Чакра Вишудди (Вишудхи) образовалась во времена, когда у людей возникла потребность в общении. Именно  вторая сигнальная система (речь) - единственное, что выделило предков человека из остального животного мира. У чакры 16 лепестков (подсплетений) с разными качествами и задачами. На физическом уровне она управляет горлом, руками, лицом, ртом, зубами и т.д.. Самовыражение через слово и дело напрямую зависит от состояния этого центра, также чувство уважения к себе и другим.

Недостаток уважения к себе (чувство вины) прячется глубоко в левой Вишудди, и это очень вредит нашему росту. Оно возникает вследствие неправильного воспитания или религиозного давления. Мы  не должны попадаться  в ловушку чувства вины, когда необходимо встретиться лицом к лицу с нашими слабостями и что-то предпринять.

Неискренняя или чрезмерная болтовня пагубно отражается на правой стороне чакры. Мягкая правильная речь укрепляет Вишудди, резкая и саркастичная – ослабляет. Чтение за деньги мантр или молитв также блокирует этот центр и низводит их до бесполезных амулетов, которые не имеют никакого отношения к духовности... Лучше просто говорить от сердца.

Чистая Вишудди дает нам состояние непривязанности, которое позволяет наблюдать драму происходящего со стороны. Это совершенно не означает безответственности за поступки или потерю интереса к жизни. Это - единственный способ обрести внутренний покой при постоянном столкновении с перегрузками – стать свидетелем игры и находиться на некотором расстоянии от своих проблем, мыслей и эмоций. Незря же Шекспир назвал весь мир театром, а людей - актерами. Действительно, многие люди обнаруживают, что не могут решить свои проблемы, пока в них  вовлечены. События зачастую происходят не по нашей воле, они принадлежат внешнему миру. Мы снимаем наслоения со своей личности и открываем важнейшую незримую суть - Дух.

Вишудди также очень важна для нашего вибрационного осознания, так как нервы, которыми мы чувствуем вибрации на руках, проходят через этот центр. Как только мы начинаем чувствовать состояние наших чакр а также чакры других людей, мы достигаем коллективного сознания и можем работать над тонким телом других людей, просто определяя состояние их чакр и направляя вибрации на поврежденные центры. Это похоже на обретение нового органа чувств, нового видения мира. Единство человечества, которое пытались достичь в течение тысячелетий пророки и гении, в наше время стало возможным, не через веру или идеологию, а практическим путем.

Это центр связан с проницательностью, а также управляет чистыми отношениями между мужчиной и женщиной. Когда эти отношения превращаются в семейные, им должно быть оказано уважение, и не должно быть путаницы в определениях - мужчина должен быть мужчиной, а женщина - женщиной. Нельзя забывать о цели брака - дарить обществу любовь, устойчивость, обеспечивать эволюцию человечества через рождение новых людей.

По материалам chakra.ru

Заканчивается сентябрь, когда наши соседи по планете, индийцы, праздновали День Шри Ганеши – самого почитаемого божества Индуизма. Главная причина такого обожания - в том, что Ганеша дарит успех во всех начинаниях. Бог-ребенок, он – первое существо, возникшее во Вселенной. Легенда о его создании мало что говорит «западному» уму, разучившимуся понимать сказки.

Завернем интеллектуальнее: в начале сотворения мира Абсолют разделился на Сознание и Энергию (Шиву и Шакти), при этом произведя звук (Большой Взрыв), наполнивший всю Вселенную. Этот звук и стал первым «ребенком» Шивы и Шакти. На нем, как самом чистом и самом сильном, строилось все последующее Творение. Как догадался проницательный читатель, этот звук – «Ом».

Восточное мировоззрение соединяет микро- и макро-косм: «...Он всемогущий, вездесущий и пребывает во всем, но вы не можете познать Его,  пока  вы не становитесь реализованным. После вашей реализации вы можете  узнать,  что есть Шри Ганеша. Шри Ганеша – это Чистота, Чистый Дух.  Когда Он пробужден в нас, тогда у нас нет больше вопросов. Тогда мы  преуспеваем, за какое бы дело мы ни взялись. Мы находим радость во всем,  что мы делаем. Он олицетворение радости и дает радость каждому...» /Шри Матаджи/

Однако, есть ли практический смысл в этих знаниях? Для йога – есть, и немалый! Как в это ни трудно поверить, но те, кого сейчас называют божествами, действительно существовали когда-то на земле! Причем выполняли ТАКУЮ работу, с ТАКОЙ энергией, которая создавала новые  архетипы или открывала чакры. Тому есть и примеры, и доказательства. Как я рассказывал в своем пасхальном посте, Исус открыл Агия-чакру, уча людей становиться выше обид и условностей общества. Теперь, спустя две тыщи лет, достаточно лишь вспомнить мантру «Отче наш», чтобы привести свою голову в порядок. А ведь внешне Исус был как обычный человек, ел, пил, спал, переживал. Сила духа, однажды пробудившись, никуда не делась, всегда остается с нами, готовая к применению... Готовы ли мы к применению?

Так вот, Ганеша управляет самой первой чакрой – Муладхарой (смотри мой пост о ней). На нее «опираются» все остальные, поэтому ее чистота – залог устойчивого духовного роста. 

Имя Ганеша или Ганапати означает «Предводитель ангелов». На грубом уровне нашими ангелами являются анти-тела в крови, защищающие от всех инородных влияний. Неудивительно, что люди, пренебрегающие законами чистоты Ганеши, чаще других страдают от вируса иммунодефицита (СПИД).

