Бьет в первую очередь по сердцу

Самое вредное последствие безмерного потребления пива - больное сердце, расширение полостей сердца, утолщение его стенок, некрозы в сердечной мышце, уменьшение митохондрий и др. Эти изменения связаны с наличием в пиве кобальта, применяемого в качестве стабилизатора пивной пены. Содержание этого токсического элемента в сердечной мышце у пьющих пиво превышает допустимую норму в 10 раз. Кроме того, кобальт вызывает воспалительные процессы в пищеводе и желудке.

Есть и другие факторы, нарушающие работу сердца при пивном алкоголизме. Это, большие порции пива в день его, а также насыщенность пива углекислым газом. Попадая в организм, пиво быстро переполняет кровеносные сосуды. Это приводит к варикозному расширению вен и расширению границ сердца. Так возникает синдром "пивного сердца" или синдром "капронового чулка", когда сердце провисает, становится дряблым и плохо качает кровь.

В пиве содержится ряд токсических веществ, соли тяжелых металлов, вызывающих изменения в эндокринной системе. Так, у мужчин при систематическом употреблении пива выделяется вещество, которое подавляет выработку мужского полового гормона тестостерона, вырабатываются женские половые гормоны. У пьющих пиво мужчин разрастаются грудные железы, становится шире таз. У женщин, возрастает вероятность заболеть раком, а если это кормящая мать, то у ребенка возможны эпилептические судороги. Ещё у женщин становится грубее голос, и появляются так называемые "пивные усы".

В результате исследований, проведенных в 1985 г. в платных клиниках Канады путем сопоставления пьющих пиво с потребителями других алкогольных изделий, установлено, что диагноз "пальпируемая печень" чаще всего диагностируется у людей, систематически употребляющих пиво.

От пива становятся алкоголиками в 4 раза быстрее

Исследования, проведенные во многих странах, показывают, что хронический алкоголизм развивается в 3-4 раза быстрее от пива, чем от крепких алкогольных изделий.

Вред пива для человеческого организма огромен:

* гибель клеток головного мозга (которые, отмирая, выходят с мочой);

* нарушение функций спинного мозга;

* миокардиодистрофия;

* цирроз печени;

* гепатит;

* панкреатит;

* гастрит;

* невропатии;

* поражение зрительного и слухового анализаторов; повышение артериального давления.

Одним из тяжелых осложнений при пивном алкоголизме является молочно-кислый ацидоз и гипо-натриемия. Больные пивным алкоголизмом попадают в больницы в, запущенном состоянии, с выраженным слабоумием и снижением личностной оценки. Таковы последствия пивного алкоголизма.

Согласно современным исследованиям, пиво - это первый легальный наркотик, открывающий путь другим, более сильным наркотическим средствам. Наркологи утверждают, что пивной алкоголизм характеризуется особой жестокостью. Этим и объясняется завершение пивных вакханалий драками, убийствами, изнасилованиями и грабежами.

Пью пиво «патриоты» своей страны?

Согласно исследованиям российских ученых, из четырех тысяч опрошенных человек в возрасте от 7 до 20 лет, в числе первоклассников России оказалось 48% употреблявших алкогольные напитки, что в 12 раз превосходит показатели 10-12-летней давности.

Такой большой скачек в потреблении пива не случаен, если учесть навязываемую, разнообразную по способу преподнесения пивную рекламу, красочно оформленные огромные щиты в городах и на транспортных магистралях, рекламирующие чрезвычайную "полезность" пива, и ежедневная назойливая реклама пива на телевидении.

По утверждению некоторых "знатоков" пиво полезнее молока. Некоторые СМИ рекомендуют употреблять его беременным женщинам и кормящим матерям для лучшей лактации, а детям - для более сладкого, глубокого сна.

Но ни в одном СМИ не сообщалось, что по вредности пиво может сравняться только с самогоном, ведь в процессе брожения и в пиве и в самогоне в полном объеме сохраняются сопутствующие алкоголю более ядовитые соединения. Это альдегиды, сивушные масла, метанол, эфиры, содержание которых в пиве в десятки и сотни раз превышает уровень их допустимой концентрации в водке, полученной из спирта высшей очистки.

Чем же объяснить непонимание перспективы деградации общества из-за пивного алкоголизма со стороны законодателей? Принято считать, что производство пива и торговля им пополняет бюджет государства. Выходит потребитель пива - это истинный патриот, помогающий отечественному производителю.

Пиво и евнух - что общего?

4 литра пива заменяют полового партнера. И они же способны полностью избавить от либидо. Для здорового человека алкоголь безвреден в количестве миллилитр спирта на килограмм веса. В литре пива содержится 45-50 граммов чистого алкоголя. Это 120-130 граммов водки. Получается мужчине среднего роста и весом 80 килограммов можно выпивать три бутылки светлого пива ежедневно, не опасаясь за здоровье. Однако, пиво не только полезно, но и имеет достаточно вредные свойства.

Полезные компоненты пива:

* Углекислый газ. Стимулирует желудочную секрецию и кровоток в мышцах, мозге, печени, легких и почках.

* Минеральные соединения. Больше всего в пиве калия. В литре пенного напитка содержится 30 процентов суточной нормы. А вот натрия недостаточно, поэтому врачи рекомендуют этот напиток для гипертоников - 0,5-1 литр в день.

По содержанию кальция (около 80 мг/л), магния (около 80 мг/л), фосфора (около 140 мг/л), а также железа, меди, цинка пиво почти не отличается от апельсинового сока.

* Низкая калорийность. Самое калорийное, что в нем есть, - это этиловый спирт. В бутылке пива примерно 400-450 ккал/л. Для сравнения: калорийность молока, кока-колы или фруктовых соков колеблется в пределах 600-700 ккал/л.

* Витамины. В литре пива содержится 40-60 процентов суточной нормы витаминов группы В и 70 процентов витамина С. Большинство "пивных" витаминов хорошо усваиваются.

* Органические соединения. Соли лимонной кислоты предупреждают образование камней в почках. Соли уксусной, щавелевой, глюконовой, пировиноградной кислот активно участвуют в обмене веществ.

* Горькие вещества. Обладают бактерицидными свойствами, стимулируют работу желудка.

Вредные компоненты пива:

* Горькие вещества и хмель. Повышают аппетит и становятся причиной избыточного веса.

* Горечи относятся к категории психоактивных средств. Они оказывают седативное, снотворное, а в больших дозах - и галлюциногенное действие. Можно и "до чертиков" допиться.

* Фитоэстрогены. Это женские гормоны растительного происхождения. При чрезмерном употреблении пива накапливаются в организме и вызывают гормональные нарушения. У мужчин уменьшается растительность на теле, набухают молочные железы, жир откладывается по женскому типу - на бедрах и боках, снижается потенция, уменьшается подвижность сперматозоидов - вплоть до бесплодия и импотенции. У женщин переизбыток фитоэстрогена приводит к излишней полноте.

