19891106-20060721
Федоров Fedorov
Евгений Evgueni
Юрьевич Iourevitch

20060721-
Дебакер Debacker
Евгений Evgueni
Люкович Lioukovitch

Вот так!!!

 

 

Франция е една от големите държави в Европа, една от най - посещаваните в целия свят. Притежава всички екстри, които човек може да пожелае да види по време на своята вакнция: невероятен град като Париж, страхотни плажове, повече културни паметници от всяка друга държава, прекрасна природа, забележителен планински пейзаж, вкусна храна, страхотно вино и хора, които се наслаждават на живота.

Париж – градът на светлините. Париж е без съмнение най - посещавания и най - прекрасния град на планетата.

Градът се намира в меандър на река Сена, която го разделя на две части, Rive Droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive Gauche (ляв бряг) на юг. Париж също е прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности. Париж се обслужва от две големи летища: Орли (Orly), южно от града и международното летище „Шарл де Гол“ на север, в Роаси (Charles De Gaulle, Roissy).

Най-голямото съкровище на Франция е долината Loire с много невероятни замъци и кули.

Алпите са подходящи за ски през зимата и пешаходен туризъм през лятото. Годишно страната се посещава от на 60 млн. туристи.

Франция притежава забележителности, които могат да бъдат видяни при едно пътуване.

Паркът Buttes Chaumont : Париж е дестинация номер едно, но малцина са тези, които отиват там заради природата. Градът притежава водопад, който е почти толкова висок колкото е Ниагарския водопад. Именно в парка Buttes Chaumont туристите могат да се насладят на този водопад. Това е една невероятна промяна от паметниците и музеите и безкрайното пазаруване по улиците на Париж.

Самият парк в миналото е бил отхвърляно бунище и е имал много лоша репутация. През 19век е бил трансформиран от Наполеон във фантастичен парк, много наподобяващ Дисниленд. Централно място в парка е резервирано за езерото, в което се намира високата 50 метра планина. На върха на тази планина е построена сграда, от която се виждат невероятни гледки към Париж. Има два моста, които свързват островчето с останала част на парка.Островчето е богато на пещери , в които човек може да се разходи или да се изкачи. Те са безопасни и са покрити с парапети за да не се допускат инциденти. 

  Place de la Concorde : Най-големият площад в Париж, който има неприятен фон. В черните дни на Френската Революция на това място са се слагали гюлотините за да се обезглавяват опонентите на Революцията. Луис 16, Мария-Антоанета, Дантон, Робеспиер и 2800 други, които са били убити между 1793 и 1975г

Новото име на Place de la Concorde е било установено в края на трудните и проблемни години с идеята за по-добро бъдеще. Днес е прекрасно място, чудесен пример за Френската градска архитектура. Площадът се намира между градините Tuileries и Champs Elysees. Централно място на площада  е запазено за Обеликс от Луксор. Високият 22 метра Обеликс е бил подарък от Мохамед Али, крал на Египет на своето копие Луис Филип. Във всеки ъгъл на площада може да се види статуя на голям Френски град : Лил, Стразбург, Лион, Марсилия, Бордо, Нант, Брест и Роуен.

Arc de Triomphe - Триумфалната Арка е една от най-известните забележителности в Париж. Издигната в чест на мъж и жена загинали по време на битките в Парижката Революция. Конструкцията на арката е поръчана от Наполеон 1. Арката е била построена от Percier и Fontaine между 1806 и 1808г. Доста се приближава до модела на Arc of Constantine в Рим. Многобройни статуи са издълбани в арката като най-известната е „Отпътуването на доброволците (Departure of the Volunteers)” като изображението представлява тръгването на доброволците след Френската Революция. Под Арката се намира гроба на неизвестните войници от Първата Световна война. Там гори първият вечен огън в Европа в тяхна чест.

Eiffel Tower – Айфеловата кула е била построена през 1889г за Световното изложение в чест на стогодишнината от Френската Революция. Архитектът, който отговарял за строежа Густав Айфел (Gustave Eiffel) е известен и с това, че е проектирал металната структура на Статуята на Свободата в Ню Йорк. Кулата е висока 300м. Друг вълнуващ факт е, че тази кула е най-посещаваната забележителност в целия свят. През 1998г е била посетена от 6 милиона туристи.

