По реда на закона за всеобщата гадост е невъзможно всичко да е чудесно, а ако случайно е, то значи скоро всичко ще се скапе. Така и стана: оказа се, че нямам над половината от данните, които ми трябват. Тъпото е, че нямам точно нещата, които би трябвало да са фирмена тайна и всъщност не са ама никак съществени за съчинението ми. Важното нещо - производствения процес - го имам, ама какво от това...щом не мога да си предам доклада така и се налага да си измислям някакви неща или да преписвам рекламните фантастики (в стил "колко сме велики") от сайта на фирмата. То цялото ми нещо ще стане накрая научна фантастика имам чувството, чудя се само дали да не направя и комикс и така да го предам. Ще е много нагло обаче, нали? :D

Тестирование в Agile на первый взгляд кажется трудной задачей. И действительно, что можно протестировать, если заказчик меняет требования каждую итерацию, документации пишется минимум, а в конце каждой итерации необходимо предоставлять полностью оттестированный продукт.

И тем не менее тестирование в Agile производится. В докладе рассматриваются типичные заблуждения, принципы и практики тестирования продуктов в Agile на примере веб-проектов.

* Взгляд тестировщика на Agile
* Принципы организации процессов тестирования в Agile
* Тестирование без спецификаций против тестирования по спецификациям
* Практики, методы и инструменты ускорения цикла тестирования в Agile
* Как это работает: примеры организации тестирования в некоторых российских компаниях

Время: 29:35 (112.53Mb)

Смотреть ролик можно на rutube.ru (вставка с рутуба в вордпресс не срабатывает).

Намерен пересмотреть доклад еще раз, а то больше вопросов после него осталось, чем ответов.

Вчера, както отбелязват комшийските информационни източници (от север), приключи писането от пратениците на европейските институции на един материал и оповестяването му в два екземпляра - по един за България и Румъния. Вече ще си четем "екземпляр единствен" - ето така:

относно проверка и сътрудничество;

относно управлението на средства от ЕС

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

„Малката корупция” в българското здравеопазване действително е малка, но поражда голямо недоволство в обществото. Това са част от основните изводи от проучване, проведено у нас през май 2007 г. от Агенция „Факт маркетинг”, по поръчка на Институт „Отворено общество”.

За 2006 г. на всеки българин се падат средно по 24 лева, които е извадил от джоба си за посещение при джипи, специалист или в болница, извън заделяните суми по линия на здравното осигуряване. За 47% от тези пари няма издаден насреща финансов документ. На 75 млн. лева годишно възлизат нерегламентираните плащания у нас, от общо 160 милиона лева, които сме извадили директно от портфейла си. В цифрата не влизат средствата, които даваме при зъболекар или в аптеките, уточнява докладът от проучването по проект „Проблеми на неформалните плащания в здравния сектор и възможните политически решения”. Докладът е изготвен от екип на Институт „Отворено общество”, Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване, Институт за развитие на публичната среда и Гражданско дружество „Експертни анализи”, и бе представен по време на кръгла маса днес.

С пълния текст на статията можете да се запознаете тук, а с доклада за неформалните плащания в здравеопазването - тук.

Наглост сме виждали и преди, но сега мащабите са космически. Само Александър Томов е способен да се провали толкова много и да продължава да прехвърля винага на друг. Премиерът правилно отбелязва ЕС очаква енергични реформи. Но не ги очаква от него. Другари, вървете си и никога повече не се връщайте.

]]> http://mydsb.wordpress.com/?p=1302 Sun, 20 Jul 2008 16:42:26 +0000 Любомир Георгиев http://mydsb.ru.wordpress.com/2008/07/20/dsb2008072002/

интервю на Десислава Стоянова

Фокус: Г-н Костов, можеше ли да бъдат прогнозирани проблемите с усвояването на европейски средства?

Иван Костов: Безспорно можеха да бъдат прогнозирани, ние точно това направихме и те се потвърдиха на 100%. Ние казахме, че няма да има защитна клауза, но ще има огромни щети върху България от спиране на европейските пари.

Фокус: Какво е отношението на ДСБ към министрите Гагаузов, Орешарски и Мутафчиев?

Иван Костов: Отдавна им искаме оставката. За нас тези въпроси, които поставяте са най-лесни, защото много преди тези факти да бъдат изнесени и този натиск, който беше упражнен от страна на Европейския съюз, ние от ДСБ искаме оставката на Орешарски, Гагаузов и Мутафчиев. Причините, поради които искаме оставките на тези министри са корупционните практики, които са установени от доклада на Сметната палата и естествено съдържанието на доклада на Европейската комисия, в който се съдържа решение да се отнеме правото на Орешарски и Гагаузов да разплащат с европейски пари.

Фокус: Какво е отношението на ДСБ към искането за импийчмънт на президента Георги Първанов?

Иван Костов: В момента се обсъждат мотивите за това решение и сме във тази фаза. ДСБ е дала своите предложения и вероятно на втория кръг на разговори с опозицията ще дадем още по прецизно формулирани мотиви за това ни решение. Но за ДСБ мога да твърдя категорично, че сме „за” импийчмънт на президента със сегашните мотиви, с които разполагаме.

Фокус: А дали това ще доведе до разделение на отношението към импийчмънт между опозиционните партии?

Иван Костов: Категорично не. Парламентарната опозиция е на мнение, че трябва да се действа със всички средства, които са легално разрешени, според Конституцията и законите на страната, срещу президента на страната. Това всъщност, което ни разделя е дали ние имаме достатъчно правни аргументи или нямаме.

Фокус: Съгласен ли сте с призива на Бойко Борисов, за напускане на парламента от опозицията?

Иван Костов: Днес ясно и категорично заявих, че опозицията трябва да отиде до края и да бъде единна в исканията си и трябва да бойкотираме навсякъде управляващата коалиция.

Фокус: А как мислите, какви избори трябва да се проведат -мажоритарни или пропорционални?

Иван Костов: Още преди две седмици аз изразих мнение, че изборите трябва да са преференциално-пропорционална система на избори.