* Биогенные амины. Кадаверин, путресцин, гистамин и тирамин. Относятся к трупным ядам. Именно эти коварные вещества являются виновниками похмелья. В результате - головная боль. В больших же количествах они приводят к поражению почек.

* Этиловый спирт. Самое калорийное, что есть в пиве. Но к ожирению это не ведет, а имеет обратный эффект. Губительнее всего действует он на мозг. Самая жиросодержащая ткань в нашем организме - это кора головного мозга. А спирт ее попросту растворяет. По-научному это - "органическое поражение головного мозга". В итоге происходит полная деградация личности.

УНИАН-Здоровье

Няма да коментирам това, че обикновено между децата и родителите има пълна липса на комуникация. Но осъзнах нещо друго. Става въпрс за грижата!

Обикновено родителите искат децата им да са добре, да са нахранени, облечени, да получат добро образование (каквото и точно да значи това), общо взето да им уредят живота за да са щастливи децата им! Но някак си между всички тия неща пропускат, да разберат, че да проявиш разбиране към детето си също е грижа! Даже си мисля, че това е основна грижа!

Осъзнах, че именно това ми е липсвало в живота ми - разбиране от страна на семейството ми. От неща като "Не искам да уча математика, не я разбирам и не я умея!", до "Не ми слагай толкова храна за изпът, няма да я изям!".

Много се гневих, как всъщност баща ми непрекъснато обиждаше брат ми с неразбирането си. Брат ми не е от най-силните ученици, общо взето средни оценки. Но определено е умно дете и аз много му се радвам, че е намерил неща, които да умее и да са му интересни и да ги върши. Учи в строителен техникум и си харесва специалността. Определено го бива, макар и да получава средни оценки по доста предмети, та понякога дори и двойки. Ама какво от това, аз съм уверена в способностите му и съм сигурна, че когато момента настъпи той ще се реализира отлично, когато дойде време за това. Миналото лято спечели проект за някаква иновационна сграда...

Също така от година и нещо свири на китара. Е не е някой велик китарист и музикален гений (поне за сега), но съм много доволна, от това което е постигнал за толкова кратко време!

Има си група. Свирят пънк. Не ми е по вкуса, но пък нали на него му харесва и е доволен от това което прави?! Полека лека, ако имат желание и са достатъчно нахъсани, може би ще се реализират! Тия неща не стават за ден или два...

Баща ми непрекъснато му парвеше неадекватни забележки, каква била то тая тяхна музика, ама то само пет едни и същи ноти свирел, не го бивало, не знам си какво... нито веднъж не го похвали за добра оценка, но непрекъснато му натяква за лошите... Аз "браво!" за нещо, с което се е справил не съм чула!

Не перкъснато му пави забележки закакво ли не. Ама какъв мъж бил той, че се държи еди как си и не знам си още какво...

За тоя един месец нито, ама нито веднъж не прояви и грам разбиране! След като едния ден за ноща брат ми беше спал само 3 часа, но все пак стана сутринта и помогна на татко за нещо, а през деня почти не е спал, баща ми на другия ден го оплю жестоко как можело да спи до обед! (не че особено му пречеше на баща ми че спи до обед, нито пък имаше нещо за правене брат ми, та да не спи колкото си иска)

И виждах колко е разочарован брат ми от това отношение! И колко му е тъжно.  И как полека-лека се отдалечава от родителските тела. А той винаги е бил много любвеобилен и привързан... Винаги много е държал и на майка ми и на баща ми, въпреки всичко, което са ни причинили и продължават да нипричиняват...

Та такива ти ми работи! Мога да дам сигурно милион примери! Не само с брат ми, но и с мен самата! Дано аз да провявяма разбиране, когато му дойде времето... че иначе страшно...

Бясна съм разбирате .r! Ама много, много, много... То докато се пенех на балкона и докато пишех WARNING-а малко ми поотмина, ама нейсе, още ме тресе нервата!!! Ей тъй, треся си на дивана докато пиша и не мога да си събера мислите в адекватни изречения... Не че псувните са най-адекватното нещо на света, но поне има логическа мисъл в тях...

Амам мама му стара що за хора са това беееее?! Как може такова отношение кажете ми моля?!

Как може да вдигнеш луд скандал на двегодишното си дете, че се е разболяло видиш ли?! Как може няква кокошка тъпа да "поплясква" четири месечната си дъщеря, щото видите ли си смучела палеца... Ама не, то можело да си лапа ръцете, да си навира всичко друго в устата, но не и палеца...

Или да изпадаш в нервни кризи, защото 20 дневното ти бебе с колики реве, а ти му се ядосваш, че "не слуша"!

Направо ме е срам да продължа да изброявам култовите бисери на някви "супер-мами", дето само се бият в гърдите, как милеят за децата си, а в действителност едва ли не ги тероризират, само и само да направят на някого на пук...

Не ме засягат лично тия неща! Ама се разтреперах напарво, така се ядосах! Бясна съм, разбирате ли... Много бясна и много разстроена! Направо ме е гнус да продължа с примерите! Гади ми се просто от такива велики компетенции! И после разни такива патки смотани ще ми обясняват да не съм си правела велики умозаключения, щото съм била вчерашно лАйно!

Ай сиктир МА! Квит си искам умозаключения ще си правя, все пак си имам глава на раменете, за разлика от тебе, кокошка проскубана!!! Кво като си по-дърта от мене! Най-много така като гледам гънките да са ти се поизгладили, ама не тия върху тъпото ти лице, а ония мизерните в малкия ти пилешки мозък!!! И ся ще почне да ми се парвиш на обидена и сърдита и да ми обясняваш ама колко много съм се променила и колко лоша съм станала, нали?! Моля, не си прави труда, сценария вече добре го знаем! Както казах, ама хич не ме ебе!

***

Живеем в супер шибана държава, с възможно най-шибаните хора на тая мизерна планетка! И ама хич не се пиртеснявам, джонеф, че й викам Абсурдистан! Макар че и това е прекалено похвално за лайната в които живеем. Ама сами сме си ги насрали, тъй да знаете! Никой не ни е виновен! Хората са шибани! Идиоти и дебили - с лопатата да ги ринеш! Ако започна да си водя Дневник на хорската тъпотия, после няма да мога да го издам, заради прекомерния обем! Дет се бъзика СветлинА на кубици ще го продавам...

Мамка ви смотана!!!

Направо се изумявам, как може толкова гнилоч на едно място.............................

[тази част на текста е нечетима]

inka (02:16:03 4/09/2008)
овци такива, ако получите по пощата писма с бял прах и ви вземат колите като веществени доказателства и ви облекат нощници с гол гръб и миризма на нафталин на хапчета, да знаете, че нямам нищо общо, особено ако ви мерят температурата анално..

***

****, тая вечер и ти си тъпа кокошка! Ама най-голямата, най-най тъпата... Шефа на тъпите кокошки! И първо тебе гръмвам, ша знайш! УТре може вече да не си, както не си бил до сега, но тая вечер събра призовете, за най-неадекватно и обидно отношение спрямо близък човек! Поздравления! Дано си горд и радостен!

