занимават с нещо. Но не можеш да вземеш едно дете, което е добро в математиката и да искаш от него да направиш музикант или балетист, когато то иска да стане математик или физик например! Как да дадеш на едно дете да извършва работа, изискваща сръчност, ако то е несръчно и да му казваш, че „за нищо не става”, след, като не може да се справи с това, което за родителя е толкова лесно. Просто, всеки си има положителни качества и на сила хубост не става. Все едно да накараш някого да ти решава сложни задачи, а той да си няма и понятие от математика и още повече, никакво желание да се занимава с това, а ти да очакваш от него да се справи безпогрешно! Истината е, че не можеш да го направиш такъв, какъвто не му се отдава да бъде. Детето трябва да намери собственият си път. Да го караш да върши нещо, което не иска и му е трудно, е демотивиращо. Това от своя страна, е подходяща страна, да прави умишлени грешки, да се инати, да го прави и да се чувства все по-неудовлетворен/нещастен от свършеното. Това е нещо, което съвсем логично, може да го доведе до нежелание за работа или да го разболее дори. Една моя позната, за да се хареса на родителите си, започна да работи работа, която направи родителите и доволни. След няколко месеца, беше толкова изтощена и изнемощяла и то без видима причина.

На сила хубост не става.
Когато един човек работи и обича работата си, енергията е с него. Като върши работата си с удоволствие, няма как да е по-изморен, от онзи, чиято работа не му харесва. Дори работата да е тежка, подобна работа се харесва на именно онези с повече енергия, защото могат да я изразходят и да се почувстват по-добре от това. Както всеки е различен, така и за всеки си има различни подходящи дейности, които да извършва. За онези, които не работят, дори да се водят, че работят, е по-трудно да си намерят нова работа. Същото се отнася и до безработните. Тези, които сами трябва да си създадат работа, трябва да намерят какво точно искат да правят, да открият собственият си път.

Напълно е възможно да съм допуснал грешки в текста по-горе. Ще съм благодарен на конструктивна и градивна критика. Статията е относно енергията и нейното влияние и насочване. Относно, самата работа и реализация, съм добавил разсъждения, колкото за ориентир на основната тема. Поради това, извън основната тема, по отношение на работа и реализация нямам никакви претенции за безпогрешност и ще се радвам да споделите вашето мнение.

Недавно открыл для себя это сервис. В связи с большим количеством задач на работе, которые нужно одновременно отслеживать, у меня появилась потребность как-то автоматизировать этот процесс. После просмотра большого количества различных сервисов, я остановил свой выбор на Todoist. Это простой список дел и менеджер задач. Но его простота соседствует с гениальностью, с его помощью я решил большое количество своих потребностей по управлению задачами и каждый день приходят в голову новые идеи о приложениях использования этого сервиса.

Хотя он реализует максимум два десятка юзкейсов, но они таковы, что области применения этого сервиса и варианты группировки, управления, представления задач огромны. Благодаря своей простоте, освоить все его возможности можно всего за полчаса.

Поимимо задач в нем также есть интеграция с gmail, мобильный доступ, API, виджеты, sidebar для Opera и других браузеров, плагины для quicksilver, launchy.

Это очень хороший пример, как надо делать online сервисы. Спасибо его создателю.

Вот так он выглядит:

Има задачи и отговорности, които постоянно отлагам. Не знам дали отделям прекалено малко време за тези неща или просто ги смятам за маловажни. А може би, просто ме мързи и не ми се занимава с тях! Старите хора казват „Малките камъчета, обръщат колата”.

Публикувам ги в блога си, не за да ви досаждам с глупости. А, за да държа себе си отговорен. Като погледна, че няколко седмици списъка седи пред погледите на стотици хора, току виж съм се засрамил!

1. Превод на програма - има още неща за доуточнване. Важното е, че работя по въпроса за теми и дейности.

Участвам в организацията на летен лагер за тийнейджъри. Моя задача е да преведа програмата и темите от лагера на английски. Ще идват две групи: американци и холандци, които ще помагат по време на самия лагер. Важно е да са наясно, какви са целите и как смятаме да ги постигнем.

2. Подреждане на библиотеката - Не са подредени изцяло тематично, но все пак гледката е много по-добра!

Нощната ми масичка е претрупана с бумащина и най-вече книги.Повечето книги са прочетени и е крайно време да се подредят в библиотека. Измайсторил съм си рафтове и има достатъчно място. (Да не си помислите, че съм много сръчен в ръцете J)

3. Сметки, сметки …- Направих първото си плащане през интернет. Определено се чувствам повече "в крак с бъдещето".

Сметки за топла и студена вода си седят в един плик. А сумите бавно и методично се покачват, с лихва разбира се. Двоумя се от доста време за E PAY, но страхът от хакерите, все още ме владее. Бих се радвал на мнения от потребители на услугата…Убедете ме!