Фокус: Г-н Костов, какви са приоритетите на ДСБ оттук нататък - вот на недоверие и после сваляне на президента или обратното?

Иван Костов: Основният ни приоритет не е нито вотът на недоверие нито импийчмънт, а формулиране на основните цели на алтернативното управление на страната. Какво ще прави едно алтернативно управление, за да спечели доверието на хората? Какви ще са целите му и какво точно смята да избегне това управление, да бъде заявено и да бъде казано, за да могат хората в България да знаят, че има потенциал за едно алтернативно управление на страната.

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Преди два дни имаше извънредно свикан Консултативен съвет за национална сигурност, по желание на ПРезидента на Републиката (изпълняващият в момента тази служба, както е известно, не изпълнява Закона за КСНС, в частта му за редовните заседания на този съвет). Като се погледне заглавието на ПРес-съобщението за изказването на ПРезидента, може да се помисли, че този човек наистина не е в състояние да разбере какво точно пише в този толкова кратък и ясен закон:

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
при Президента на Република България Георги Първанов

Важната думичка в горния текст е "при" – няма такава дума в целия текст на споменатия закон, няма я и в любимия на ПРес-службата ПРезидентска чл. 100, ал. 3 от Конституцията.
Баш тоя закон е приет, за да съществува (в Републиката!) "съвещателен орган по въпросите на националната сигурност" (според първия му член), който, естествено, "се възглавява от президента на Република България", както е записано в следващия, след първия, член. Толкоз! Толкова! Т'ва е. Важната думичка ("при") променя, по-точно – подменя, смисъла на съдържанието на закона, и на органа. Само с 3 букви КСНС се превръща в друг орган – "при президента" и, щом е така, съвсем естествено "главата" на органа ще си го свиква когато си поиска, за да си събеседва с когото си поиска и за каквото им е кеф!

Че не е така, според Конституцията и закона, не е! И какво от това? Законите са за гражданите – да ги четат (ако искат) и да ги изпълняват – искат-не искат! За президент на Републиката имат право да се кандидатират (и да бъдат избрани) български граждани, с известни ограничения, сред които не попада ограничението "неспособност за четене и/или разбиране на писан текст".

Та, преди два дни, на своя си съвет, г-н ПРезидентът е чел въпроси (предадени му в плик) и е давал отговори – ето така:

Вие поставяте четири въпроса, които, ще ме извини Консултативният съвет, но аз държа да прочета, защото не е добре така тук да се разменят затворени пликове и да остават неизяснени въпроси.

Първият въпрос: “Дали са участвали в кампанията господата Николов и Стойков?” Отговорих: Николов не, по никакъв начин. Не съм го и виждал. Стойков съм го виждал по време на предизборната кампания на публично мероприятие.

Втори въпрос: “Считате ли поддържането на връзка с тези лица, участието в публични прояви на техни фирми, дори след образуването на досъдебни производства срещу тях, за добра управленска практика?”

Вие имате предвид вероятно откриването на новия цех на "Стомана индъстри". Може да се запознаете по-подробно, г-н Спасов - близо 100% това е собственост на мощна гръцка фирма, един от лидерите в производство на стомана в Европа и в световен мащаб. Лицето Стойков не присъства по никакъв начин.

Впрочем, представители на Вашата парламентарна група там имаше повече от всички други, и правилно. Аз казах, че това е оценка за водещото място на гръцките инвеститори в българските условия, и държа на тази теза. Мисля, че присъствието на всеки един от нас, двама -трима министри, половин дузина депутати беше знак именно в тази посока.

Трето, дали съм имал “телефонни разговори с уличените лица по време на престоя им в ареста и след това?” Категорично не. Даже смятам за безумен подобен слух. Как си представяте държавният глава да вдигне телефона и да търси контакт с някой, който е в ареста? Това е..., моля Ви, който Ви е внушил подобно нещо или се опитва да го направи, му кажете, че е смешно.

Дали ще изляза с “ясна позиция по темата и послание към съдебната власт, ръководството, което назначавате Вие?” Първо, за съдебната власт, недейте казва, че аз назначавам ръководството, защото има Висш съдебен съвет, който е формиран по квоти, знаете на какъв признак, и към който президентът няма никакво отношение. Нямам и един представител на президентската институция, за разлика от други власти.

Не мога да си позволя да се намесвам в работата на съдебната власт, но искрено се надявам, че тя бързо и ефективно ще си свърши работата и този, който е извършил престъпление, да си получи заслуженото. Но всяко публично послание ще означава просто намеса в съдебната власт.

И накрая, връщайки се към така наречения доклад - вижте, тук има действително тежки обвинения към институциите. Обърнете внимание - за тези лица се говори, че имат близки връзки с настоящото българско правителство. В съпътстващото писмо на г-н Брюнер се съдържа внушението, че има влиятелни сили в българското правителство или в българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано което и да е лице.

Та така – и малко от мен:

1. От картинката на посочената по-горе снимка всички виждат, кой какво вижда

2. SIDENOR S.A. от Гърция е купил мажоритарния дял, но не целия! Вярно – 86 без малко е по-близо до 100, отколкото 14 и нещо, но все пак – 14-те процента са си собственост на някакъв европейски метал, а пък "Лицето Стойков не присъства по никакъв начин", освен ако не става дума за физическото лице, носител на имената "ЛЮДМИЛ ДАНАИЛОВ СТОЙКОВ", които си присъстват по всякакъв начин, и заедно с няколко чуждоземни имена, образуват една група, наречена "УПРАВЛЯВАЩИ:" на тази леярна.

3. смЕх :)

4. Па да натопиш другарчето си е естествено за бившите "чавдарчета", научени на доносничество с "култувото": "Моля, другарко!..." (или "Моуа, другаркЕ"), още при подготовката им за бъдещи такива. Само че "Моля, другарко, бутнах Сергей, защото той след това ми открадна връзките" е някакси не много смешно, на жалко прилича...

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Иван Костов (от студио в провинцията :) ) vs Илияна (от ПЕС)

Водещ: В нашето студио във Варна е Иван Костов, председател на ДСБ. Добър вечер.

Иван Костов: Добър вечер.