]]> http://nurgeldy.wordpress.com/2008/08/26/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%8f-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8/ Tue, 26 Aug 2008 10:19:25 +0000 nurgeldy http://nurgeldy.ru.wordpress.com/2008/08/26/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%8f-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8/

Sachiko napping, originally uploaded by kaoko.

Я рад, что живу в одно время с этим человеком. Я счастлив даже... не сколько тому что я живу, сколько тому что он жив!

Впервые в Костанае проходит турнир по грязевому волейболу. Средства, собранные от игр пойдут в фонд профилактики рака груди.

При мен съществува следният парадокс : Никога не правя добро първо впечатление, но пък винаги се доверявам на първото впечатление, което ми е оставил човек. Е, може би не 8.2 секунди, но едни час  ми е достатъчен, за да преценя някого. Колко съм права и колко греша в преценката си е друг въпрос... Всъщност... това е най-важният въпрос. До колко сме прави и колко грешим, когато си изграждаме мнение за човек по първите си впечатления за него? Някои ще кажат, че това е повърхностно. Други твърдят, че именно първото впечатление е най-показателно и най-точно, когато искаш да определиш някого. Но какво трябва да направим, за да не сгрешим? Имам приятелка, която преценя хората по ръкостискането. Както гласи поговорката, някои пък `по дрехите посрещат`. Други гледат жестовете, маниерите. Истината е, че никога не можеш да си сигурен какво ти `показва` човекът отсреща. Нито пък можеш да бъдеш сигурен какво виждат хората в теб, когато им се представяш. Можеш само да се надяваш, че няма да сгафиш в най-решителния момент... Защото да правиш добро първо впечатление е нещо, на което не можеш да се научиш. В този момент Елизабет (Гордост и предразсъдъци) би възразила : `Не умееш да се представяш добре пред непознати? И аз не свиря толкова добре на пиано, колкото ми се иска, но смятам това само за моя грешка, защото не се упражнявам достатътчно често.` Мисля си обаче, или го имаш или го нямаш. Като чарът, като талантът. Дори да си възпитан и любезен, нямаш гаранция, че ще се харесаш на хората. И съвсем не говоря за една първа среща например. Отдавна се прижалих в това отношение. Но пък едно интервю за работа е сериозно нещо. Едва ли с нагласата ` не правя добро първо впечатление` ще ме вземат някъде... Което пък ме подсеща за една реплика от филма на Бесон `Никита` : Ако не знаеш какво да отговориш, усмихвай се. Не те прави по-умна, но поне е приятно за окото`. Всъщност...точно този съвет следвам стриктно напоследък. Някък е по-трудно някой да ти се разкрещи колко си некомпетентен , когато му се усмихваш...

И реших да помечтая малко в отговор на предизвикателството на Таралежката...

...или май по-скоро да си излея мъката... от къде да започна не знам... днес цял ден ми се въртяха нещата, а когато седнах да пиша се изпари някъде...

Моя Абсолютен свят значи...

В него никога не се чувствам самотна (въпреки, че имам безбройните предпоставки да не се чувствам така)...

Нещата, които много, много, много, ама наистина много и силно искам се случват... Там не страдам, по неща, които не са зависели от мен (или са зависели без да знам?!)...

Не ме боли сърцето за разни хора и разни идеали...

В тоя идеален свят нормалното е наистина нормално.

Там не съм странна. Не съм обиждана и презирана, защото мисля инак... Казвам винаги когато и каквото трябва...

Там съм мъдра! Хората се вслушват в нещата, които казвам. Не, не искам задължително да ги пиремат, но поне да ги чуват и осъзнават...

Там добрите хора не плачат! Не им се случват ужасни неща. Толкова ужасни, че мен дори да разплакват! Там истинските мечти се сбъдват! И хората се усмихват... Децата винаги случват на родителите... Семействата са истински семейства...

и не плача, когато пиша такива неща...

Не се налага да избираш по-малкото зло...

Там винаги си себе си! Не трябва да се преструваш, не трябва да парвиш компромиси със себе си...

Не се налага винаги да защитаваш и отбраняваш принципите си от разни лешояди.

"Обичам те!" е наистина "Обичам те!"

Никой не ти се меси в живота и не ти дава наклони...

......................................................................................

Всъщност... Няма значение! Не го искам тоя мой прекрасен нов свят... сигурно ще е прекалено скучен...

Но в дни като този... отчаяно го искам тоя мой прекрасен нов свят... защото нещичко ме човърка и ми къса сърцето и буквално искам да вия... а няма причина... странни дни... биха ми липсвали, ако ги нямаше...

...объркана съм...

В оня мой прекрасен нов свят нещата се наричат с истинските им имена... и не забравям какво искам да кажа! :)

-------------------------------

Играта повелява да предизвикам някого. Ще ми се да разбера за абсолютния жълт свят на Инка, за абсолютния свят на адашката и necrony. Както и на всеки, който има желание!

"Първия път наистина може би не ми е било съвсем ясно в какво се забърквам. Докато си бременна чуваш навсякъде разни махленски предупреждения и бабешки акъли, но ги приемаш като нещо любопитно, принадлежащо на отминали епохи – когато бебето се появи, все ще се намери някой, който е в час с актуалните неща, да ти каже какво да правиш. А ти инстинктивно ще разпознаеш правилното напътствие.

Е, не стана точно така при мен. В първоначалния хаос някои позакърнели инстинкти трудно се събуждат. И понеже гледането на деца е супер важно нещо (власт), всяка култура, всяко поколение, всяко семейство и всяка леля в трамвая има какво да каже за него. Затова и доста бебешки рев се изрева, докато се ориентирам в тоя поток от мъдрост. Добре обаче, че го има бебешкият рев. Вместо да слушам противоречащите си гласове, в един момент се светнах, че мога да се водя по него. Не съм открила топлата вода де – прочетох, че някои майки правели така. Бебето най-много ми помогна.

Сега съм вече мама на две хлапета и ми става все по-ясно защо отношението на толкова много хора към отглеждането на децата ме е дразнило от самото начало. Ето ги десетте ми най-“любими” клишета за родителството – някои от тях ми вгорчиха първите няколко месеца от майчинството и от живота на сина ми, други просто обитават пространството наоколо и тормозят други родители и бебета. Представям ти нещо като десетте топ чалга хита в гледането на деца:

Да имаш дете е скъпо

Така е, но само ако се надяваш предметите от списъка за пазаруване за бъдещи родители да гледат детето вместо теб. Тогава можеш да похарчиш супер много пари за дрешки, колички, шезлонгчета, столчета, мебели, детска стая, проходилки, шишета и млека. И накрая бебето ти пак да не е доволно – то не е цивилизована личност и не очаквай да оцени високо екстрите на цивилизацията, които му предоставяш, те са за родителите.