"Этот архетип «божественного ребенка» чрезвычайно широко распространен и очень тесно смешан со всеми другими мифологическими аспектами мотива ребенка. Едва ли необходимо ссылаться на все еще живого «младенца-Иисуса», который ... обнаруживает все тот же самый типичный аспект «меньше малого и больше большого». В фольклоре мотив ребенка в облике карлика или эльфа появляется как разъяснение потаенных сил природы. " Карл Густав Юнг, "Божественный ребёнок"

Кроме множества рукотворных изображений, существуют еще "сваямбху" - рожденные Землей. Застывшую лаву или скол камня, напоминающий голову слона, бережно очищают, украшают, иногда строят вокруг храм. Некоторые из них действительно имеют сильные вибрации и способны очистить и укрепить Муладхара-чакру.

Но „Единайсти етюд...” се спира най-вече на днешната журналистика, журналистите и съвременните медии, а споменаването на другите явления направихме само с желанието да поуплътним ескизните мазки по темата. Затова и ще кажа още нещо за най-активните и най-стойностните „трансмитери” на модерните леви и либерални политики: тях почти никога не можеш да ги запомниш като автори, но те винаги са „екшуълни”. Техните предшественици и преди Десети бяха „актуальные ребята”. Днес те или потомците им (по вътрешна настройка) ще си пуснат италиански бакенбарди a la венецианска еднополова нощ и в лице ще приличат на епилирани слонски междубузия или ще им рисуват запетайки над устните в саркастично-иронично вакханално внушение на перверзна изобретателност, безплатно копирана от последно-модни лезби-кока-двунулеви изживявания. Е, понякога може да яхнат и мощни мотори на път за ... Бузлуджа, метнали на раменете си кожени якета с удивително духовити надписи, но защо да не им бъде позволено и на тях отвреме-навреме да споделят „строго-лични” истини в небивалата си откровеност с електората. А модните непосредствено след Десети днес вече успяват да ги изтраят само за по няколко месеца в новите „им” издания и се оказва, че и тези слънца на световните публицистични идеи са нищо повече от наети твърде високоплатени професионалисти, но същината на философията и стратегията за развитие днес е такава – няма вечни принципи и приятели, има вечни интереси. Всичко останало замитаме като нещо употребено под масата и днес нечинещо кой знае колко...

Понеже повечето от тях са преки потомци на тесни социалисти от края на XIX и началото на XX век или изключително успешно възпитани от властта наследници на едновремешни врагове на народа, днес изключително многобройните смени на външните обвивки на процент от членовете на едновремешната столетница, след Десети – майка на всички български партии и партийки, - са ги преобразили в хора с безкрайно промити лица и мозъци. И как човек да не си зададе въпроса – абе къде отидоха идеалите на прадядовците ви, на дядовците и бащите ви, които ред поколения „водеха” цялата нация ту в един, ту в друг коловоз? Всъщност идеите, които днес защитавате ли бяха и техните истински идеи или тъкмо вие бяхте гадните копелета, които с готовност продадоха тия идеи за апартаменти 500-600 квадрата на тиха уличка на софийско нанагорнище, красива виличка с две-три камериерки поскрита зад високи дувари някъде в Подбалкана или по Егейското крайбрежие, последен модел „Ягуар”-че и почивка негде по луксозните швейцарско-италиански тихо-езерни курорти ведно с еднополовите ви любовници?!? Жалко и смешно-трагично е да видиш икона на соцкултурата и на нацията, нека сме лоялни, да реве на балкански връх като прехиптяло магаре, а тълпата, току-що хапнала от бухналите соеви кебапчета и изпила по две изстудени бирички да се уригва в такт с диджействащия премиер току след шамарите на Брюксел, а всъщност стари влъхви да „връщат” с видимо удоволствие годините назад и да препредават тъпо-шизофренната атмосфера на ония десетилетия на новоприети млади партийки и партийци, видимо готови да бъдат купени за жълти стотинки дори на първия търг за души. Аз не се съмнявам, че и сред потомците на ония от последното десетилетия на XIX век има хора, запазили чисти сърцата си, ама другите, другите как можаха да се окажат тъй грамадна и стъпкваща всичко по пътя си зловеща тълпа?!?

„Онзи” техен свят се съхрани в преобразен вид. Ролята на едновремешните отдели „Агитация и пропаганда” вече двайсет години играят социологическите и тям подобни агенции, които нямат грижата дори и да търсят по-„невинни” и по-адекватни обяснения на ставащото, дотам е стигнала наглостта и са си отпуснали „пусулата”: ами процесите днес не могат да се развиват по друг начин щом държавата е тръгнала по пътя на пазарната икономика -  и корупцията, и присвояванията, и другите съпътстващи проблеми са ... неизбежни, това са приблизителните думи на представители тъкмо на такива днешни комсомолско-пазарни органи в каквито се превърнаха едновремешните младежкосоциологически-агентурни „научни” институти. Много угодни, лесни и изключително лековати обяснения на щедро облагодетелствани институции в иначе стриктно контролирания процес. Че то с подобни мотиви оправдахте всичките мръсотии на света, бе, господа, капиталисти!