Водещ: Защо, господин Костов, парламентарната опозиция стреля едновременно и по правителството и по президента?

Иван Костов: Докладът беше наречен убийствен от медии, които до скоро подкрепяха безрезервно правителство и това е една от основните причини. Вътре в този доклад има теза, която се повтаря с тезата в доклада на ОЛАФ, която е обвинение за българската администрация и за българските политици за обвързване с престъпни мрежи, с организираната престъпност, казвам не директно. Държавата ни е в такова, много опасно положение. Самата национална сигурност е засегната, защото органите на реда, органите на държавата се оказват част от престъпни мрежи. Това няма как да не накара опозицията да действа с всички сили, които може да приложи в случая, защото положението става нетърпимо, тъй като тези неща водят до големи загуби директно към българските граждани и българските фирми ...

Водещ: Аз питам защо ...

Иван Костов: ...и спиране на парите.

Водещ: Да, аз питам дали имате армия, за да водите две битки, господин Костов?

Иван Костов: няма нужда от армия. Зад нас е справедливостта и истината за положението, в което се намираме. Няма как да реагираме ние. Това е нашето обществено задължение.

Водещ: Добре, днес отново се разбра, че доста трудно ще формулирате, а камо ли да предизвикате импийчмънт на президента и въпреки това опитвате. Защо?

Иван Костов: Защото в доклада на ОЛАФ става ясно, че господин Президентът е получил финансиране от човек или от група, която е наречена престъпна мрежа в доклада. Тази престъпна мрежа в съучастие с други престъпници в други европейски страни нанесе сериозни щети на европейския данъкоплатец. Там реакцията е довела до завеждане на дела, може би осъждане, аз точно не съм много наясно. В България обаче няма нищо, няма никакви действия от страна на властта, която трябва да постави на мястото тези нарушения, няма кой да реагира. Президентът е въвлечен в това нещо по един многостранен начин. Първо, той е въвлечен морално. Моралното предизвикателство към него е много просто. Той е взел пари от такива хора и трябва да ги върне. Нека да си спомним, че Хилъри Клинтън върна веднага пари на Дарина Павлова, само, когато се появиха съмнения, че тези пари не са чисти. В случая, не е съмнения, в случая има доклад от Европейската комисия и най-малкото, което трябваше да направи светкавично президентът е да върне тези пари.

Водещ: Господин Костов ...

Иван Костов: Вместо това той не осъзнава този морален проблем. Той отива към конфронтация. Той казва някакви неща, които ние трудно разбираме. Примерно, казва, че ДАНС ще проверява изводите на ОЛАФ, нещо, което няма как да стане. Може би не се е изказал правилно, може би той не разбира, че ОЛАФ е орган, който стои над Европейската комисия, който може да проверява самата европейска комисия и орган, който не дължи никакви обяснения на българския президент, никакви опровержения. Това беше казано още вчера.

Водещ: Вие самият ...

Иван Костов: Така ...

Водещ: Вие самият за всички ваши дарители ли отговаряте? Още повече. че ...

Иван Костов: Вие си спомняте, че когато към Фондация „Демокрация” беше отправен нелогичен упрек, че е получила дарение от Майкъл Чорни, управителният съвет на фондацията заяви, ако се докаже в кипърския съд, че тази фирма е на Майкъл Чорни, дарението ще бъде върнато. Кипърският съд доказа, че тази фирма не е на Майкъл Чорни и разбира се задължението на фондацията отпадна.

Водещ: Имах предвид включително това, че тези президентски дарители са получили апетитни хапки от българската промишленост точно по вашето управление.

Иван Костов: Вижте, това е доста глуповато като обяснение, защото при една масова приватизация, когато се продава толкова много неща, която има около 3500 предприятия, които са продадени за четири години, много от тях, намиращи се в тежко състояние, най-различни хора са ги придобили и тука никакви връзки не могат да бъдат проследявани и никаква такава аналогия не може да бъде търсена. Говорим за днешното управление, говорим, че това днешно управление лишава българските граждани и фирми от европейските пари и че е обвинено, че поддържа връзки с престъпни мрежи и организирана престъпност, за това говорим в последна сметка. Никой не е твърдял такова нещо в миналото. Никога не е твърдяно това нещо. Ето, докладът на ОЛАФ проверява страната от 1999 година насам за фонд ФАР, за европейския фонд ФАР и за ИСПА. Няма никакви нарушения в тези години 1999 – 2001 година.

Водещ: Аз не правя никакви обяснения, просто задавам въпроси и следващият също е много конкретен. Ако вотът на недоверие не свали правителството, ще излезете ли от парламента, както ви призовават от ГЕРБ и „Атака”?

Иван Костов: Значи, първо нека господин Бойко Борисов да гледа кметуването в София, защото той има там проблеми, ако съдим по нещата, които са започнали да хвърлят хората по него, изглежда не всички са доволни от работата, която върши. Така че нека той да бъде по-концентриран в тази работа, където се иска много повече усилия. Що се отнася до натиска на опозицията срещу управляващите по повод на тези доклади, той трябва да стигне до край, ако питате моето лично мнение, но трябва да бъде направено заедно, трябва да бъде направено със сериозни мотиви, трябва да бъде обяснено пред хората, защото иначе много лесно се получава така, че на опозицията й се затваря устата, единствената възможност да говори на хората и на практика се върши работа на самите управляващи.

Водещ: Какво ...

Иван Костов: Трябва да можем да стигнем и до край, но трябва да го направим наистина по най-разумния и смислен и обяснен по убедителен начин пред хората.

Водещ: До край да стигнете какво означава, да стоите до край в парламента?

Иван Костов: Включително да напуснем парламента. Би трябвало да можем да стигнем и до там, разбира се, защото положението е абсолютно нетърпимо. Това положение, в което ние сме вкарани, ако няма реакция, ако действително всички управляващи кажат, че няма доказателства. Това не са доказателства. Примерно, ОЛАФ трябва да даде доказателства. Ако не даде, той трябва да се извини едва ли не. Трябва да знаете следното, тези факти, които ОЛАФ изнася, първо те са произведение в България. В България има комисия, която работи за ОЛАФ и която е българският ОЛАФ, където са български заместник-министри, където са шефове на български специални служби и по този начин не може тази информация да бъде поставена под съмнение, както направи БНТ вчера, даде десетки минути на Людмил Стойков да се оправдава и сутринта и вечерта в новините, нещо, което в никоя европейска страна няма да се случи, защото на базата на тези доклади са направени изводи от Европейската комисия. Европейската комисия е решила да спре европейски пари за България.