Какъв е номерът всъщност? Бебето предпочита да го носиш, вместо да го буташ в количка. Предпочита да спи в леглото на мама и татко, вместо в креват с балдахин. Предпочита да проходи босо, вместо с корави обувки и да си играе на пода, вместо да е постоянно вързано в количка или шезлонг. Не предпочита, ами направо е насъщна негова нужда да се гушка с жив човек, а не с разни плюшени сладури, предназначени да го заместят. Има нужда да суче живо майчино мляко от жива майчина гръд, вместо промишлено произведен заместител от пластмасово шише. Нещо повече – доказано е научно, че всички тези негови предпочитания са изключително правилни и полезни за физическото, умственото и емоционалното му развитие. Това означава, че трябва само да се отпуснеш и да бъдеш до бебето, да му се довериш, че знае кое е добро за оцеляването му. Да се довериш и на инстинкта си и просто да бъдеш родител, вместо да си пазаруваш родителски неща и да важничиш колко скъпо ти излизат.

Да гледаш деца е тежко и уморително

Тежко и уморително е най-вече ако детето плаче прекалено много и по този начин те кара да се чувстваш некадърен родител, а и не те оставя да поспиш или да свършиш нещо друго. Много по-лесно и приятно е да го прегърнеш, да го накърмиш, да покажеш уважение към нуждите му. Ако го правиш редовно, ще плаче много по-малко и всички около него ще са по-спокойни. Това е твоето дете – ако се стискаш в грижите за него, то ще го усети, а и за кого тогава ще се грижиш всеотдайно?

Вярно, че много от нас са пораснали във време, в което родителите са били насъсквани да водят борба за надмощие с децата си (“Не го вземай на ръце, то само това чака, за да ти се качи на главата форевър. Нека поплаче, да разбере, че няма да стане на неговата.”) И ето какви сме станали. Някои от нас се опитват да компенсират с нежни грижи за децата си, други пък все още гледат да изклинчат до последно при всяка възможност.

Да гледаш деца е скучно и досадно

Дори рекламите обикновено представят майките на малки бебета като отрудени домакини, заети с безкрайно пране, простиране и гладене, докато детенцето лежи зарязано в разточително обзаведаната си детска стая.

Хората, които мърморят, че гледането на деца им е скучно, обикновено имат предвид, че не е достатъчно престижно. Или поне не толкова престижно, колкото ходенето на работа. Затова и не всеки е готов да си признае, че да се занимаваш със собственото си дете може да бъде много стимулиращо, интересно и удовлетворяващо. По-интересно и удовлетворяващо от прането във всеки случай.

Децата изискват прекалено много внимание

Превръщането на детето в непрестанен център на внимание не му прави кой знае колко добра услуга. То има нужда по-скоро да наблюдава как родителите му се занимават с нещо смислено и продуктивно. Ако му осигуриш възможност да се чувства включено в твоята дейност (например като е привързано към тялото ти в слинг), едва ли ще ти се налага да “се занимаваш” постоянно с него.

Децата са обратното на кариерата

Любопитното е, че това много често може да се чуе от хора, чиято кариера се състои във вдигане на телефони и пиене на кафета на някое бюро от 9 до 5, при това срещу не особено висока заплата.

Прието е от жените в България да се очаква да ходят на работа – поне такива са традициите от последните няколко десетилетия. За разлика от други места по света обаче, при нас кариерата не е точно проява на еманципираност. Майките и бабите ни може да са лекари или юристи, което никога не им е пречило да поемат изцяло грижата за децата и домакинството си, че даже и да шият, плетат и да затварят компоти. Затова много ми се иска жените, които държат на кариерата си и правят компромиси заради нея, поне да не се съгласяват с несправедливо разпределение на задълженията в семейството.

Защото отглеждането на собствените ни деца също си е работа – работа, която никой не може да свърши като нас и една от малкото, в която сме абсолютно незаменими. Да гледаш детето си означава да работиш за себе си – да вземаш самостоятелно всички важни решения, да носиш цялата отговорност и да инвестираш силите си в нещо, което е лично твое.

И разбира се, ако точно сега си на косъм да откриеш ваксина срещу СПИН или да откажеш Иран от ядрената им програма, може би трябва да помислиш върху семейното планиране и да изчакаш с раждането на дете. Но за повечето от нас, които не се занимават с толкова съдбоносно важни неща, паузата от две-три години за гледане на собственото ни бебе може да има супер освежаващо действие. Поне моят личен опит е такъв.

Децата са обратното на секса

Това май ми е любимото. Ще рече, че гледането на деца е нещо, което се върши от лелки с пеньоари и ролки. Много кофти нагласа в нашата култура, така нареченото разделение madonna/whore, според което женските образи се делят на два вида – майки (добри, грижовни и самопожертвователни, но непривлекателни и лишени от сексуалност) и уличници (лоши момичета, разгонени сладурани, които стават само за секс).

Естествено никой съзнателно не вярва, че жените се делят на такива ясно разграничими категории, но всъщност този стереотип е дълбоко залегнал в съзнанието на прекалено много хора. Затова съм длъжна да напомня, че добрите момичета, които обожават децата си, също обичат секса, а привлекателните жени са не по-малко сложни личности, които могат да копнеят за любов и семейство. Между другото, бременността, раждането и кърменето обикновено носят на жените нови, страхотни усещания и познание за собствените им тела. Всички тези телесни преживявания могат да направят чудеса с тяхната сексуалност, стига само да има свестен партньор, който да ги придружи в това пътешествие.

Гледането на деца е женска работа

Така и така заговорихме за партньора. Никой няма открито да си признае, че изповядва гореспоменатото убеждение. То обаче е дълбоко залегнало в съзнанието на твърде много хора, при това далеч не само мъже. Мъжете се грижат за децата по различен начин, тъй да се каже имат неповторим собствен стил. Децата пък имат огромна нужда да получават и от двата типа грижа.

В България от доста години съществува възможност за отпуск по бащинство. Това означава, че майката може да се върне на работа след раждането, а бащата да поеме грижите за детето или двамата да си разделят времето, полагащо им се за отглеждане. А колко мъже познаваш, които са се възползвали от това право? Това лято аз се запознах с първия, който съм срещала. Въпреки, че опцията съществува от години и всички са чували за нея, колегите и работодателят му са потресени от неговото решение.

Всички ние сме отгледани от жени – вкъщи, в детската градина, в училище. Има ужасно много бащи, които никога не са държали бебе в ръцете си. Сигурна съм, че това е огромна загуба и за двете страни, и даже за обществото.

С деца не може никъде да се ходи

Предполага се, че бебетата шумят и цапат, рушат обществения ред и никаква сила не може да ги накара да мълчат възпитано между 14 и 16 и след 22 часа. Не е ли странно, че една жена може да бъде майка и професионалист едновременно, но тези две функции сякаш никога не трябва да се пресичат? Например би било скандално жена-съдия да се яви с детето си в съда и вероятно авторитетът й силно ще пострада от това. Сякаш за да бъде възприемана като професионалист, жената трябва да остави майчинството вкъщи, да се държи пo като мъж може би и следователно да не демонстрира никакви връзки с домашната сфера, в която се отглеждат децата.