Всъщност мобилизацията обхваща всички сектори на икономиката и медийното пространство е реализация само на част от цялостната идея. Картината отдавна се проясни и за най-слепия – създаването, поддържането и съхранението на медии в целия спектър на дирижираното политическо пространство. Преди двайсет години си бил в партийния официоз, днес няма пречка да бъдеш главен редактор, водещ или топжурналист на „син” вестник, списание, радио или телевизия (знам, че се досещате за немалко подобни случаи, тъй че защо да ви ги припомням...; пък то и ударът преди десетина години беше тъй яко-стоманен, че май вече и не се говори за какъвто и да е цвят на издания и медии, то всичко е в „кълбото”, пък и днес къде ги тия „сините”?!?). Само до преди петнайсетина години си бил военен аташе в еди си-кое посолство, днес вече спокойно можеш да работиш като активен журналист и да говориш и пишеш глупости (е, в името на истината не всички от тия хора са бездарни като медиатори) или  да заемеш половината журналистическа територия, за да интервюираш проститутки, на които без всякакво човешко неудобство да си говориш на присъщото си ваше високо ниво „че си продават гъза” и да не си даваш сметка, че само преди седмици ти самият си си „продал гъза” на двама „братя” пак в интервюираща обстановка (абе с тях що не използва подобен език?!?) и по този начин само на себе си не си доказал, че си много по-долен като човек и „творец” от младото момиче, изпаднало да клечи в канавката на живота, още повече, че тя намира сили да уверява себе си, че ще „спре с професията” за разлика от самия тебе, на който изобщо и не му идва на акъла, че следва да се оттегли от канавката на текстово-образната проституция. Ама как да го сториш, като отвсякъде ти внушават, че си българският Маяковски (някои като побелеят, отвреме-навреме „превключват” и почват да говорят и очевидни нелепости...; абе що, между другото, още от едно време, големите ни поети и писатели винаги страшно са харесвали ... много бездарните хора?!? Примери – бол, то Левчев ли не щеш, то Джагаров ли не щеш, то Далчев ли не щеш, то Радой Ралин ли не щеш, да не залитаме и по-далеч в миналото...), то не се сипят награди върху гениалната му полупразна чутура, то ... какво ли не?! Дано читателят не е останал с впечатлението, че тъй много ни интересува въпросната персона, подобни хора ни занимават единствено като ярки явления на съвременната, уви, проституираща журналистика и като конкретна илюстрация на някои от тезите ни. И само между другото – явление като това тиквениче преди двайсетина години гордо-строго щеше да се кипри в комсомолските и партийни издания, никак не се съмнявайте!!! Божем, сега не е същото .., ама и аз, какви ги говоря!

Тоя единайсти етюд може и да продължи, но нека спрем, засега, с обобщение, което в никакъв случай не би могло да претендира за някаква оригиналност, защото се вижда от всички и то отдавна – че в България от десетилетия в криза е хуманизма, в криза е народностния морал.. И това се отразява във всичко.

Отбросим способность "переключать" с левой симпатической нервной системы на правую. Хотя это и помогает при депрессиях, однако не гарантирует главного - равновесия. Да и рубка дров или вскапывание огорода действует не хуже.

Из всего испробованного, лишь три вида спорта оказали благоприятное воздействие на мое "тонкое" тело, и сегодня хочу рассказать об одном из них - древнем единоборстве.

СТРЕЛЬБА ИЗ ЛУКА!

Начнем с того, что у многих народов лук был священным оружием, предметом поклонения. Возможно, арочная форма, звенящая тетива, или отсутствие острых краев создают положительные вибрации. С луком в руках изображают победителя демонов Шри Раму. Разговор с лучшим из стрелков, Арджуной, лег в основу "Бхагават Гиты", жемчужины санскрита. В западном сознании лук прочно связан с образом справедливого и смелого Робин Гуда. С американцев спросить нечего, их предки перестреляли из ружей местных лучников - индейцев. А у тех лук был как член семьи:

"Муж с женой подобен луку,

Луку с крепкой тетивою;

Хоть она его сгибает,

Но ему сама послушна,

Хоть она его и тянет,

Но сама с ним неразлучна;

Порознь оба бесполезны!" ( Песнь о Гайавате )

У предков славян "думать" и "стрелять" было одним словом - "мыслить", стрела - мысль, мысло (в украинском охотник - мыслывець) Т.е. это дело требовало не столько силы, сколько ума!

Что же происходит при стрельбе?

Во-первых, чтобы натянуть тетиву, нужно полностью развернуть грудную клетку и выпрямить спину, что хорошо для Анахата-чакры. Во-вторых, чтобы попасть в цель, внимание должно быть полностью направленно на нее, что тренирует сознание (мысль).

"... стрелок и выстрел должны быть не противоположными началами, а единой реальностью. При этом стрелок перестает осознавать себя человеком, который стремится поразить центр стоящей перед ним мишени. Это состояние не-сознательности достигается лишь тогда, когда стрелок, полностью опустошая свое "я", в конце концов избавляется от него и больше не отличает себя от процесса технического совершенствования. Между тем в состоянии не-сознательности есть нечто совершенно иного порядка, чем все, чего можно достичь в процессе планомерного освоения технической стороны избранного искусства.

...Здесь мы вплотную подходим к близости Дзэн и стрельбы из лука..." ( Дзен и искусство стрельбы из лука )

Ну, есть еще любители пострелять?

ps: я не хотел бы  на кого-то работать. Моя свобода достаётся мне слишком дорогой и слишком высокой ценой . Она не стоит всех денег этого мира.

pps: мы очень похожи)))

in playlist: Moony "Dove", next ST1M "Я- Рэп" (long mix)), next T.I. "Touchdown" ft. Eminem

Перед нами – еще одно речение, удивительным образом напоминающее евангелие от Иоанна. Некоторым читателям может показаться, что в нем Иисус провозглашает свою уникальную божественность. Но многие отрывки из обоих евангелий позволяют усомниться в этой теории.