Водещ: Господин Костов ...

Иван Костов: Разбирате ли, това е станало.

Водещ: ... да не сте гледали някоя друга телевизия?

Иван Костов: Имат и доказателства.

Водещ: Да не сте гледали някоя друга телевизия с господин Стойков, защото моето впечатление беше, че той беше по абсолютно всички телевизии, а най-малко беше в БНТ? Но да не сте объркали ...

Иван Костов: Толкова по-зле. Ако е бил по всички, значи можете да си представите колко основания имам да говоря по този начин.

Водещ: Само секунда, че се усмихва срещу мен Илияна Йотова. Нетърпимо е положението, това ще го отречете ли, госпожо Йотова?

Илияна Йотова: Аз не на това се засмях, господин Василев.

Водещ: А на какво?

Илияна Йотова: От къде да започна, толкова много лъжи, емоции и манипулации чух последните шест минути, че ако трябва да направя един разбор, сигурно няма да ми стигне цялото ваше предаване. Но бих искала аз да отговоря на въпроса, който зададохте на господин Костов. Той така и не ви отговори, защо стреля на два фронта. Първо, той не стреля на два фронта. От както е започнала цялата тази атака на така наречената опозиция и особено на ДСБ, аз си направих днес труда да видя колко време той говори действително по проблемите на фондовете, по проблемите на доклада, по проблемите, ако щете дори и на управлението на същото това правителство, срещу което той се изказва многократно, включително и днес в парламента и колко време е говорил срещу президента. Съотношението по груби сметки е 3:1. Това за мен е абсолютното доказателство, че прицелът на тази атака е може би един от най-авторитетните хора в българската левица, президентът на страната Георги Първанов и това си има чисто политически и популистични цели. От там нататък, всякакви неща, които ми говори господин Костов за мен нямат абсолютно никакво значение, слава богу и за една голяма част от българското население. И ще ви каза защо. Знаете ли каква е драмата на някои български политици? Драмата е, че когато започнат да говорят по едни проблеми, дори тогава, когато са прави и имат известни основания, хората или превключват канала или си намират други занимания, само за секунда, или възприемат това, което им се казва точно на 180 градуса. Да се говори точно за морално предизвикателство към господин Първанов точно от господин Костов, оставям въпроса риторичен. Но, имаше нещо много сериозно. Господин Василев, аз слушах много внимателно господин Костов, сега ще ми дадете думата да кажа какво мисля по това, което току що чух. Има нещо, което е много по-сериозно от всичко това, което е казано до тук и това, което чух от господин Костов. Това е безумната спекулация, която се прави с изявлението на президента и доклада на ОЛАФ. Не ДАНС ще проверява ОЛАФ, както се опитват от няколко дни да четат това изказване като бяло евангелие някои опозиционни лидери. Става въпрос за това, че има сигнали на ОЛАФ вътре в този доклад, които са работа вече на ДАНС, на българските служби, на българските съдебни органи и прокуратурата, да си свършат работата, а не, ние не сме в опозицията, в която можем да оспорваме какво е казал ...

Водещ: Аз имам въпроси към вас, но искам господин Костов да отговори, за да бъдем коректни.

Иван Костов: Аз се боя, че дойде времето, в което ще изключват телевизора и няма да гледат точни такива думи като тези, които говори госпожа Йотова, нейната партия, нейният президент и нейното правителство. Времето дойде, госпожо Йотова. Не знам дали го разбирате, но няма как да не дойде това време. А на господин Бойко Василев ще отговоря така по отношение на двата фронта. Всъщност фронтът е един. Ние сме срещу мафията, която управлява страната. Това е един фронт.

Водещ: Господин Костов, само да ви попитам, смятате ли, че точно в момента, когато има икономическа криза в света, българите чакат точно вот и вътрешна битка?

Иван Костов: Защо свързахте икономическата криза, по – точно ценовия скок на петрола и на храните с икономическа криза в света е много силно да се каже. Няма такова явление. Даже няма криза в поразените от ипотечните проблеми икономика на САЩ. Не мога да разбера тази логика. При нас са се случили недопустими неща. Има убийствен доклад на ЕК. Има директни обвинения, има лишаване на българската държава от възможност да управлява парите, които й бяха предоставени. Има регрес, връщане назад, отнемане на право на български агенции да се разплащат с Европейски пари. На това трябва да има отговор. И това не е въпрос вече да говорим за лъжи, да говорим за каквито и да е взаимни обвинения, защото ползата за българските граждани от Европейското членство се превръща огромна загуба. Най – лошото е, че българите започват да се делят на две. Едни, които считат, че ЕС наказва българските управляващи заради връзките с организираната престъпност както пише самата ЕК и други, които считат, че ЕС наказва България просто защото не я обича. Вероятно има много такива хора. Президента си говори с тях. Той каза, че някои от Брюксел е заинтересован да създаде такова лошо отношение към България. Нещо, което започва да разцепва българите и тази, втората част от българите се превръща в евроскептици. Това е изключително зле за българската нация, за предизвикателствата, която тя има пред себе си. Как може едни хора, които са разединени по такива ключови въпроси да вървят напред. Да изграждат просперитет.

Водещ: Аз ви благодаря засега, но ще ви помоля да останете в студиото, защото може пък и вие да имате реплика към това, което казва г-жа Йотова.

Иван Костов: Няма да имам никаква реплика към г-жа Йотова.
...