4. Тасове за колата- Както писах в друг пост, вече колата се продава. Но е с тасове : )

Паднаха ми няколко таса и си купих нови за автомобила. Казвам си, ще ги сложа след ремонта в сервиз. Ще ги сложа, като мина на автомивка; ще ги сложа през почивните дни… и колата все още без тасове.

6. Да се оженя

7. Да си купя жилище

Нееее, последните две цели са постижими. Малките неща ми убягват най-често. Привидно имаш желанието, но дали липса на време, дали нещо друго те възспира …

Как е при теб? Какъв е твоя списък на нещата, които искаш да направиш?

Бих се радвал да чуя списъците на прилежни мйки и домакини като:

Диана , Deni4ero и Бу

Aко имаш твой списък, пусни линк отдолу...

Делайте ежедневный список. Не просто поглядывайте в ваш общий список дел, если ваш такой же как мой, то он длинною в милю и содержит некоторые вещи, который я планировал решить через несколько месяцев (ладно, лет). Каждое утро, записывайте несколько задач, которые вы намереваетесь выполнить сегодня. Идея в том, чтобы ваши цели были не такие непомерные, будьте благоразумны с собой в том, что вы действительно сможете сделать за день.

Выделяйте время для каждой задачи. Не пытайтесь делать все за раз или метаться вперед-назад между проектами. Я выяснил, что полезно иметь некий визуальный индикатор о том, какой проект «в действии» в любое заданное время. Я использую небольшое приложение-секундомер, которое я создал несколько лет назад для того, чтобы иметь представление о времени, потраченном на каждый проект. Когда я вижу как тикает время для клиента, я, вероятно, не так растроюсь, или, в конце концов, смогу вполне осознанно переключить свой фокус.

Фокусируйтесь. Одна из причин, почему ИТ профессионал не всегда ведет себя адекватно в обычной жизненной ситуации в том, что у них есть сила сконцентрироваться полностью на одной проблеме, исключая все стальное. (Нет, дорогая, я не игнорирую тебя, я действительно не слышал, даже если бы ты стояла рядом со мной и отчетливо говорила. Я даже мог сказать «угу», но это была всего лишь ошибка 202.) Мы, гики, должны как можно больше развивать эту возможность, чтобы быть эффективными. Мы не можем позволить себе быть прерванными «на минутку» для ответа на вопрос. В момент, когда мы прерываем свою концентрацию, вся проблема, которую мы моделируем в нашей голове, падает на пол и разбивается на миллион кусочков. Именно поэтому вы не должны отвечать на телефон, эл.почту или чат во время таких периодов.

Делайте перерывы. Этот пункт противоречит пункту 3. Моя жена никогда не понимает почему я целый час могу прогуливаться, но расстраиваюсь, когда она прерывает мня на пять минут. Разница в том, что вы делаете перерыв когда он не сможет прервать ваш «поток». Когда вы не можете разобраться с проблемой, то это как раз время перенести ее «второй план» вашего разума не надолго. Кстати, сразу после того, как вы решите проблему, выделите победные 10 минут, прежде чем приступать к следующему делу.

Уделяйте внимание вашей «экипировке». Я имею ввиду не только ваши гаджеты. Основная часть вашего дохода за то, что производит ваш мозг, так что обходитесь с ним как с самой главной частью вашей экипировки. Кофеин может принести немного свежести, но, если переборщить с ним, то это может привести к тому, что вы будете мыслить менее ясно. Годы назад я регулярно пил пиво на ланч до тех пор, пока не обнаружил, что нейротоксины, такие как алкоголь, могут быть способствующим фактором всех этих баг-репортов. Спите достаточно по ночам и не забывайте про зарядку. Функционирование вашего мозга зависит от общего состояния здоровья. Если даже кто-нибудь поцарапает корпус вашего ноутбука, вы сильно растроетесь, так не будьте же жестоки к корпусу вашего центрального процессора.

Доводите дело до конца. Если перед вами встает выбор между работой над двумя проектами, выбирайте тот, который ближе к окончанию, даже если другой более прикольный. Когда вы завершите проект, это даст вам новые силы и уменьшить этот длинный ту-ду список, который мучает вашу психику. Каждый раз, когда я завершаю проект, я чувствую огромное чувство облегчения; это делает меня счастливее и более продуктивным.

Я не притворяюсь, будто я всегда выполняю все эти советы без исключения. Иногда я занят неотложным делом, которое может быть прервано только другим неотложным делом или третье — когда мои дети кричат, что я им немедленно нужен, чтобы помочь с серьезным семейным ремонтом. Следующее, что я знаю — это время остановиться, это когда я не сделал перерыв или не поел, и я переборщил с кофе, тогда я сажусь с бутылочкой вина и изгоняю из своего мозга эту печаль. Угадайте, делаю в такие дни?

Перевод Chip Camden: Six secrets to productivity and getting tasks completed