Иисус нигде не провозглашает себя Богом – но называет всех без исключения людей богами (Иоанна 10:34). Он обещал, что верующие сотворят большие дела чем те, что творил он (Иоанна 14:12). Если бы воплощенного в Иисусе Бога и смертного человека действительно разделяла пропасть, эти слова звучали бы в высшей степени нелепо.

Напрашивается вывод, что божественность Иисуса ничем не отличается от нашей божественности. И единственное различие между нами и ним – в уровне осознания. Если Иисус осознавал свою истинную природу постоянно, другие люди либо не осознают ее вообще, либо осознают время от времени.

В этом свете нам легче понять, кого именно Иисус называл “верующим”. Верующий человек – не просто тот, кто принимает на веру некие исторические факты из глубокого прошлого (которые не может ни подтвердить, ни опровергнуть). Верующий – это человек осознающий. Он интуитивно воспринимает божественные законы, действующие в его жизни здесь и сейчас, и согласует с этими законами свое мышление и поведение.

По мере приближения к Иисусу в сознании, в нас раскрывается энергия божественного огня. У огня есть множество символических значений, и каждое из них выглядит уместно в приведенном выше отрывке.

Огонь дает свет – свет понимания. В этом свете, все становится ясным.

Огонь сжигает сухие ветки и мусор. Огненная сила очищает сознание человека от бесполезных нагромождений идей, которые нежизнеспособны и не приносят плода.

Наконец, огонь динамичен и подвижен. Он часто символизирует рвение – мощный импульс жизни, который побуждает человека к активному самовыражению. Через человека с высоким уровнем осознания проходит энергетический поток, который воплощается в совершаемых им делах. Это еще раз доказывает, что духовно развитый человек стремится не уйти от мира, а обогатить мир.

Близость к Иисусу – близость к Царствию. Как это можно понять? Традиционное христианство настаивает, что без принятия Иисуса Христа и без вхождения в Церковь как Тело Христово спасение невозможно. В действительности же, для близости к Иисусу нет необходимости принимать на веру догматы и вступать в организацию.

Царствие, о котором идет речь, находится везде. Но некоторые люди воплощают его в большей степени, чем другие. Подобно Иисусу, они испытали прикосновение Духа Жизни – и стали “живыми”. Такие люди всегда притягиваются друг ко другу и находят общий язык, к какой бы религии или культуре они ни принадлежали.

Христиане не всегда любят упоминать об этом, но к Иисусу с большим уважением относятся представители всех великих религий мира – мусульмане, буддисты, индуисты. Все они почитают Иисуса как близкого к Богу и просветленного человека. Они не видят различий между тем, что говорил он, и основными учениями своих религий – или, по крайней мере, считают эти различия несущественными. Что бы ни думали на этот счет ортодоксы, Иисус не принадлежит христианам – он принадлежит всему человечеству. Иисус был “своим” даже для некоторых атеистов-революционеров, которые считали его великим социальным реформатором и защитником бедных.

О чем это нам говорит? В поисках Истины, люди могут двигаться различными путями, но все эти пути сходятся в едином Центре. И чем ближе люди к центру, тем ближе они друг ко другу – и к Иисусу.

Разликата между единия и другия е, че китаецът като че по инстинкт е прицелен в онова, което раждат щенията му, вгледан е в "резултата от  труда" си (и то си личи по броя на неговите сънародници), докато нашенецът кърши празно самочувствие и кухи приказки, вгледан единствено в съвсем празното удоволствие, което не носи нищо, никаква "принадена" стойност (и това пак си личи по броя на населението тук).

И как човек да не си каже, че нещата в края на краищата наистина опират до ... философията на живота на единия и на другия?

Для начала просто перевел пост Аксиньи

"The most beautiful part of the  human body" на русский язык.

Итак...

Самая красивая часть человеческого тела.

Для меня глаза - самая красивая часть человеческого тела, потому что глаза проявляют связь между телом и душой, между материей и духом.

Есть пословица, что глаза - зеркало души, что означает - чтобы понять человека, достаточно посмотреть ему в глаза. Глаза говорят нам не только о характере, но могут отражать физическое состояние целого тела. Этот метод, который использовался с древниех времен, известен врачам под названием «иридодиагностика». В некотором роде, глаз - база данных человека.

Я нашел два интересных научных факта о человеческих глазах.

1. Российский ученый и известный глазной хирург Эрнест Мулдашев сделал сравнительное исследование форм  глаз всех человеческих рас и издал в 2001 году книгу "От кого мы произошли?", где он приходит к интересному заключению, что "средний" человеческий глаз - глаз непальца. Позднее он развивает теории о происхождении человечества, которые кажутся мне немного абсурдными.

2. Результаты недавнего теста университета Техаса (University of Texas Southwestern) показали, что мужчины сначала смотрят в глаза женщины, и затем на ее тело - против общего убеждения. Что это дает человеку, объяснили исследования от Univesity Örebro в Швеции: глаза сообщают много о характере человека. Чем более плотные линии радужной оболочки (от зрачка), тем более человек обладает сочуствием и открытостью.