Целият текст на записания разговор е публикуван от агенция ФОКУС, под заглавие:
Държавата ни е в опасно положение и националната сигурност е засегната, смята Иван Костов

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

ДО Г-Н АНДРЕЙ ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет приложено Ви предоставяме за разглеждане на заседание на СОС доклад относно:

“Поетапно премахване на “Селище на строителя” (бивши Виетнамски общежития) - р-н Красна поляна и решаване на жилищния проблем на законно настанените в него социално слаби семейства”

Към доклада са приложени:

• проект за решение;
• протокол от проведена среща на 09.04.2008 г.
• писмо на кмета на района г-н Чакъров до СОС;
• писмо до СО от инж. В. Караиванов – бивш кмет на р-н “Красна поляна”
• подписка на граждани от район “Красна поляна”.

Вносители:

В. Лилков А. Джамбазки Ст. Иванов Хр. Ангеличин

До Столичен общински съвет

Д О К Л А Д

от Вили Лилков, Ангел Джамбазки, Стефан Иванов и Христо Ангеличин, общински съветници в Столичен общински съвет

Относно: “Поетапно премахване на “Селище на строителя” (бивши Виетнамски общежития) - р-н Красна поляна и решаване на жилищния проблем на настанените в него социално слаби семейства”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

На територията на район „Красна поляна” се намира „Селище на строителя” (бивши Виетнамски общежития), състоящо се от 12 двуетажни сгради. Същите са построени през 1984 г. от леки обемни клетки, метална конструкция, с ограждащи стени тип „сандвич” от етернит и стиропор. След прехвърляне през 1992 г. на стопанисването им от „Софстрой” на Столична община, тъй като те не са били годни за обитаване, са изготвени проекти за рехабилитация и реконструкция на десет блока. След реализиране на проекта са обособени общо 360 жилища, които са разпределени между всички столични райони за временно настаняване на социално слаби семейства. Останалите два блока са „Дом за временно настаняване на бездомни хора” и общежитие на общинска фирма „ЕГИДА” – хотел.

В момента районът на общежитията е класическо гето, в което живеят около 3 500 души от цялата страна, половината от които са там без правни основания. Изцяло са разграбени и унищожени сградите на стола и ресторанта, както и спортния салон, изградени да обслужват общежитията. В тежко състояние е и се руши бившата Стоматологична поликлиника. В много блокове липсват стъклата на стълбища и коридори. Водопроводните инсталации замръзват при всяко застудяване и голяма част от жилищата остават без вода. Парното отопление и топлата вода са спрени поради неплатени сметки. Периодично „Столично Електроразпределение” прекъсва електрозахранването за неиздължени сметки. Електроинсталациите не са оразмерени да поемат натоварването, а някои от живущите са пробили стените, за да се отопляват с печки на твърдо гориво, което води до опасност от пожари. За това има депозирано сигнално писмо в района на СДВР – ІІІ РС „ПАБ” с описание на честите намеси на Противопожарната служба при инциденти в селището. Липсват противопожарни хидратанти в района, което особено затруднява евентуалните бързи и ефикасни действия на огнеборците. При дъжд жилищата се наводняват от лоша хидроизолация и фуги по стените. На един от блоковете е корозирала и пропаднала покривната конструкция. В претъпканите апартаменти живеят много болни, деца и възрастни, както и инвалиди. Комисия, назначена от кмета на Столична община по чл.196, ал. 2 от ЗУТ освидетелства жилищните блокове в „Селище на строителя”, като потенциално опасни за обитаване.

През последните години рязко се засилиха престъпленията и кражбите от цигани в съседния жилищен комплекс „Красна поляна”. Тормозът над живеещите там граждани е ежедневен – разбиват се мазета, влиза се в апартаментите, градинките са съсипани, колите са обект на кражби, гръмката музика и виковете през нощта не спират. Вечер е опасно преминаването през комплекса. В момента районът (заедно с кв. Факултета) се обслужва от 4 районни инспектора и 2 оперативни работника, което е недостатъчно. Липсва постоянен полицейски пост в гетото, както и полицейски участък в кв. Факултета, което е задължително предвид масовото присъствие на криминален контингент там. Необходимо е обединение на СОС, СО и МВР за решаване на тежкия проблем.

Районната администрация е сезирала многократно през годините Столична община за натрупващите се проблеми, но никаква сериозна реакция не е последвала. Общината не е в състояние да извършва ремонти и да подържа нормалната експлоатация на жилищните сгради, освен това същите изобщо не се стопанисват от живущите в тях, напротив вандалски се унищожават от определени техни обитатели.

Изградените блокове нямат постоянен градоустройствен статут По градоустройствен план мястото (около 20 дка) е отредено за комплексно жилищно строителство с максимална етажност до 5 ет. и плътност на застрояване 40%.

На 09.04.2008 г. в район „Красна поляна” се проведе среща кмета на район Красна поляна г-н Чакъров и ръководството на районната администрация с общински съветници от СОС, с г-н Трайчо Янков – началник на ІІІ РПУ, с г-н Стефан Стефанов – началник сектор ПООРП в ІІІ РПУ и с г-н Тодор Тодоров – началник на ІІІ РС „ПАБ” във връзка с описаните по-горе проблеми. Получена е подписка от граждани, срещу продължаващото настаняване на циганите в района и невъзможното им съжителство с българите в околността на гетото, депозирана и в Столична община. Участниците в срещата направиха оглед на „Селището на строителя”, след който всички изложени по-горе констатации бяха потвърдени.

Във връзка с това предлагаме СОС да вземе

Решение

Постоянната комисия по демографска политика и превенция на социални рискове да разработи план за поетапно премахване на бившите Виетнамски общежития и за решаване на жилищния проблем на законно настанените в него социално слаби семейства, като в двумесечен срок внесе в СОС мотивиран доклад с разчет на необходимите финансови средства за изпълнение на решението.

Приложение:

• проект за решение;
• протокол от проведена среща на 09.04.2008 г.
• писмо на кмета на района г-н Чакъров до СОС;
• писмо до СО от инж. В. Караиванов – бивш кмет на р-н “Красна поляна”
• подписка на граждани от район “Красна поляна”.

Вносители:

В. Лилков А. Джамбазки Ст. Иванов Хр. Ангеличин

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Ничего принципиально нового, но содержит интересные моменты. Выделяются типовые сценарии атак, рассматриваются приемы достижения целей, есть различные статистические данные, примеры phishing-сообщений и рекомендации по организации защиты.