Notre Dame Cathedral – първият камък е поставен през 1163г, а самата катедрала е била звършена 170 години след това. Катедралата е невероятен пример за готическия тип архитектура. След изкачването си на върха на катедралата човек може да се наслади на невероятните гледки на Париж, а също така може да разгледа и всички скулптури по самата катедрала. Както и да е Нотр Дам не е единственото място в града, което представлява интерес.

Само няколко крачки встрани се вижда друга Готическа забележителност - La Sainte Chapelle, която е построена през 1248г от Луис 9. Малко след La Sainte Chapelle се намира Conciergerie, Готически дворец, който по-късно е превърнат в затвор. По време на Революцията в него са живели около 4000 затворници, включително Мария Антоанета.

Не секрет, что Франция - одна из самых забастовочных стран в Европе. Всякий раз приезжая в эту страну можно столкнуться с тем, что кто-то бастует. И очень хорошо, если это учителя или врачи, гораздо хуже, если это работники транспортного сектора. Все это приводит к значительным неудобствам не только для местных жителей, но и для туристов.

В журнале "Эксперт" появилась статья о масштабах последней забастовки во Франции.

Внимание! Блог переехал, все новые статьи читайте на www.migrantbird.ru

Целый месяц с 1 ноября по 31 ноября 2007 года распродажа билетов по 999 рублей, без учета сборов.

Тотальное снижение тарифов по всем направлениям стало возможным в связи с открытием нового авиа пути в Европу из российских городов и обратно: не через перегруженную и очень дорогую Москву, а через современный и свободный от пробок (авиационных, в том числе) калининградский аэропорт "Храброво", имеющий статус «международного».

Билеты продаются на рейсы с 1.11.2007 по 20.12.2007 года во все города полетов, а их к слову ни мало.

Стоит отметить, что авиакомпания, в сентябре отметившая 5-летие, очень динамично развивается, предлагая удобные авиарейсы из крупных российских городов со стыковкой в Калиниграде. Например, с 28 октября 2007 года открывается продажа на рейс по маршруту Калининград - Париж - Калининград. Рейсы из Калининграда в столицу Франции будут выполняться c 10 декабря ежедневно.
Расписание разработано таким образом, чтобы минимизировать суммарное время в пути: так, пассажиры из Москвы, Санкт-Петербурга, Омска, Самары, Нижнего Новгорода, Уфы, Волгограда, Казани, Челябинска, Оренбурга, Ульяновска, Магнитогорска, Ростова-на-Дону, Перми, вылетев из своих городов утром и прибыв в Калининград до 10.45 (по местному времени), проведут в транзитном терминале не более полутора часов, вылетят в Париж уже через полтора часа и прибудут туда уже в 14.25.
В рамках хабовой схемы выполнения полетов, пассажиры получают возможность зарегистрироваться один раз в порту вылета и больше не вспоминать о билетах и багаже до конца перелета. Причем, время между прибытием в Калининград рейсом из других российских городов и вылетом в европейские города, всегда сводится к минимуму, тем самым открывая прекрасные возможности Калининграду в качестве удобного и современного транзитного аэропорта.

Внимание! Блог переехал, все новые статьи читайте на www.migrantbird.ru

Если Вы собираетесь во Францию и хотите узнать о самых удивительных событиях и местах Фрацузской республики, то все это Вы найдете в блоге, посвященном этой удивительной стране.

Блог на удивление выполнен очень гармонично. На страницах Вы найдете пожалуй самые искренние и нежные заметки об этой стране. Советую почитать. После прочтения Вам обязательно захочется изменить место будущего отдыха и выбрать Францию.