Еще немного фактов о глазах:
- наши глаза всегда одного размера с рождения, но наш нос и уши никогда не прекращают расти;
- мускулы, которые перемещают глаз, являются самыми сильными в теле;
- наши глаза состоят из более чем 2-х миллионов частей;
- страдающие дальтонизмом люди действительно видят цвет, но только определенные цвета как красный, зеленый и синий, также дальтонизм больше распространен у мужчин.

Для меня лично самый захватывающий факт о человеческих глазах - то, что они могут физически доказать просвещение человека - у глаз самореализованного человека есть очень специальное, и очевидное для всех сияние.

В началото на годината управниците на Кюстендил обещаха прословутата баня да отвори врати за Ромската нова година и след като, уви, не успяха, най-накрая за Националния празник 3 март банята беше тържествено открита и една от телевизиите побърза да улови радостното лице на мургава жена, според която „ромите са много хигиенизирани хора”. То всичко добре, ама да видим до кога. Дай Боже нещата да потръгнат, Банята да продължи да работи дълги-дълги години, защото е очевидно, че от нея има нужда, а хората - да се доволни и да продължат да се „хигиенизират”. В тия месеци откакто следим случая тъй и не разбрахме каква е истината – дали е нямало водопровод до там, ккато писаха някъде, или някой нарочно е спирал кранчето на водата тъй като не му е било изгодно.

През отминалите седмици – лоши събития, вагони във влак изгоряха, отидоха си невинни хора, мина седмица почти, а виновни - няма. В България е тъй – за премии всеки се реди първи, за носене на отговорността се крием в миши дупки, пък то е явно, че години-години някои хора с бая големи заплати просто не са си вършили както трябва работата. Не само настоящият министър, не само настоящият шеф на БДЖ. За да се случи подобна трагедия са виновни и бивши управници, ама на тях няма кой да им поиска отговорност сега – който пил - пил, който не е – да е. Иначе неадекватен на ситуацията се оказа и премиерът ни, който по Първи канал говореше за несъмнените успехи ... на БДЖ. И дори се усмихваше и то точно има-няма двайсетина часа след трагедията. А само няколко часа по-рано дори и той не знаеше за мащабите на случилото се – в интервю говореше за ... 3 жертви. „Ами толкова са му докладвали”, ще каже някой. „Ами да са му докладвали повече истина”, ще кажа като гражданин и данъкоплатец, стига сме ги оправдавали за всичко. Всяка година за БДЖ отиват много милиони от бюджета и тъй е десетилетия…

Две седмици по-рано в. „Дума” ни информира за 13 курсистки, завършили успешно курс по предприемачество на МТСП и вече имат квалификация „Сътрудник за малък и среден бизнес”. То малко смешно е за 13 човека да се вдига чак такъв шум, то не писаха вестници („Сега”), то не се излъчиха информацията по телевизиите, то цяло чудо... Толкова пари хвърлени за толкова малко хора... И освен това – че имат тия жени тапия не е лошо, ама оттук-нататък какво ще стане?! То дипломи и тапии всеки може да извади, ама работа като няма тия „документи” какво да ги правят хората?!? Децата документи не ядат! То същото стана и с bTV – излезе че най-добрият мениджър от ромски произход била ... някаква женица-фризьорка, която не прави нищо повече от това да си храни семейството. Не знам дали не изпитват малко срам и посочената телевизия, и посоченото министерство... Де някой да беше роднина на министърката каква тлъста работа за какви милиони щеше да му намери, както намира работа на половинката си... Срам? Какво беше това – мирише ли, яде ли се?!? Да не дават акъл на хората да теглят кредити, а да им дадат ... ма-а-алко държавни поръчки, както првят за себе си. Тогава ... няма начин да не успеят! Какво ще кажете, май има истина в казаното?!

Пак „Дума” публикува обемна статия на Господин Колев, която припомня ценни и забравени сведения от близките 50 години. Бай Господине, бай Господине – явно е, че инстинктите са много по-силни и системни, отколкото всякакви други цивилизовани и „цивилизовани” изкуствени изграждания и надграждания. За мен е съвсем очевидно, че именно ние трябва да си сменим мисленето и то може би на 180 градуса от всичко, което сме правили до сега. Пък който както иска да тълкува казаното...

Вестник „Класа” ни информира, че Берлускони е бил „скастрен” в Европейския парламент от унгарската депутатка за антиромски изказвания. Но бърза да пусне и свой коментар по случая, с което оправдава италианеца. Ако човекът, писал коментара не може да чете между редовете – негова си работа, ама че читателят не е чак тъй глупав, колкото си мислят класовите (или класните) вестници, ги уверяваме.

Изглежда е привичка за „Стандарт” да публикува съвсем елементарни информации, от които не можеш да разбереш много, а понякога се опитват да ти втълпяват и превратни представи. В заглавие ни набиват в главата, че „Цигани се бият за компютри”, а в двайсетредовата дописка изобщо не става дума за такова нещо. Объркана работа. За информация от подобен сорт преди две-три седмици лично се обадих на Иван Матанов – познат от години, който е първи зам. –гл. редактор там. Обърнах му внимание за явните глупости, които излизат във вестника, който ръководи. Когато му прочетох пасаж от една кореспонденция в „Стандарт” от Истанбул сам той реагира с думите „Ама какви са тия простотии” и беше редно да вземе някакви мерки. Не ни интересува с какво се опитват да ни пълнят главите, това си е тяхна работа, но като читатели бихме искали обективна и точна информация – ако в заглавие си писал, че някой се бие, в самия материал дай информация за боя... Иначе наистина си е жива „простотия”!