Вот ссылка на сам доклад: Phishing_By_ArturK.

Жертвите на комунизма във всички засегнати държави са 105 милиона, без първите жертви на Мао от порядъка на няколко милиона - в началните години на възхода на кървавия баща на азиатския комунизъм. Тъй като става дума за нерегистрирани китайски селяни, загинали в националната война, дълги години никой не е въвеждал в статистиките за Мао относителния им брой.

Аналог на липсващите регистри в Китай има четвърт век по-рано също в Азия, но в руската й част. Само броят на руските граждани, изчезнали безследно и нерегистрирани със смъртни актове в първите две десетилетия след преврата на болшевиките - по време на най-интензивното болшевизиране при Ленин и Дзержински, и при Сталин (без годините на Голямата чистка на Бащата на СССР) - са от порядъка на десетки милиони. Актуалните жертви в трудовите лагери в Китай и тези в Северна Корея от последните 15 години не влизат в статистиките. Те тепърва ще бъдат предмет на нови изследвания.

След дълги международни дебати и съпротива на леви политически, научни и обществени сили,

след изтичане годността на дипломатичното мълчание на западните демокрации по въпроса, предвид връзките и обвързаността им с Русия и Китай, най-сетне той е факт - Денят на жертвите на комунизма.

12 юни бе обявен за първия мемориален Ден на жертвите на комунизма. Не от ООН. Не в Европа, където най-много страни са потърпевши. И не от държавите, засегнати от режимите на комунизма. А в САЩ, в столицата Вашингтон, по инициатива на една фондация, започнала съществуването си твърде скромно. Сред чиито членове и спонсори са журналисти, историци, университетски преподаватели и близки на жертви - емигранти, техни деца и внуци.

Тя започва инициативата си за мемориален Ден на жертвите на комунизма със скромното име „В почит и дълг към жертвите на комунизма”. За две години и половина с различни акции сред американската общественост са събрани над 650 000 долара, с които да се организира първото възпоменание на жетвите на терора на комунистическите режими и да се положат основите за издигане на мемориален комплекс.

Само 30 месеца след първата среща на инициативния комитет

или 90 години след Октомврийската революция, една година преди честването на 190-я рожден ден на Карл Маркс и 18 месеца след като бе приета Резолюцията на ПАСЕ за осъждане на комунизма, във Вашингтон на 12 юни 2007 бе честван възпоменателният Ден на жертвите на комунизма.

Почитта си изразиха няколко десетки хиляди граждани, между които членовете на Американския конгрес и редица американски и международни правозащитни и хуманитарни организации и фондации, сред присъстващите са и представители на съюзи на репресирани и техни близки от бившите комунистически страни. На този ден от днес се връчва и специален Медал на свободата за специални заслуги към човечеството, за изследване терора на комунизма и възпоменание на жертвите.

За жертвите на комунизма се спори от и във всички възможни политически посоки. Аргументира се горещо или се мълчи срамно.

Аналогично на един друг обект, изложен на колкото интензивни, толкова и мъчителни за разбиране от средностатистическия гражданин на Запад дискусии. Обект, изложен на разнообразни академични и публицистични форми на исторически релативизъм - жертвите на Холокост.

Мъчениците на комунистическия терор тепърва ще бъдат още по-голям камък за препъване - и предмет на разнообразни опити за релативиране. Релативирането на геноциди винаги представлява занимание от особено естество за определени групи историци и обществени групи. И ако за етноцидните престъпления или за ксенофобията на крайнодясното се създадоха и доразвиват механизми за овладяване и относителен правен и социален контрол, то за крайнолявото няма намерени дори начални такива.

За жертвите на комунизма тепърва ще се систематизират наличните (и значителни по задълбоченост и мащаб) изследвания и свидетелства. Глобалният демоцид, извършен от комунистическите държави и репресивните им апарати, с всички специфични за системите форми на масови убийства и репресии – т.е. със специфичните политициди, геноциди, икономициди, етноциди и религиоциди – ще бъде тепърва обществено артикулиран така, както заслужава. От перспективата на жертвата. Което не означава, че мотивите за търсенето и представянето на тази перспектива ще бъдат винаги благородни от страна на изследователите и политиците. То не е подобно винаги и към жертвите на Холокост.

Некатегоризирани със студената прецизност на гестаповеца в Холокоста,жертвите на комунизма са преди всичко квоти - отчетени числа избити „врагове”, които главоломно се отчитат или се крият – в зависимост от партийната и лична диктаторска линия. Безименни са милиони или никога не произнесени по-късно остават имената им. В най-добрите случаи за изследователя идват на помощ водените (ако са налични или са били завеждани) данни от статистики; или документите (ако са неунищожени) за самоличност – вкл. актове за раждане, бракосъчетание, т.н.

За документираните официално родени в предкомунистическите периоди или по време на „тихите фази” на комунизма, когато за известен период няма активни репресии и масови убийства, само в СССР, например, липсват за десетки милиони души смъртни актове и регистри. Гробовете на тези страдалци са анонимни и пръснати по територията на комунистическия конгломерат – обикновено са избивани примитивно и бързо, тъй като квотата задължава. Ямите, погълнали телата на тези мъченици, са из цяла Русия. Из Китай и Камбоджа. Из България.

Усещането да се разхождаш из Родината си със съзнанието, че ходиш върху нечий масов гроб,

е толкова болезнено и силно, колкото усещането, че ходиш между мъртъвци, когато се сблъскваш с хладната пренебрежителност към историческата истина за онази кошмарна действителност, от която не ни делят дори две десетилетия.

Тук може да се постави резонно въпросът: „А как да говорим за комунизма, за извършителите, за жертвите?” Едва ли има един единствен отговор на въпроса „Как?” Но има един единствен отговор на първоначалния, основоположния за всички други въпрос, предхождащ всички опити за интерпретация, субективни, задоволителни или фатални. „Трябва ли да говорим?” е алфата при артикулирането на дебата. „Непременно.” е единственият отговор - и едва след него идват всички други резонни, започвайки със съществения: „Как?”. И с него – „А кой да говори?”