Между другото, каквото и да си мислиш, това съвсем не е естественото положение на нещата. В повечето култури жените чудесно съвместяват отглеждането на деца с останалата работа, която имат да вършат. Надявам се това да става все по-възможно и в нашия свят – например доста американски университети вече имат писмена политика по отношение на присъствието на деца на лекции, за да се даде възможност на майките-студентки да ги кърмят.

Докато и при нас стане възможно да се кърми на лекции в СУ, моите адмирации към майки, които ходят с бебетата си на “сериозни” събития като обществени дискусии, работни срещи и други подобни.

А иначе, когато става дума за забавление, с деца може да се ходи почти навсякъде.

Най-доброто за децата са грижите и съветите на специалистите

Не казвам да не отиваш на лекар, когато нещо те боли, но все пак да си бебе не е болестно състояние.

Отглеждането на деца не е академична специалност – хората го правят успешно от милиони години, благодарение на инстинктите си и на подкрепящата общност от други родители около себе си. “Професионализирането” на родителството някак си омаловажава уникалния опит на всяка отделна майка и баща и превръща споделянето му в несериозно дрънкане между лаици.

Специалистите обаче са много и мненията им често се разминават, така че споделянето с други родители и увереността в собствените родителски сили са от огромно значение.

Всичко трябва да се изтърпи заради продължаването на рода.

Това изобщо не е задължително. Първо, хората на тази планета са твърде много и ако не те влече, не е нужно да се възпроизвеждаш само защото всичките ти познати правят така.

Ако пък родителството е твой собствен, съзнателен избор, несе поддавай на клишето. Има и други като теб, можем да променим много неща."

Василена Доткова

• да закупи, активира и използва готова комерсиална графична тема от някоя от хилядите компании/отделни лица, които ги предлагат на уебсайтовете си
• да изтегли от определени сайтове, активира и използва безплатна, royalty free или open source(с отворен код) визуална тема
• да създаде сам или чрез приятел(безплатно) визията на уеблога си, ако има нужните умения и знания или да използва WordPress theme generators за същата цел
• да плати на професионален уебдизайнер/компания за изграждането на CSS & HTML тялото на блога

За радост на тези от нас, които нямат подходящите познания и умения в тази сфера на помощ идват генераторите на WordPress теми, били те безплатни или не. Те улесняват доста процедурата, тъй като дават възможност на потребителя да модифицира/промени почти всички аспекти от дизайна на един блог чрез лесни за използване настройки по избор. Ще споменем едни от най-популярните такива, наред с други хипервръзки по темата:

• Looking for the ultimate WP Theme Generator - jvh2171's blog at Perfomancing.com

• Instant WordPress Theme Creator - by David Cowgill at eBlogTemplates.com

• ultimate WordPress CSS & HTML Visual Theme builders/generators
  WP Theme Generator (безплатен)
  Templatr (безплатен)
  Tomorrows Laundry (безплатен)
  CSSez (безплатен)
  WordPress Theme Generator v1.0.0.12(офлайн, поостаряла настолна/desktop/ версия) by WordPress Theme Generator
  ThemesPress (комерсиален)(виж списъка с още онлайн генератори в Mashable за още информация...)

Надявам се, че статията ви е била полезна и интересна за четене. До следващия път и си направете ваша визуална тема дотогава! :)
TIP! Вдъхновявайте се от дизайна на чужди блогове и сайтове, без обаче да ги копирате дословно. Целете се в семпъл, минималистичен, но елегантен дизайн с ясно контрастиращи цветове или преливащи близки цветове. Не сте ограничени само до цветова палитра, затова използвайте и други методи за извличане, презентиране, пренос и обмяна на информация във всякакъв медиум.
При избора на цветова палитра, може да се използват online или offline color picker-и като безплатната настолна цветова пипетка ColorPix или browser-базираният add-on за Mozilla Firefox ColorZilla, както и полезни сайтове за цветни палитри и въобще за цветове като COLOURlovers или AdobeLabs' kuler . Плюс това, както вече знаете има доста широка гама от freeware/open source или proprietery(комерсиални) graphics editors(графични редактори), които да задоволят нуждите ви, а и се намират много програми за разглеждане на изображения(image viewers) и всевъзможни други(напр. 3D editors) дизайнерски офлайн и онлайн приложения и ресурси. Просто потърсете с любимия си search engine(онлайн търсачка). ;)

MORE:

1. With COLOURlovers you can Browse through the various swatches, palettes and patterns to help inspire your next creative project — or your next clothes-shopping trip. The site's excellent blog doles out tips, like how to dye yarn with Kool-Aid, and will teach you something new about color every day.
2. TIME.com articles(статии) - The Best in the Online World &

ЕЕЕЕ, това Ви е достъчно за сега.  :D

Отчеты о результатах пока немногочисленны. (Вероятно участники еще не проспалисьснулись;) и отчеты нам придется подождать. Из найденных мною:

zerlegmuur. Лайвблогинг с конфы - Фотки, мнения, тусовка.

Газета.kz. Обзор, аналитика.

Бекжан. Отчет на казахском.

Асхат Еркимбай. о первом дне конфы, продолжение ожидается. (на казахском)

Miss Lucky & Crazy пару постов (фото) (вот и вот)

Еще tuganbaev.

И Лена, одна из организаторов (Tengri Saatchi&Saatchi) тоже начала выдавать в эфир итоги конфы.

megakhuimyak - все остальные ссылки на обзоры, аналитику, мнения.

«Интернет-Альтернатива 2008» ставила своей целью организовать конструктивный диалог между всеми заинтересованными сторонами - государственными структурами, некоммерческими организациями и бизнесом. Получилось ли это?

Замисляли ли сте колко от нещата, които купуваме са ни наистина необходими и колко от тях всъщност използваме?

Но къде е проблемът? Всичко, което купуваме е създадено да ни носи удобство. Тогава защо да не го имаме? Трябва ли наистина да са нуждаем от нещо, за да го купим? А ако не ни трябва вече, защо просто не го изхвърлим? На негово място можем да си купим нещо ново, нали? Защо не? Аз съм доволна, вие сте доволни, продавачката в магазина е доволна, прозиводителят е доволен, дечицата в Китай са доволни...

Но къде е проблемът, питам отново? Доволни ли са всъщност всички? Тук е може би момента да спомена, че аз и вие никога не сме доволни, защото нещата, които искаме и имаме никога не са ни достатъчни. И колкото повече имаме, толкова повече искаме. Продавачката от своя страна едва ли е доволна, първо защото е продовачака, второ защото и тя иска нещо. Производителят пък иска повече неща от нас взети заедно...

 Има ли някой който не иска нищо?

В днешния материален свят колко в действителност е материален човекът? Предметите ли зависят от нас или ние от тях? Как се получава така, че не ти притежавяш компютъра, а той - теб? Огледайте се около себе си, какво виждате? С колко от предметите в стаята сте готови да се разделите? Тяхната материална или сантиментална стойност ги задържат при вас? Или пък е просто чувството за притежание?