Бележка на редактора: [...] И третото, което привидно няма нищо общо с досега казаното – колкото и лош да е един закон, ако хората, които го прокарват и обществото като цяло имат желание той да бъде наистина изпълнен, то този закон би дал добри резултати. И обратното – колкото и нови, и красиви стратегии да пишем и приемаме, няма ли истинско желание за тяхната реализация ... всуе. Можем да лъжем народа и „част” от съвестта си, че правим нещо, но истината вижда и онзи на улицата, а я знае много добре и дебелоокия. Уви, отчетливо и съвсем категорично можем да кажем, че в днешното българско общество и идеите, които го „движат” са ерзац-идеи, и хората, които ги провеждат са ... хора на подменените стойности. Людете вътре в играта никога не биха го признали, отвън се гърчим в своята бизпомощност. Бузките на партокрацията днес са по-розови отвсякога, хората, които й съдействат – независимо от етноса им, - биват много внимателно „отглеждани”.

С ... години.

За да прокарват точно необходимата й политика.

Жалко, много жалко за държавата и за хората, които я населяват.

февруари-март 2008,

“Andral” 47-48

"Советская культура", 24 октября 1989 г.

В столице прошла первая в СССР Всесоюзная научно-практическая конференция: "Йога: проблемы оздоровления и самосовершенствования человека". Но она собрала столь представительную команду из многих стран мира, что мы можем с полным правом считать этот симпозиум международным.

Ох уж эти йоги! На практических занятиях в рамках конференции они выделывали со своим телом такие номера, что захватывало дух. И знаменитая поза "лотоса", и поза "змеи", и поза "плуга", и целебная "шавасана" - демонстрировался весь арсенал из набора так называемой хатха-йоги. Наблюдая своих соотечественников, впервые открыто ведущих диалог с зарубежными коллегами -а в их числе директор клиники реабилитационной медицины из Праги профессор Ю.Ватава, директор Института йоги из Индии Б. Айенгар, член редколлегии журнала "Йога" (США) Д. Лазатер и другие, - даже не верилось, что до самых недавних пор йога у нас была не в чести. Ныне же ее подвижники уже не стесняются признаваться в приверженности йоге. Как это сделал на днях мой собеседник, один из заместителей министра здравоохранения: неожиданно выяснилось, что мы оба радуемся, если удается поутру несколько минут "посидеть в лотосе".

Однако из всех представителей школ я бы выделила в силу ее универсальности и отказа от аскетизма прежде всего йогу-сахаджу. Занятия сахаджа-йогой не включают упражнения физической ступени и похожи скорее на сеанс психотерапии.

Сахаджу-йогу представляла на конференции ее основательница Шри Матаджи Нирмала Деви, чьи школы известны более чем в тридцати государствах мира.

Хорошо, что интерес к ее гуманной миссии проявили в Минздраве СССР, где подписан протокол намерений

P.S.

28 января 2004 года, в Москве, состоялась презентация каталога-справочника "Диагностические и оздоровительные технологии восстановительной медицины", изданного Министерством Здравоохранения Российской Федерации и Российским Научным Центром Восстановительной Медицины и Курортологии.

В разделе "Оздоровительные программы" на стр. 271 каталога-справочника под названием "Методика комплексного восстановления здоровья человека" представлен метод Сахаджа Йоги. Автономная некоммерческая организация "Сахаджа Йога" получила диплом Российского научного центра восстановительной медицины и курортологии Минздрава РФ "за разработку и внедрение методики комплексного восстановления здоровья человека".

„Новинар” от 24 януари се шегува със ... себе си и не съвсем вещо манипулира обществено мнение като фъфли „Ученето може би е вредно за ромите”. Тук думите може би оневиняват донякъде редакторите, все пак хората не са съвсем сигурни и изпитват и някакви съмнения: абе мо`е да е вредно, а мо`е и да не е. И понеже читателят винаги има право, то и той би могъл да попита: щом като за анонимния автор ученето не е вредно, що не е доучил какво да пише и как до го напише? Тия милиони само за ромите ли отиват или за всички деца и защо не ги изяснявате тия неща в дописките си? Същият вестник, но на друга страница надълго и нашироко публикува много объркан опит за репортаж ... не се разбира за какво – за министри ли, за роми ли, за Станишев ли, за Митал ли, за прелеза ли, за Манол Велев ли... Може би за главния си редактор или за Дилов Любен-син.

В следващите дни нямаше вестник, който да не информира обществото, че в Казанлък полицията е задържала Бат Сали незаконно да печата ... винетки, от които държавата би загубила милиони, ако дейността на въпросния брадър бе останала скрита. Сега всичко е в ръцете на полиция, прокуратура и съд – мястото на всеки, който гази лука се знае къде е. Когато преди време въпросният образ стана едва ли не любим на жълтенията, имаше хора, които веднага побързаха да го издигнат в ранг едва ли не на национален герой и да го употребят за свои си цели. Любопитно е дали сега ще го припознаят като близък до своята духовна среда.

„Сега” от 28 януари публикува проблемна, но странно защо анонимна статия за децата-роби в Англия. Обръщам внимание на публикацията, защото и сега, а още повече в бъдеще няма начин подходите и методите, по които се действа в държава като Великобритания да не бъдат попити и от тукашните мафии, чийто обект на дейност е невръстната беднотия. Няколко дни по-късно (4 февруари) в същия вестник Прелитащият ни принуждава, уви, да прелетим над него. Че е убеден как действа лексотана му вярваме, вероятно и той често го ползва в почивките между два маха, ама как да му повярваме, че „циганките, които просят по улиците, с удоволствие го дават на бебетата си, за да не вдигат шум и да кротуват”. Той кърмачка-циганка ли е, та е сигурен в „удоволствието” или просто бръмчи като муха по гръб в несръчния си опит за превъплъщение?!