Внимание! Блог переехал, все новые статьи читайте на www.migrantbird.ru

- на първо място Сошо са отбор с много колеблива защита и в последно време са тимът допуснал най-много голове в лигата, което не е добър знак за тяхното успешно завършване на шампионата. Остават три мача до края и първия съперник е Монако. Гостите безпорно са отбор, който може по-всякакъв начин да изненада всеки един тим и сега когато за тях сезона е приключил могат да играят разкрепостено и да накажат Сошо, които са под напрежение. Ако допуснем, че Сошо няма да бие в този двубои, те са задължени да не губят , тъй като при евентуална загуба на финала от Марсилия те ще трябва да се мъчат чрез шампионата да влизат в Уефа, което при едно неблагоприятно разместване на местата ще изпари това тяхно желание. При евентуален хикс с Монако, хем си запазват вратичка за шампионата хем ще бъдат мотивирани за финала на купата. Следващите два съперника са Нанси и Сент Етиен. Допускаме, че Сошо ще победят без проблеми демотивирания тим на Нанси, но Сент Етиен съвсем не са слаб отбор и все още имат шанс за участие в евротурнирите и в последния кръг може да се окаже, че те са реалния съперник на Сошо за това място. Традицията ясно показва, че днешния двубои най-често завършва с равенство, пък и Монако имат трейнинг за Х, тъй като хиксираха 6 от 10-те си последни мача. Мнението ми за мача е че при един хикс Сошо ще увладее ситуацията в първенството, ще може да се съсредоточи спокойно за финала и да завърши сезона успешно.

В европейската политика съществува една неписана закономерност. Важните решения се взимат на тихи и спокойни места, далеч от шума и хаоса на големия град. Този традиционен маниер на водене на политика е запазена марка за хората, които изграждат Обединена Европа от десетилетия насам. Например, Европейският съд през 1958 година се разполага в най-малката от страните-членки на европейската общност - Люксембург. Мъничкото село Шенген, което се намира на територията на същата тази кокетна държава влиза в европейската история с подписването на историческото "шенгенско" споразумение през 1985 година, с което падат границите между седем от страните-членки на Европейския съюз. Надали обаче 529-те "шенгенци", предимно потомствени винари от селото са разбрали какво всъщност са подписали политиците на брега на тясната река Мозел.

Жителите на Страсбург също не живеят с усещането, че именно в техния средновековен град, до голяма степен се кове политиката, която пряко засяга почти 500-милионното население на Европейския съюз. Тук е седалището на Съвета на Европа, Съдът на човешките права и разбира се, огромната сграда на Европейския парламент, която наподобява незавършен строеж, който символизира непрекъснатото изграждане на европейското семейство.

Вероятно много от вас се чудят - защо европейските депутати заседават в Страсбург, след като парламентът има седалище и в Брюксел? Отговорът може да ви разсмее.

Белгия и Франция са в непрекъснато единоборство за официалното представителство на европейските депутати. За да има мир между две от основателките на ЕС, днес почти 800-те депутати, 5 000 души администрация, стотици преводачи и журналисти пътуват непрекъснато от Брюксел в Страсбург и обратно, харчейки около 200 милиона евро на година от джоба на европейския данъкоплатец. После кажете, че българските данъци не се харчат правилно... Истината обаче е, че жителите на Страсбург сякаш не забелязват нашествието на чиновниците, които окупират ниските хотели в старите сгради на града четири дни всеки месец.

Животът в Страсбург не се влияе от работата на европарламента, който по-скоро трябва да бъде разглеждан като просто една забележителност от двете страни на река Рейн. Водите на тази река обграждат централната част на целия Страсбург, образувайки уникален остров, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Градът се отличава със свои собствен уникален архитектурен стил, който действа изключително успокояващо - остри покриви, покрити с тъмни керемиди, бели фасади, в които задължителен елемент са дървените подпорни греди, без които сградите не биха издържали натиска на вековете. Прозорците на къщите са накичени с цветя, които галят окото на минувачите дори и по оградите на многобройните мостове, по които бавно се разминават колоездачи.

Страсбург е европейският град с най-дългата мрежа от велосипедни алеи. Колелото обаче не е предпочитаният начин за предвижване заради задръствания или малките разстояния, а защото неповторимо изживяване е да покараш бавно велосипед из тесните и тихи улички на града. В това отношение "Малката Франция" е изключително притегателно място за разходка. Тук стените на сградите са в светлозелени, бежови и бледорозови нюанси, от които лъха чистота. Тротоарите са осеяни със столове на приветливи кафенета, в които може да почувствате спокойствието, характерно за средновековната атмосфера, която ви заобикаля. Дори и трамваите са безшумни. Да, истина е, сякаш има нещо нереално в Страсбург. Представете си, сред готическите къщи от 15-ти и 16-ти век криволичат супермодерни трамваи, наподобяващи влакове-стрели, които пресичат идеално окосените зелени площи, върху които последното нещо, което ще забележиш са тесните линии.