За зависимостта от материалното разсъждава Дейвид Финчър във филма си Боен клуб. Не обаче за морална деградация смятам да ви говоря. Докато се разпадат моралните ни ценности, около нас се разпада нещо много по-важно - нашата Земя. Идеята за поста всъщност беше провокирана от Катерина(Water Fairy), която ни предоставя едно филмче, което заслужава да бъде изгледано :

http://storyofstuff.org/

Достатъчно елементарно направено, и все пак наистина въздействащо филмче, след чието гледане почти ще ви се прииска да си имате и вие по един Тайлър Дърдън, който да взриви апартамента ви...

Защо не ходя на кино? Не обичам. Но и киното не ме обича, защото ако пък се случи да проявя желание, нещо успява да обърка плановете ми.

Нашите кина иначе не са лоши. Имат си просторни коридори, хубави тоалетни и стени, покрити с големи лъскави плакати. Всичко е така направено сякаш, за да ти напомня защо си дал шест лева за билет... Всичко, разбира се, без качеството на филма, което е толкова зле, че спокойно може да ти докара главоболие...

Това, разбира се, ако се сдобиеш с билет. Днешната младеш не ходела по кината, кой го казва? Оказва се, че когато решиш да гледаш някой филм, половината Пловдив решава същото. Или пък го свалят от кината временно :/

Но нека пропуснем тази част и направо влезем в кино салона.

Сядаш удобно на седалката и чакаш. Защо, за Бога, пише 19.00 часа, когато прожекцията почва в 19.15?1! Други 5-10 минути реклами в началото са задължителни. Така с малко повече късмет филмът ти започва в 19.30 и ти доволен вече започваш да гледаш...  Цифров код покрива екрана, Тринити пише на компютъра си, когато полицаи връхлитат в стаята, млада двойка се целува страстно някъде два реда надолу, Агент Смит дебне пред сградата, докато вътре Тринити поваля трима-четирима униформени, очилат чичко диша тежко във врата ти, следват гонидба по покривите на сградите и неуспех за агентите, две весели девойки пред теб се заливат от смях, Тринити успява да вдигне телефона тъкмо навреме, на някой от първите редове му се ходи до тоалетната,  Нео отново е заспал пред компютъра си, този до теб хрупа пуканки, онзи от другата ти страна - също, хлопа се на вратата и Нео става да отвори, лелката от предния ред е пропуснала последните две реплики и се консултира с онази до нея...

А какво гледа пловдивската публика всъщност? Най-посещаваните часове са заети от филми като `Прелъстен и изоставен` , на чийто `хавайски` постер примамливо пише `От режисьора на 40-годишен девственик и Позабременяла`. Не му знаем името на този, но фактът, че е правил филми с така колоритни заглавия би трябвало да ни е достатъчно, за да идем да гледаме и този. И хората отиват... А тези като мен чакат София филм-фест, когато в една или две седмици в годината ще могат да гледат Милош Форман, Емир Кустурица, Никита Михалков, Педро Алмодовар или някое друго име, което в действителност да означава нещо...

Цитирую выдержки из статьи обозревателя газеты Алексея Кивы:

«Реальностью является то, что у нас фактически нет экономики, кроме сырьевой. Нет современной промышленности, в упадке сельское хозяйство, в зачаточном состоянии высокие технологии, в развале наука и научная инфраструктура. Практически не доведена до конца ни одна реформа. Государственные институты и само общество разъедает небывалый духовно-нравственный кризис. И если мы не совершим прорыв в новое качество экономики, то все мы останемся у разбитого корыта».

И вот я задумался: значит, сегодня нам всем необходим решительный прорыв в экономической области. Но способно ли на это общество, которое духовно деградирует уже который год? Что тут первичнее? И что важнее: духовное здоровье нации или материальная сторона вопроса?

В России всегда были в наличии две беды: дураки и дороги. Конечно, без дорог (то есть, экономической состоятельности) населению жить нельзя. Это и дураку понятно. Но вот вопрос: а станем ли мы духовно богаче, если обзаведёмся «дорогами»? И самый главный вопрос сегодняшнего дня для новой власти: что или кто может сподвигнуть общество, находящееся в духовном кризисе, расколотое пополам, апатичное и бесцельное, начать строить эти самые «дороги»?
В свое время большевики и коммунисты смогли «заразить» всё население заманчивой перспективой светлого будущего, и под этими знамёнами было построено индустриальное общество, выиграна кровопролитная война. Пусть это была сказка, утопия, но всё ж таки ИДЕЯ, за которой в едином порыве пошёл народ. Собственно, мы до сих пор пользуемся еще той экономической базой, инфраструктурой, которые были возведены нашими дедами и отцами. А где та идея, и где та цель, ради которой сегодняшнее поколение россиян пойдут строить заводы, фабрики, дороги, поезда, самолеты, творить науку, рожать детей?

Еще одна цитата у А.Кивы:
«Создание инновационной экономики и на её базе информационного общества, если об этом говорить серьёзно, а не в духе очередной пиаровской акции, потребует такой мобилизации ресурсов страны и такого напряжения сил народа, что это равносильно осуществлению мирными средствами революционного переворота. А для этого нужен привлекательный для общества социальный идеал и мобилизующая идея (выделение моё). Лукавые лозунги тут не пройдут».

А что думает по этому поводу наша власть?
«Я не считаю продуктивной дискуссию о национальной идее. Она отвлекает. Это достаточно схоластическая штука, хотя у нас любят на эту тему поговорить, это свойство нашего национального характера».
ДМИТРИЙ МЕДВЕДЕВ, первый вице-премьер РФ

А действительно, зачем она нужна, эта национальная идея? Уже 18 лет без неё обходимся. Правда, для элитной части населения определённая идейная подкладка существует, и выражается она в простой формуле: «Куй железо, пока дают…»

А теперь вопросы «знатокам»: «На что способно безнравственное общество, лишенное какой бы то ни было национальной идеологии? Где новая власть возьмёт «строителей» новой и счастливой жизни?»

Чего уж тут обсуждать – лукавые лозунги сочинять на порядок проще, чем выдвигать национальную идею. Это, знаете, отвлекает от другой задачи…

В ОСНОВАТА Е БУНТЪТ

Нека поясним в началото, че Левски е създаден на 24 май 1914 година и няма нужда от сложни схеми, които да обяснят неговото идване на бял свят. И понеже всяко правило си има изключение, през 1978 година вестник "Поглед" информира, че е открит старият устав на Левски, от който се разбира, че клубът е основан на 24 май 1911 година. През 1992 "Старт" намира препис от протокол, че Левски е създаден пак през 1911-а, но на 10 май. А през 1994 г. в-к "Футбол" пък твърди, че е намерено клубно знаме, на което е извезано 1911 г. В тази връзка най-меродавна си остава книгата "50 години футбол в България", в която има факсимиле от корицата на оригиналния устав и от чл. Първи, който гласи: "Основава се на 24 май 1914 г. софийски спортен клуб Левски".