В Каварна „100 роми учат за билкари”, информира читателите си „Новинар”, а 25 от тях след курса ще започнат да отглеждат засадените от тях билки. Което е хубаво не можеш да кажеш, че е лошо и ако опитът на организаторите се окаже успешен, защо процесът на обучение да не продължи и в други селища около Каварна, пък и не само там?!

Кореспонденция на „24 часа” от 26 януари от Варна ни обнадеждава, че и от най-тиражните вестници най-сетне има плахи опити да предлагат понякога и обективна, и позитивна информация за ромската общност в България – вестникът разказва за ромско семейство, осиновило момиченце на четири годинки и ни информира, че още две семейства са станали приемни родители на дечица на 6 месеца и на годинка и половина. Пожелаваме на хората семейно щастие, на малките – да случат на майки и бащи, а на вестника – и в бъдеще да не си затваря очите за доброто и хубавото и да бъде съвестен информатор на своите читатели.

Два дни по-късно същият вестник почти ни убеждава, че горната статия не е случайна и че се проявява желание за промяна в редакционната политика и в настройката на своите редактори, най-вероятно под давление на чужденците – в кореспонденция от с. Балван, Великотърновско „24 часа” ни разказва за проект на холандската Фондация „Лале”, според който на бедни селяни се дават оплодени крави, които се грижат за тях и от тази дейност имат полза разбира се и самите хора, а във времето те пък помагат и на други стопани, пожелали да отглеждат животни. От цялата работа богатство едва ли ще натрупаш, но пък и гладен няма да останеш... А точно това е целта на проекта „Предай нататък”. „24” от 5 февруари информира за продължаващите набези за грабеж на метал от влакови композиции край Перник. Толкова години се случват тия неща, как пък полицията не можа да намери ефективен подход в своята работа?! Не може ли от кметството, от социалното министерство, от полицията и ... от където още трябва да се предприемат по-адекватни мерки, за да се премахне причината за проблема?!

„Стандарт” от 31 януари се опитва да ни направи съпричастни към проблемите на ромите от най-стария квартал на Истанбул „Сулукуле” на специалната си кореспондентка Нахиде Дениз. За съжаление намерението на журналистката не е отишло по-далеч от елементаризма да упражни спънатото си чувство за хумор за сметка на ... бедните хорица, разбира се. Но когато човек не владее добре занаята си се получава нещо блудкаво – в подвелото я надменно чувство тя не се е усетила как без да иска се е подиграла и на ... турския парламент. Не може един „специален кореспондент” да пише тъй повърхностно: „Явно чупките в кръста и тресящите се прелести на мургавите дами им донесоха успех и така в проекта се направиха значителни ревизии”. Тук се чудиш какво и на кого да кажеш – дали на пописващата, дали на редакторите, ако разбира се не са те и хората, позволили си по просташки начин да добавят или да редактират текста (защото в българската преса и това се случва) и по този начин да отразят сериозен социален проблем. Какво внушава вестникът – че в турския Парламент законите се приемат и променят с „чупки в кръста” и с гюбеците „на мургави дами”? Това ли твърди „Стандарт”? За подобни глупости ли си дават парите читателите?

Ако искате да се насладите на умела манипулация отгърнете 6-а страница на „Труд” от 1 февруари. Понеже информацията е само два реда ще ви я сервирам м`о та м`о: ИНТЕГРИРАТ РОМИ С 400 000 ЛВ. по програма „Фар”, заяви вчера експертката от община Кюстендил Радмила Ангелова. Средствата са за подобряване на инфраструктурата в кв. „Изток”. Оставям без коментар двете изречения, а изводите можете да си ги направите и сами.

На 5 февруари информационните агенции разпространиха изявление пред „Дейли експрес” на Цветелин Кънчев, който плаши поданиците на Нейно величество с потоп на български роми – очевиден пас към Нейно министершество Масларова, демек „сещай се сна`о”. Ма тя е профи спортист, бе, Цветелине, тя поема пасовете само когато й е партийно и политически изгодно, точно ти не можеш да не го знаеш!

Медиите дават снимки на г-жа Масларова как си конуштисва с една пенсионерка, има си хас да не регистрират нейната поредна грижа за бедните и старите. В следващите дни пак Е.М. изнесе цифри за отпусната милионна субсидия за безработните, 40 % от които били предназначени за ромите, тя била спокойна за тях. Не ги питах тия 40-те, ама защо нещо не ми се вярва? Не пожелавам на г-жа министърката да остане без работа и да разчита на „Бюрата по труда” – най-много да й предложат курсове за преквалификация и отвреме-навреме да мете по някоя улица. Едва тогава Нейно министершество ще разбере дали действително е правила нещо като социален министър или през целия си мандат стремежът й е бил да ограничи правата на хората.

„111 роми стават здравни медиатори” ни информира пресата на 8 февруари, а „Сега” ни стряска, че 2000 ромчета са прехвърлени на Албиона от престъпни кланове и чисто граматически обърква своите читатели - кратката бележка, поради тази причина, остава неразбираема. Ама затова ли давате пари на тия редактори, бе, джанъм?!