Именно около спирката на трамвая срещам един от малкото просяци в Страсбург. Висок, окъсан мъж с бяла коса и сини очи, кротко е полегнал на тротоара точно срещу реката. Срещу пет евро започва да ми описва живота си. Артистичен е, говори перфектен английски, въпреки че е датчанин, който е прекарал последните 40 години от живота си, чистейки кораби. Дошъл е в Страсбург от Марсилия, след като е бил "забравен" от своя екипаж, който е продължил по пътя си без новия ми приятел, който явно пие много. Той дори не си и помисля да си търси работа, на земята му е добре - чисто е, а и изкарва по 50 евро на ден. Когато е неделя и хората ходят на църква - просяка прибира и по стотачка. "На вас, българите, не ви трябва европейски съюз, той прави бедните още по-бедни", разсъждава датчанина, вероятно страхувайки се от евентуалната конкуренция от страна на български просяци, които биха налягали на тротоара до него след присъединяването на България. Безспорно интересният ни разговор е прекъснат от камбаните на катедралата, която е само на километър зад нас.

"Чудо на изяществото", така Виктор Юго описал преди години Нотрдамската катедрала, която със своите 124 метра е най-високата църква в Европа. Гордостта на Страсбург. Строителството й започва през далечния 12 век, като катедралата се надгражда цели 200 години, за да достигне сегашната си височина. През следващите 300 години върху нея се поставят хиляди малки и големи скулптури. Катедралата е толкова величествена, че хвърля сянката си и на двата площада до нея - Клебер и Гутенбер. Прочутият френски генерал Жан Баптист Клебер е роден в Страсбург през 1753-та година, три столетия след германеца Йохан Гутенбер, благодарение на който днес светът пише с печатни букви. По времето на Гутенберг обаче Страсбург е бил един прекрасен... немски град. След това Страсбург остава все така пленителен... френски град. Докато отново не става немски. И след това пак френски. В резултат на това се е получило нещо, което трябва да помните винаги - съберат ли се французин и германец около печката, не разчитайте на кулинарни чудеса.

Традиционната кухня на Страсбург е повече немска. Явно преди години, когато германци и французи са сравнявали кулинарните си способности - германецът е бил с една идея по-настоятелен и дори може да е понабил французина, който със сигурност е преглътнал гордостта си. В резултат на това днес, в един от най-красивите френски градове, хората се тъпчат с блажна немска храна, която няма нищо общо с изтънчения френски вкус. Традиционното ястие, което ви предлагат веднага след като усетят, че сте нов в града е "la choucroute". Въпреки сложното си име, това е нещо много просто - куп кисело зеле, върху което тежко и гордо лежи недопечен свински бут, който леко е затиснал шепа варени наденички-диетоубийци.

Друг парадокс за всеки посетител на Страсбург са малките хотели и тяхната искрена готовност без капка съчувствие по всяко време да отпращат клиенти без предварителни резервации. Това е още едно доказателство, че жителите на Страсбург не се интересуват от работата на европейските институции и хилядите чиновници, които се изсипват в града за пленарните сесии на парламента. Освен че са малко на брой, хотелите са далеч от европейската представа за комфорт - повечето са две и три звезди. На почит в тези хотели са гипсокартонените стени, които трудно образуват прав ъгъл с пода, който често се подува от влагата. Кой обаче обръща внимание на такива подробности в средновековен Страсбург, който се гордее именно с това - че пази в себе си духа на годините без изобщо да има намерение да се променя? Точно затова Страсбург е толкова уникално място, което непременно трябва да посетите.

В лоби бара на “Кeбир”, един от големите и сравнително луксозни хотели в центъра на Триполи , този следобед e доста оживено. Върху масивните меки мебели, покрити с облицовани възглавнички, млади, късо подстригани либийци , с вид на западни юпита , обясняват на безупречен английски възможностите за инвестиции в променящата се Джамахирия.

От другата страна долита весел кикот от екипажа на авиокомпания “Ал Италия”, чиято дестинация до либийската столица е една от най-печелившите. Сред цялата тази глъчка, един мъж допива може би последната си чаша сок от лимон в Триполи. Това е Гиом Деноа Сен Марк. Неговата последна среща със сина на полковник Кадафи Сейф ал-Ислям, в превод “Мечът на исляма”, е приключила само преди час. Въпреки, че всички детайли около компенсациите, които Либия се съгласява да изплати на семействата на загиналите в полет ДС-10 на авиокомпания „ЮТА” бяха договорени преди повече от 20 месеца, днес Сен Марк е тук със специална мисия.