Да се даде думата на жертвите и близките им, не само никога не е късно. А никога няма да бъде достатъчно.

Колкото и цинично да звучи, точно в това виждат смисъл съвременните изследователи. Съвсем калкулирано се разглежда доколко и при какви условия ще има смисъл от един широк научен, публицистичен и обществен дебат. Науката - в този контекст и историческата - отдавна е изгубила своята девственост. От момента на професионализирането си. Една тема, един процес се разглеждат само дотолкова и тогава, когато се открият като изключителни, интересни или забравени, т.е. с добър потенциал за възбуждане на внимание към предмета на изследване и към изследователския кръг учени и средите, с които тези са обвързани или към които искат да възбудят публично внимание.

И едва след това (или паралелно, в най-добрия случай) – като теми, ценни за обществото в идеален контекст. При това само толкова, колкото налага (или изисква) необходимостта от обществен интерес за целта на историка и академичната му група. За целта на академичната и изследователска прослойка, и научните тенденции и моди, с които е обвързана тази. С цялата субективност на съответните, с вътрешните им конфликти, със зависимостите им от политически сегменти и лобита в науката и околния й свят, с които е свързана последната.

В този контекст – цинизмът в коментарите на изследователите на диктатурите на комунизма е неминуем,

когато четем актуалните академични бюлетини за „възникване на интензивен изследователски интерес към тоталитарния комунизъм и жертвите му”. Науката е динамична система, а историята е най-динамичната и комплексна от всички дисциплини. След изчерпването на редица теми, идва ред на тази за комунизма. Изследователи и общественици, работили скромно и задълбочено (на езика на идеалиста) десетилетия върху репресиите и демоцидните специфики на комунистическите режими, биват преоткривани или най-сетне оценени (казано отново на езика на идеалиста). Но този цинизъм е в реда на нещата за научния свят– нека сме благодарни, че след като редица други теми са за момента достатъчно експлоатирани, най-сетне тази е на дневен ред - и ще бъде оставена или поставяна на дневен ред отново и отново. А идеалистите – в науката и обществото – са така или иначе единици и екземпляри на изчезване, които биват преоткривани по необходимост от една или друга изследователска прослойка. Да сме благодарни и за тях.

За близките на жертвите е различно и сложно – те стоят и ще стоят винаги извън всяко научно и обществено статукво или тенденции на интерпретиране на комунизма.

Те имат свой собствен свят, всяко поколение наследници на репресираните се учи и ще се учи да се справя само (и нерядко самотно) с личната си трагедия, със социалната и политическа реалност, в която ще живее колкото свой собствен живот, толкова онзи на миналото - от разказите на оцелели близки и очевидци или още по-тежко, ако е лично съпреживяно. Милионите преки жертви на комунизма водят след себе си като следствие многократно повече жертви на системата – близките, съпреживелите, недоживели и неизпитали морална и юридическа справедливост. Те не влизат в никоя статистика.

Хладнокръвно, изследователи третират първите години на всеки червен диктатор,

започвайки с Ленин, Сталин, Мао - и неподминавайки България след 1944 г. - като „учебни години”. Каузалността при дефинирането на понятието е ясна - революцията се учи в движение, така се еманципират диктаторите й - чрез кръвта на милиони невинни жертви – това разкриват вътрешните процеси на всеки режим - в идеологията, която се развива и в структурите на репресивен апарат и йерархия.

Дистанцията помага на бъдещите поколения за по-систематичен и обхватен, по-пълен поглед към миналото – това е широкото, тривиално мнение, аргументирано за първи път между другото от ревизионист на Холокоста. Дистанцията ни задължава тогава именно за целта на нееднозначните отговори да дадем думата на все още живи жертви и техните близки. И на извършителите.

Нека им дадем думата, нека зададем въпросите си на тях и близките им. Нека отговорите им да провокират нови въпроси, които да им задаваме отново. И да изискваме отговори. Отново.

Те, които моделираха историята ни, строителите на комунизма, репресорите, масовите убийци – имат правото да споделят днес от дистанция и пред очите на сега двадесет- и тридесетгодишните кое ги мотивираше на същата възраст да избиват своите тогава двадесет и тридесетгодишни връстници.

Те имат право да дадат своя отговор на на въпроса, кое прави от един млад юрист и космополит убеден марксист и масов убиец, а от един писател - доносник на своя събрат по перо? От един баща на дете - отце- и детеубиец? Кое дава моралното удовлетворение на младия убиец на престари свещеници и пенсионирани учители, кметове и полицаи днес да се радва на тихи старини и да се усмихва на значката на съседското дете с образа на Че?

Кой е моралът, който дава право в Правец да стои новопостроен паметник на диктатора Тодор Живков, а Димитровград да носи все още името на първия български комунистически масов убиец Георги Димитров? Или паметниците на армията на СССР, окупирала с близо 300 000 свои войници Родината ни да стоят издигнати, демонстрирайки сакралност и устойчивост, на която не се радва нито един от повече от скромните паметници на Левски, Ботев, Стамболов и малките мемориални плочи на близо 250 000 жертви на комунистическата диктатура? Нека имат възможност отговорят. Затова нека питаме.

Инна Кьосева

Борислава Руменова

Доклад по физика и астрономия (както се вижда основно астрономия) ;) за планетите- гиганти, обща информация, сравнителни характеристики, плътност, маса, температура, химически строеж, атмосфера и спътници

линкове към снимките в естествен размер:

http://img20.imageshack.us/img20/8931/11qr4.gif

http://img216.imageshack.us/img216/4992/49244022ta6.jpg

http://img143.imageshack.us/img143/7548/98721105ok8.jpg

http://img255.imageshack.us/img255/7664/53257360eh4.jpg

http://img509.imageshack.us/img509/5829/50435021ii9.jpg

http://img255.imageshack.us/img255/5818/21745945yl2.jpg

П.П.Има няколко изядени букви в бързането :)

Если на русском, то читайте в блоге Сережи Борзова. Оттуда я и взял эти ссылки.

относно приемане на Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества.