януари-февруари 2008, “Andral” 47-48

В броя си от 10 декември 2007, понеделник, в. „Поглед” препечатва кратка статия от Берковица на в. „Шанс-експрес” със заглавие „Роми спасяват ценна дървесина”. За автора Искрен Владимиров тая професия е и екстремна, и необичайна – високо от Балкана хората влачат до дървообработващите цехове дървесни трупи, като с това не само се изхранват, но и захранват дървообработващата промишленост в региона с ценна суровина като вършат и незаменима работа по опазването на гората. Живеят във фургони и през зимата, възпитават децата в труд и общо взето успяват с чест и много тежка работа да се издържат и изхранват челядта си. Не разбрахме само дали тия хора са наети, дали са социално осигурени и редно ли е още невръстни, малчуганите вместо на училище, да помагат на бащите си високо в Балкана. Дали има някакъв смисъл министър Масларова или един от нейните заместници, днес – тихо работещ в тучната нива на социално осигуряване – Баки Хюсеинов – да се заинтересуват от тези хора, от тия деца и ако може – с нещо да им се помогне?!? Те и без това вършат тежката работа, но сто на сто дори и не се интересуват от социално осигуряване, защо пък самото министерство да не прояви грижа и да не намери някакво добро решение за бъдещето на тия родители?!? А децата, за които става въпрос, господин министър на образованието, какво ще ги правим след десетина години? До тогава дали ще има дървета по ония краища?

 Ще има или не гора само бъдното знае, но топла минерална вода до „циганската махала” във Варна днес със сигурност има, разбираме от „Сега” в броя от същия понеделник. Вестникът без видима връзка пуска снимка на цели четири колони (с други думи изображението си е самостоятелен материал, тъй ни го поднасят, тъй и следва да го тълкуваме) и не може да не се впечатлиш... Дали защото страницата е „България”, а вероятно за да може читателят докато слуша Горан Брегович, да възкликне развеселен „Я вижте, тия се и къпели, че се и перяли на всичкото отгоре! И то само с минерална вода. Пък пак пищят!”. Иначе пяната в коритото е като арктически сняг, сняг е и чаршафът им на тия, да им се чудиш...

 Седмица по-рано същият вестник обяснява в колонка защо са ни много „циганите” в България. Добре че го е написал черно на бяло Димитър Денков, иначе от`де щяхме да го знаем? Само не разбрахме за болката болния ли трябва да питаме или комшията. Иначе що да не похвърляме на ония от Запада малко ръбести камъни в уредената градина... Че повтаря в инвариант тезата за „щастливия” българин през турско няма да му търсим никаква сметка.

 Агенция „АФИС” вади наяве изследване за обществените нагласи и сочи, че едва 16.8 % от ромите в България имат постоянна работа. Вади наяве и други резултати и изводи по един или друг показател. Изследвания – много, пари в хазната – бол, въпросът е не само дали някой им вярва и дали той и други им обръщат внимание, а какво прави властта и държавата по един или друг проблем и дали има ефективност от нейните политики... За същото изследване Надя Панкова от „Стандарт” дава своя, меко казано фриволна, редакция и интерпретация на резултатите от изследването – читателят има усещането, че някои хора в тоя вестник правят опити да мислят повече с други части на тялото, отколкото с онова, което е на раменете им.

 Друга агенция – „Медиана” – в изследване, коментирано от Кольо Колев в „Дневен труд” от 7 декември в показателното заглавие a la Шекспир и Стайнбек „Иде зимата на ромското недоволство” посочва, че над 60 % (!) от трудоспособното население от етноса е безработно, ангажираните на пълна заетост нямат и 15 %, а през следващата 2008-а ги чака глад, мизерия, кражби и кръв, като признава, че новият закон е насочен пряко срещу ромската общност – 25 000-40 000 ще бъдат отрязани от социалните помощи. И иронично или не, завършва: „Е, не са толкова много, дори да буйстват все някак ще се оправим!” Апел към ония, които няма начин да не кажат „Много важно, да си мислят” да обърнат внимание на една от таблиците: за 17 години процентът на безработните сред българите е нараснал с около 10 %, сред турците – около 22 %, а сред ромите – почти 60 %! В страницата по-долу се признава, че посочените 25 000-40 000 ... са всъщност много повече: според автора – около 100 000 човека. Той предрича сериозно социално напрежение в следващите месеци, засилване на криминогенната обстановка и рисува картини от бъдещето, подобни на ония, видени от TV зрителите по улиците на Франция преди време. За „бунт на гладните” говори Колев и дали той, дали „Труд” наливат ум на „оторизираните институции да бъдат готови да бият – бързо, безжалостно и наред и още в зародиш на конфликта – роми, българи, скинари, всеки, който вдигне ръка срещу „другите” (курсив наш). Как да не възкликне читателят: евалла, ашколсун, машалла! Чудиш се на какво си свидетел: на секретен доклад на тайните служби ли, на непознат ръкопис на Джон Дилинджър ли, на случайна отломка от тайните архиви на непознато досега ново социологическо направление „социомутробарок” ли, дали чуваш рев на бяла мечка или някой те прави неволен съучастник на хармонична неадекватност на социолог и вестник... На следващия ден същият вестник отделя място на неколцина да изразят мнението си за изнесените данни за очакваната безработица. Както може и да се очаква ония, които са изпружили удобно нозе на държавната софра демонстративно-нагло си сърбат кайвето, другите двама нещо пръхтят, ама кой ли ги слуша.