Той връща седем милиона долара на либийската държава.

Откакто преди две години Либия предложи и изплати компенсациите в размер на 1 милион долара на семейство, ние трябваше да издирим всички хора, засегнати от атентата над Нигер, обяснява Сен Марк. Търсихме из целия свят - в малки села в Африка, големи европейски градове и Съединените щати. Ние открихме всички семейства, но седем американски семейства отказаха да приемат милионите, защото в САЩ се провежда съдебен процес срещу Либия и те не желаят тези пари.

Атентатът над Нигер от 1989-та година е най-кървавият терористичен акт в историята на Франция. Предполага се, че той идва в отговор на Либия срещу френската въоръжена намеса в Чад няколко години по-рано. Богатата на природни богатства област Аузу между Либия и Чад е окупирана от войските на Кадафи с идеята, че тя принадлежи на Джамахирията. Полковникът оправдава агресията си с договор между Италия и Франция от 30-те години на 20-ти век за урегулиране на колониалните взаимоотношения между двете държави. Договорът обаче никога не е ратифициран от националните им парламенти. Факт, който не спира Либия, която смята себе си за наследник на италианското наследство в Африка да наруши суверенитета на своя съсед. Дълго време режимът в Триполи не признава вина за атентата над Нигер. Франция обаче заплашва да наложи вето върху решението на ООН за вдигане на санкциите над Либия.

Тук можем да направим една интересна асоциация – френски съд започва задочен процес срещу шестима либийски граждани, които са обвинени в организацията на кървавия взрив над нигерската пустиня. Месец преди шестимата да бъдат признати за виновни, либийските власти задържат шестимата българи.

През 2002-ра година синът на Кадафи – Сейф ал-Ислам прави посещение в Париж.

Аз не можех да повярвам, че той идва в качеството си на официално лице във Франция, спомня си Сен Марк. Организирахме протест и го следвахме навсякъде. След срещата, посветена на случая “Нигер”, аз отидох при него и му казах: “Вижте, баща ми беше в полет ДС-10…”. Той ме погледна и започнахме кратка дискусия по темата. След 2 дни стартираха преговорите…”

Същинските преговори започват след като става ясно, че Либия ще обезщети семействата на загиналите при атентата над шотландското село Локърби, който е извършен 10 месеца преди зверството над Нигер. Това става през юли 2003-та година, като 14-те кръга разговори между двете страни се следят изкъсо от френското правителство.

За Сен Марк Сейф ал-Ислам е изключително интелигентен човек, който искрено желае да промени имиджа на Либия. В същото време обаче “Мечът на исляма” е част от системата, така че мнението за него е нееднозначно. При всички случаи, според французина е много полезно да се преговаря със сина на Кадафи. По думите на Сен Марк преговорите са били “честни и открити". Разбира се медиите, в някои случаи са били държани настрана, “за да не създават проблеми”. Разговорите обаче в никакъв случаи не са били секретни и забулени в тайнственост.

Те обаче продължиха дълго, защото както знаете в Либия властта е концентрирана в прекалено много места. И ти губиш представа в кой момент, от коя институция зависят нещата – от една страна имаш официалната власт, армията, тайните служби, семейството на Кадафи. Не можеш да бъдеш сигурен, че всички ще реагират по един и същи начин на дадено твое послание. Затова понякога проблемите не идват от неразбирателството между преговарящите, а вътре от либийската държава, разсъждава французинът.

Факт е обаче, че Либия ви плати за атентата над Нигер. Мислите ли сега, че България ще трябва да плати на роднините на пострадалите от СПИН-епидемията деца?

Според мен сега Либия има сериозен вътрешен проблем. Защото дълги години в обществото българските медици бяха определяни като убийци, който трябва да си платят затова. Сега обаче трябва задържаните българи и палестинеца да приемат друг образ- на хора, които не са убийци при положение, че за семействата на заразените деца те все още са убийци. Така че това поражда сериозен вътрешно политически проблем, който трябва да бъде решен. Либийците по някакъв начин трябва да дадат сигнал до семействата, но също и да освободят българите. А това за арабска страна е много трудно…

28-05-2006, Paris, Av. st.Ouen
...уще 10 дней прошло! Вот жопа!!! =НЕНАВИЖУ ВРЕМЯ=

Eiffel Caffé

BOULEVARD DE GRENELLE

...а завтра