Да се върнем сега към клубната философия на Левски. Да си левскар винаги е било синоним на антиконформизъм, на бунт. И в това няма нищо случайно. Несъгласието се корени още в създаването на клуба. По онова време в София директори на гимназии са заплашвали ученици от изключване, ако ходят да играят футбол. И понеже винаги забраненият плод е бил най-сладък, основателите на Левски са били предимно ученици. Този дух на романтика и понякога неизживяно юношество помага по-нататък и на отбора да практикува волен, атакуващ футбол.

Да се върнем обаче към самото създаване на Левски. За него говори описателно и подробно Зафир Абрашев в книгата на Стефан Нойков "С Левски по дългия път през времето".

"Идеята да основем свой клуб все повече назряваше и у нас, момчетата от квартала около булевард "Патриарх Евтимий", улиците "Витошка", "Цар Асен", "Парчевич" и съседните около тях. Бяхме приятели и повечето от нас, ученици от Втора мъжка гимназия, ритахме топката на празното място в квартала, наречено "Могилката". Името му беше такова, тъй като игрището бе разположено на издигнат терен. Основаването става от момчета между 15 и 18 години", спомня си Абрашев.

Предчувствието за нещо по-особено витае във въздуха. Всички, които ритат футбол в махалата, вече искат да се създаде футболен клуб и да му изберат име. Първоначално се спрягат имената Рапид, Олимпик, Глория, Мажестик.

ЛЕВСКИ ЩЕ ГО КРЪСТИМ!

Скача 17-годишният ученик Борис Василев - Боркиша, един от най-запалените инициатори за основаването на клуба. За председател е избран Владимир Григориев, Георги Манолов е подпредседател, Крум Динков - секретар, кръстникът Борис Василев е касиер. А Стефан Тошков и Антон Янков са членове. По-късно в съвета са избрани Зафир Абрашев, Асен Байнов, а в контролния съвет - Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Първият капитан на отбора е Спас Стоянов - Папа Люро, който освен футболист и художник.

Състезателите на първият представителен отбор, формиран през 1914 година, по постове са:

голкипър: Кирил Григориев, бекове - Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове - Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, дясно крило - Владимир Григориев, десен инсайд - Цветан Генев, център форуард - Петър Стоянович (по-късно първият президент на клуба), ляв инсайд - Георги Манолов, ляво крило - Димитър Сираков. За първия тим играят още Георги Събев, Манол Васев, Зафир Абрашев и Стефан Тошков.

Любопитен епизод от началната история на "сините" е местонахождението на първата "канцелария" на отбора. Това е млекарницата на Бай Трайче, на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Витошка". Там са се обсъждали проблемите на отбора. Идва време за първия мач. По онова време респект вдъхват тимовете на ФК 13 и Славия. Все пак левскарите решават да изпратят покана до първия създаден в България отбор, през 1909 година - този на колежаните от лицея в Цариград. А именно ФК 13.

Лицеистите пращат своя трети отбор, който през лятото на 1914 година побеждава току-що сформирания тим на Левски с 2:0. Мачът се играе на старото игрище на Славия. През 1915 година се полага началото на най-старото столично дерби между Левски и Славия. Двубоят завършва 1:0 за "белите". "Сините" трябва да чакат първата си титла чак до 1933 година.

Следващите трофеи са през 1937 и 1942 година. Левски вече е отбор с публика и влияние не само в София, но и в цялата страна. И не случайно"сините" са притегателен център за играчи от по-малки софийски отбори.

Третата титла (от 1942) е спечелена основно с такива футболисти. Публиката на отбора вече е обособена. Освен представители от висшите кръгове и интелектуалци, така и обикновени люде са пристрастени към синия цвят.Тимът е набрал инерция и за кратко време след 9 септември 1944 година става шампион 4 пъти - 1946, 1947, 1949, 1950 година. По онова време отборът на Локомотив (Сф) е много силен и е основният съперник на "сините".

Тук трябва да се направи едно отклонение - на 5 май 1948 година е основан ЦСКА, известен тогава с първото си име Септември при ЦДВ. Същата година новият отбор печели титлата точно срещу Левски след два финални мача (1:2,3:1). Оттук започва непримиримото съперничество между двата клуба, което продължава и до днес.

В началото на 50-те, по подобие на съветската футболна действителност, започват реорганизации на клубове и поставянето на нови имена. Локомотив, който преди е носел името ЖСК, е разцепен на Торпедо и Локомотив. Славия пък на Ударник и Строител. Левски е прекръстен на Динамо и натирен от старото игрище, което се намира между "Юнак" и половината от сегашния стадион "Васил Левски" от сектор Б до центъра на терена. Новият "дом" на отбора се намира между сегашния басейн Спартак" и бившето кино "Петър Берон".

Ето какво пише във "Вечерни новини" през 1954 година за мач на Левски на въпросния "стадион": "Съветвам ви да си вземете най-старите обувки, най-износеното палто и неограничено търпение... След като се снабдите с билет (често пъти с цената на измачкани обувки и дрехи, пред вас изниква въпросът как да гледате играта. Малкото място е буквално претъпкано от няколко хиляди души. Ако имате спортни дарби, можете да се покатерите на близките дървета и телефонни стълбове, да увиснете на съседните разклатени баскети, като си поемете целия риск."

Толкова емоционално е било ходенето на мачове на "сините" по онова време.

За двубоите на игрище "Динамо" обикновено афиши няма, вестниците рядко съобщават за тях. Стопаните на игрището се молели да не се пише нищо, защото капацитетът му бил за 1500, а идвали над 10 000. През това време ЦДНА без никакви проблеми от създаването си играе на стадиона в Борисовата градина (тогавашен Парк на свободата), който е наследен от царския офицерски клуб АС-23.

След 1957 година Левски отхвърля името Динамо до 1969 година, когато се правят нови реорганизации. Най-безумната безспорно е обединението на Славия и Локомотив за година и половина под името ЖСК - Славия. ЦСКА се обединява пак със Септември и става ЦСКА "Септемврийско знаме". А Левски е обединен със Спартак (София) и футболистите му се вливат в органите на МВР.

Истината е, че милиционерският Спартак чийто стадион "Раковски" се намираше на идеално място в центъра на София (където е и днес, но западнал), страдаше от недостиг на публика, освен когато софийските отбори му гостуваха. И тогава се роди "гениалната" идея тимът да бъде съюзен с Левски, който беше символ на голяма публика. Вярно е, че "сините" привлякоха почти целия, при това отличен потенциал на спартаковски играчи като Васил Митков -Шопа, Добромир Жечев - Бобата, Милко Гайдарски - Пилето, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков - Цупето, Иван Стоянов - Типеца. Голяма част от тях бяха в основата на по-сетнешните успехи на Левски - Спартак у дома и на международното поле.

Но левскарската публика е по-различна. Особено онази от оня романтичен период на отбора от 60-те години.