Докл. Вили Лилков

Решение № 789 по точка 3

С Наредбата се регламентират отношенията, свързани с упражняване правата на собственик на Столична община върху търговските дружества и се създават условия за повишаване на икономическата им ефективност. Наредбата дава конкретна правна регламентация на образуването, преобразуването и прекратяването на еднолични търговски дружества с общинско имущество и на образуването на търговски дружества с общинско участие в капитала; ясно са представени съставът и правомощията на органите на едноличните търговски дружества с общинско имущество, както и задълженията на представителите на Столична община в търговските дружества.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно поставяне на бронзов барелеф на Луи Айер на сграда, находяща се на едноименната улица в район „Триадица, кв. Гоце Делчев.

Докл. Вили Лилков

Решение № 613 по точка

Доклад до СОС за поставяне на бронзов барелеф на Луи Айер съвместно с Мати Болгария и нейния председател г-н П. Константинов на едноименната улица в кв. Гоце Делчев - район Триадица. Луи Айер е един от достойните швейцарски учители в България, основател на Юнашкото движение, командир на Юнашката дружина, участвала във войните в началото на 20-ти в., който загива за България на 2.09.1916 г., като офицер-доброволец в битка при Дойран. През 2006 г. се навършват 90 г. от неговата гибел.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно създаване на комисия за преглед на имотите, включени в капитала или предоставени за управление на търговските дружества на СО, които са обявени за приватизация.

Докл. Вили Лилков

Решение № 519 по точка 7

Решението на СОС по предложения доклад е да се създаде комисия от общински съветници и представители на администрацията на Столична община, която да извърши преглед и да направи мотивирано предложение пред Столичния общински съвет за имотите, които следва да бъдат извадени от капитала на търговските дружества на Столична община, които са обявени за приватизация и да бъдат предоставени на Столична община с оглед осъществяване на бъдещата й политика в различни области.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно спортните бази и съоръжения на територията на СО.

Докл. Вили Лилков

Решение № 518 по точка 6

С решението на СОС се възлага на Кмета на Столична община: да предостави на СОС списъци на спортните имоти и съоръжения общинска собственост; на незастроените общински имоти, отредени за спорт и спортно строителство и на тези, които са включени в капитала или са предоставени за управление на търговските дружества с общинско участие в капитала.На Кмета се възлга още да предприеме необходимите действия за разработване на публичен регистър на спортните обекти и съоръжения на територията на Столична община – общинска собственост и да внесе за обсъждане и приемане от Столичния общински съвет проект на Наредба за условията за реда за придобиване, управление и разпореждане със спортни имоти и съоръжения на територията на СО.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно приемане на Стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Столична община за периода 2006-2010 г.

Докл. Стефан Ботев, Вили Лилков

Решение № 517 по точка 5

Стратегията за развитие на спорта в столицата за периода 2006 – 2010 г. е основен документ, който анализира състоянието на системата на физическото възпитание и спорта в София и създава рамката за нейното развитие и усъвършенстване Тя е съобразена с традициите на спорта в столицата, с новите социално-икономически условия и с тенденциите за развитие на спорта в европейските страни. Стратегията отговаря на изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта и е в съответсвие с Националната стратегия и Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта в България.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно възлагане на кмета на СО да предложи за приемане от СОС ново градоустройствено решение за част от Зона Б-2-3, м. „Център”, включваща „Женския пазар” в столицата.

Докл. Вили Лилков, Иван Николов, Борислав Борисов, Радослав Кацаров, Орлин Иванов, Борислав Богданов

Решение № 194 по точка 33

Женският пазар е придобил отчайващо отблъскващ облик - стотици незаконни сергии, непрекъснати измами на гражданите, продукцията се съхранява по мазетата на околните сгради, полицията не се справя с джебчиите, шумът тормози живеещите там от сутрин до късна вечер. Емблематичните сгради на църквата “Св. Кирил и Методий” и на едноименното училище са обсадени от търговци, които продават дори на земята своите стоки, малките улици около пазара са блокирани от техните коли, множество колички сноват целодневно по улиците “Кирил и Методий”, “Княз Борис”, “Симеон” и др., създавайки проблеми на транспорта. Търговията на магазините в сградите е под непрекъснатия натиск на разположените в пълен хаос пред тях сергии. Унищожени са напълно зелените площи и чешмите в тази зона, булевардът носещ името на Стефан Стамболов е мръсна и неподредена улица.

С решението се възлага на Кмета на София да организира конкурс за преустройство на тази зона и тя да се превърне в пешеходна зона, а в участъка му от ул. “Кирил и Методий” до бул. “Сливница” да се разположи пазар за зеленчукови и промишлени стоки. При реализиране на подобно решение тази зона ще получи по-модерни перспективи за развитие, в нея естествено ще се откроят архитектурните особености на старите софийски сгради, мястото ще добие истински градски вид и ще стане по-привлекателно.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно преименуване на улици с дублирани имена в гр. София.

Докл. Вили Лилков

Решение № 64 по точка 32

След направена проверка в Географската информационна система се установи, че в различни квартали на града (без селата в Столична община) съществуват 558 улици с дублирани имена, от които 386 улици са с дублирани цифрови и 172 улици са с дублирани обикновени имена. С решението се възлага на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания на СОС да извърши цялостен преглед на улиците с дублирани имена и съгласно методиката на СОС за преименуване на обекти от местно значение да предложи на СОС списък на улиците, за които се налага да бъде извършено преименуване.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

относно задължаване на съветите на директорите на общинските еднолични дружества да внесат в СОС информация относно: годишните финансови отчети за 2004 г. на смесените търговски дружества с тяхно участие; разпределението н балансовата печалба по годишните финансови отчети за 2004 г. на смесените дружества с общинско участие и отчисляване на дължимия дивидент.

Докл. Вили Лилков

Решение № 645 по точка 21

С решението за първи път се прави опит дейността на смесените търговски дружества с общинско участие и финансовите резултати от нея да станат известни на СОС и да бъдат публично оповестени. Години наред СОС не разполага с информация за тази дейност, а тези дружества не отчисляват почти никакъв дивидент за Столична община, което дава абсолютн