Със сигурност главната заслуга е на гениалния Георги Аспарухов - Гунди, който прави невероятна 1965 година. Когато става голмайстор с 27 гола, футболист и спортист номер 1 на България. А в края на годината на стадиона, на който сега играе Валери Божинов - тогава "Стадио Комунале" във Флоренция, Гунди бележи два гола за 2:1 в трети допълнителен мач между България и Белгия. Паметен двубой, след който България се класира за Мондиала през 1966 година в Англия.

Отделно Левски притежаваше атомно нападение. Освен Гунди другите бяха Стефан Абаджиев-Теко (по-късно Цветан Веселинов - Меци) Жоро Соколов - Йогата, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов. За публиката от този период в пълна степен важеше тезата, че Левски не е отбор за печелене на златни медали на всяка цена. И шампионските титли от 1965-а и 1968-а имаха значение на титли, спечелени от един свободен отбор. След въпросното обединение през 1969 година цяло едно поколение не посещаваше мачове на отбора от началото на 70-те до 80-те години (дори и международни) с изключение на двубоите срещу ЦСКА, в които постоянно се скандираше "Левски, оле - нищо общо с МВР".

Не случайно за тези фенове победата над ЦСКА с 7:1 (23 септември 1994 г.), не е толкова ценна, колкото тази от 17 ноември 1968 година със 7:2. За разлика от 7:1, когато в тима на "армейците" има сериозни раздори, през 1968 "червените" (в този мач с бели екипи), са страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968/69 става шампион. Това е чисто спортната страна. Другото е, че по-скорошната победа на Сираков и компания става през 1994 година-след 10 ноември 1989. А тази от 1968-а идва и след Пражката пролет от 21 август - същата година, когато съветски танкове навлизат в Чехословакия. Преди това на младежкия фестивал студените скандират "Левски, Дубчек, Свобода".

И вече 7:2 през ноември се явява капак на нетърпимостта към дисидентството. След което следват реорганизациите на отборите в началото на 1969-а година.

За последно през 1985 година Левски е преименуван на Витоша. ЦСКА също пострадва, като е прекръстен на Средец. Всичко това заради злополучния финал за купата на България, игран през същата година на 19 юни. Тогава се сбиват играчи от двата отбора и личният съветник на Живков, Милко Балев, който е болен цесекар, този път решава да не прости и на своите. И до ден днешен левскарите твърдят, че това е лицемерен ход на Балев, за да спре възхода на хомогенния тим на "сините", съставен изцяло от собствени юноши като Гиби Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Ники Илиев, Емо Велев, Краси Коев. От ЦСКА смятат, че този ход на Милко Балев е зле премерен и противници на отбора се възползват, за да затрият изгряващата звезда на Христо Стоичков, който е наказан до живот. Също както Сираков и Боби Михайлов, които после са помилвани и извикани за Мондиал'86.

След 1989 г. битката между Левски и ЦСКА продължава. Характерното за тези мачове си остава. "Сините" и сега продължават традицията да обръщат вечния си съперник, след като поведе с 2:0...

Стоян Петров, „Топспорт“

Обичам да ми дават акъл... Направо примирам да им тресна по някой бременен подут юмрюк в лицето...

Та кое казахте били грешни пари? Тия 1000 лв. дето ги дадохте за абитуриентска рокля? Или 10-те хиляди, които дадохте за "скромна" сватба?

Не че нещо... Който за каквото иска да си дава парите... Ама е напарво трагикомично да дадеш толкова много пари, за неща, които и с тях и без тях и накрая да ми обясняваш, че това били много пари за едно раждане, аз така и така съм щяла да си родя... Ми да, мога и без пари да си родя... Абитуриентската и по дънки ще си мине... А сватбата - тя може и само с един подпис в гражданското по костюмче и с двама свидетели...

Мен лично би ме било срам да кажа колко пари съм дала по сватбата и абитуриентската си и после да се жалвам колко скъпо било раждането и прочие...

Мога да си го позволя! И защо не в крайна сметка? Това си е моя работа... Не се оплаква нито че нямам пари, нито нищо. Просто си правя сметката! И сама решавам какви са ми приоритетите...

Надали някога ще ме чуете първо да мрънкам колко безбожно скъпи били детските дрехи и десет минути по-късно да се хваля, че съм си купила невероятно потниче за 60 лв., а още десетина минути по-късно да хленча, че нямам пари и за едно кафе даже... (не, не си измислям, чувала съм го със собствените си уши... имам и свидетели...)

Та такива ти ми работи! Странен манталитет имаме...

Айде гледайте си моля само в собствените панички!

Гледам Мюзик Айдол. Всъщност не гледам Мюзик Айдол, но вечерях на включен телевизор и подочух това-онова. Ивайло гледам пак. С присъщите за него съмочувствие и наглост. Отново със забележки, критикува.. Абе, направо да си го кажем - плюе останалите, българските зрители, хората въобще. По този повод се замислих за възпитанието, благоприличието, отношението на хората един към друг. Нормално ли е да се изправиш пред 8 милиона зрители, за да ги обиждаш? Кога честността се превръща в безочие? Кога е по-добре да си замълчим?

Като заговорихме за Мюзик Айдол и възпитанието, сетих се за едно клипче, което гледах наскоро - Марая Кери гостува на френско предаване, където и пускат запис на Валентина Хасан. Оказа се, че част от въпросното предаване са излъчили по новините преди време, но аз отново съм била не в час. Мисълта ми беше друга. Певицата, видимо постресната, успя да овладее емоциите си и поздрави участничката за смелостта, която е имала да се появи в подобно предаване. Защо докато цяла България се смее и подиграва, Марая Кери аплодира?

Слушате ли радио сутрин? Не може да не сте попадали поне веднъж на някой сутришен блок. `Тройка на разсъмване` например? Най-малкото заклещени в автобуса, сте дочули това-онова. Но ако това все още не ви говори нищо, ще ви обясня. Сутришните радио-предавания, очевидно създадени за разсъбуждане, вършат страхотна работа. Най-често тримата водещи (както подсказва и името на предаването) се изправят, метафорично казано, уверено пред вас и започват да дрънкат нещо, каквото и да е, един след друг, а често и един през друг. На определен период от време повтарят прогнозата и по-важните новини, които ти вече знаеш, защото си заклещен в проклетия автобус и в проклетото задръстване!!! Извинете ме, разпалих се. Ето сега стигаме до съществената част. Често сутрешното предаване си има определена тема, по която слушатели могат да дадат мнение. Пък и награда могат да спечелят. Защо не? Има уловка обаче. Уверената водеща си прави удоволствие да си играе с обаждащите се като паяк с муха. Хванала ги в мрежата си, на телефонната слушалка, демонстрира високия си интелект унижавайки ги публично. Защо повечето водещи се държат като господари на света, само защото микрофонът е в техните ръце? Повечето хора са любезни с тези, от които зависят. От кого зависиш, когато работиш за масовите медии, ако не от масите?

Защо е по-лесно да се подиграваш на някого, отколкото да се държиш мило? Защо е необходимо да подхранваме самочувствието си, тъпчейки другите? Защото чуждото унижение носи удовоствие?

Кога добрата дума и усмивката станаха толкова скъпи?<